Недостатъчно мъртъв - Страница 110

110

— Нямам кой знае каква база за сравнение — отвърна Бишоп в опит да прояви хумор, който не стигна до адвоката. — Всъщност има едно нещо, което наистина ме ядоса… взеха ми очилата за четене.

— Струва ми се, че е нормално.

— Страхотно. Значи ако имах контактни лещи, можех да ги задържа, но понеже съм избрал да нося очила за четене, сега не мога нищо да прочета.

— Ще направя всичко възможно да ви ги върнат бързо — той отбеляза това в тетрадката си. — И така, мистър Бишоп, разбирам, че е късно и вие сте изморен. Полицията иска да проведе един разпит още тази вечер… ще го направим възможно най-кратък… после ще продължат утре сутрин.

— Колко време ще трябва да прекарам тук? Можете ли да ме измъкнете под гаранция?

— Мога да подам молба за гаранция само ако са ви представили обвинение. Полицията може да ви задържи двайсет и четири часа без обвинение и да удължи този срок с още дванайсет часа. След това трябва да ви освободят, да ви представят обвинение или да се обърнат към съда за удължаване на срока на задържане.

— Значи може да изкарам тук до сряда сутринта?

— Да, боя се, че е така.

Бишоп замълча.

Лойд взе един лист хартия.

— Това е така наречената предразпитна документация… резюме на информацията, която полицията е готова да ни предостави на този етап. Ако имате проблеми с четенето, искате ли аз да ви я прочета?

Бишоп кимна. Чувстваше се зле и толкова изтощен, че дори нямаше желание да говори.

Адвокатът прочете съдържанието, после обясни по-подробно, като съобщи малките допълнения, които бе успял да изтръгне от детектив сержант Брансън.

— Ясно ли ви е? — обърна се към Бишоп, когато свърши, Бишоп кимна отново. Сега, след като изслуша съдържанието, нещата като че станаха още по-лоши. Потъваха като камъни дълбоко в душата му. И депресията му се задълбочи още повече. Имаше чувството, че седи в шахта на най-дълбоката мина в света.

В следващите няколко минути адвокатът инструктира Бишоп за въпросите, които вероятно щяха да му задават при първия разпит, и как да отговаря. Той му каза да говори сбито и да се стреми да оказва помощ, но да дава къси отговори. Ако задават въпроси, които някой от тях двамата сметне за неподходящи, щеше да се намеси адвокатът. Той също така разпита Бишоп за здравето му, ще издържи ли на изпитанието, което го очакваше, или пък искаше да го види лекар или да пие някакво лекарство. Бишоп му каза, че е добре.

— Има един последен въпрос, който трябва за ви задам — каза Лейтън Лойд. — Убили ли сте жена си?

— Не. В никакъв случай. Това е смешно. Аз я обичах. Защо да я убивам? Не, не съм, наистина не съм. Трябва да ми повярвате. Направо не знам какво става.

Адвокатът се усмихна.

— Добре. За мен това е достатъчно.

90

Докато Грейс вървеше по асфалта, разделящ задния вход на Съсекс Хаус от центъра за задържане, минавайки покрай редица кофи за боклук на колела, в мозъка му подскачаха сенки. Мобилният му телефон бе притиснат до ухото, а тревожният възел в гърлото му се стягаше все повече и повече. Устата му беше пресъхнала от тревога. Вече бяха изминали двайсет минути. Защо Клео не се обаждаше? Той чу как мобилният й телефон директно го прехвърли на гласова поща, без да звъни, а после се обади на телефона на моргата. Както и преди, на четвъртото позвъняване се включи телефонният секретар. Мина му през ум да скочи в колата и да отиде дотам. Но това щеше да бъде безотговорно. Трябваше да е тук и да следи внимателно разпита през цялото време.

Затова се обади на дежурния от ресурсния център и обясни кой е и какво го безпокои. За негово облекчение човекът му каза, че в момента има звено за подкрепление в тази част на града, така че може да го изпрати директно в моргата. Грейс попита може ли да му се обади след това или пък някой полицай от патрулната кола да му се обади, когато пристигнат, за да му обясни ситуацията.

Имаше лошо предчувствие. Наистина лошо. Въпреки че знаеше, че Клео винаги държеше вратите на моргата заключени и че имаше камери за наблюдение, не му харесваше идеята да остава сама през нощта. Не и след онова, което стана вчера.

После, поднасяйки картата си до сивия панел на „Интерфлекс“ до вратата, той влезе в центъра за задържане, мина покрай централния отсек, където, както обикновено, имаше по някоя отрепка — този път кльощав растафарец в мръсен елек, камуфлажни панталони и сандали, — която да вкарват в кауша, и пое през една подсигурена вътрешна врата нагоре по стълбите към първия етаж.

Джейн Пакстън вече седеше в малката стая за наблюдение пред цветния монитор, който беше включен, но празен. И видео-, и аудио записите бяха изключени, за да може Брайън Бишоп да поговори насаме с адвоката си до официалното започване на разпита. Тя предвидливо беше донесла за двамата по бутилка вода. Грейс остави бележника си на масата пред празния стол и отиде до малкия бокс в края на коридора да си направи чаша силно кафе. Беше евтина марка в голяма тенекиена кутия, изглеждаше доста престояло и миришеше на старо. Някой тъпак беше оставил млякото на прах незатворено и то беше се втвърдило, така че Грейс остави кафето си черно.

Когато го занесе в стаята, попита:

— Ти нали не искаш чай или кафе?

— Никога не пия такива неща — каза тя превзето с лек упрек в гласа, като че ли й беше предложил дрога от клас А.

В това време микрофонът запращя и мониторът оживя. Сега виждаше четиримата в залата за разпити — Брансън, Никол, Бишоп и Лойд. Трима от тях бяха свалили саката си. Двамата детективи бяха с вратовръзки, но с навити ръкави на ризите.

В стаята за наблюдение можеха да избират между две камери и Грейс включи онази, която най-добре показваше лицето на Бишоп.

110