Недостатъчно мъртъв - Страница 61

— Сега по един организационен въпрос, ще отсъствам от сутрешните оперативки… ще ги поеме инспектор Мърфи.

Ким Мърфи кимна отново.

— Ще отсъствам от страната няколко часа — продължи Грейс. — Но тръгвам с мобилния си телефон и с моето „Блекбъри“, така че ще имате връзка с мен по всяко време по телефона и по електронната поща. Добре, сега да видим индивидуалните ви доклади — той погледна в бележките си, проверявайки какви задачи беше раздал, макар че повечето си ги спомняше. — Норман?

Гласът на Потинг звучеше като дълбоко, понякога мрънкащо ръмжене, утежнено от провинциално „ръкане“.

— Имам нещо, което може да е важно, Рой — каза детектив сержантът.

Потинг, който се придържаше към подробностите, изложи информацията с доста официална и досадна терминология, която би могъл да използва, ако даваше показания в съда.

— Ти ми възложи да проверя записите на наблюдателните камери в района. Прегледах записите на всички произшествия, докладвани в четвъртък вечерта, и забелязах, че един микробус за водопроводни услуги, за който бе съобщено, че е откраднат в Луис в четвъртък следобед, е бил изоставен на входната отсечка към една бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“, на магистрала А27 в западна посока, две мили на изток от Луис, рано вчера сутринта.

Той замълча, за да прелисти назад няколко страници от бележника си.

— Реших да разследвам, защото ми се стори странно…

— Защо? — атакува го детектив сержант Бела Мой.

Грейс знаеше, че тя не можеше да понася Потинг и ще използва всяка възможност да го унижи.

— Ами, Бела, стори ми се, че микробус, пълен с водопроводни инструменти, едва ли ще бъде избран от повечето любители на бързото каране — отговори той, предизвиквайки вълничка смях. Дори Грейс си позволи да се усмихне.

С каменно лице Бела се тросна:

— Но може да бъде избран от водопроводчик мошеник.

— Не и при цените, които вземат водопроводчиците… те всички карат баровски коли.

Този път смехът беше още по-силен и Грейс вдигна ръка за тишина.

— Ако може да се придържаме към работата, моля? Изправени сме пред нещо много сериозно.

Потинг продължи да рие като булдозер.

— Просто ми се стори, че има нещо нередно. Зарязан микробус за водопроводни услуги. По същото време е била убита и мисис Бишоп. Не зная защо направих връзка… наречете го полицейски нюх.

Той погледна към Грейс, който му отвърна с кимване. Той знаеше за какво говори Потинг. Най-добрите полицаи имаха инстинкти. Интуиция. Способността да определят… да подушат… когато нещо беше наред или не, по причини, които никога не можеха да обяснят логически.

Бела изгледа по детски убийствено Норман Потинг, сякаш опитвайки се да го накара да сведе поглед. Грейс си отбеляза наум да поговори с нея за това нейно отношение след оперативката.

— Тази сутрин отидох на бензиностанцията на „Бритиш Петролиъм“ и поисках да разгледам записите на камерата за наблюдение на площадката от предната вечер. Персоналът беше отзивчив, отчасти защото двама души си бяха заминали, без да им платят — Потинг изведнъж самодоволно погледна право към Бела. — Камерата заснема по един кадър на всеки трийсет секунди. Когато разгледах записите, видях беемве кабриолет, пристигнало точно след полунощ, което, както после установих, беше колата на мисис Бишоп. Също така успях да разпозная жената, която отиваше към магазина на бензиностанцията като мисис Бишоп.

— Това може да е важно — каза Грейс.

— Нататък става още по-интересно — ветеранът детектив изглеждаше сега още по-доволен от себе си. — След това проверих отвътре колата в резиденцията на Бишоп на „Дайк Роуд Авеню“ и открих талон за паркиране, издаден в пет и единайсет следобед в четвъртък от автомат на „Саутовър Роуд“ в Луис. Микробусът е бил откраднат от един паркинг точно зад „Клиф Хай Стрийт“… на около пет минути път оттам.

Потинг замълча. След няколко мига Грейс го подкани:

— И?

— Не мога да добавя нищо повече на този етап, Рой. Но имам чувството, че има някаква връзка.

Грейс го погледна твърдо.

— Продължавай по случая — каза му и се обърна към Дзафероне.

На Алфонсо Дзафероне беше възложена важната, но досадна задача да проследи времевите възстановки. Дъвчейки нагло дъвка, той докладва за работата си с екипа на ХОЛМС и свързването на серията от събития, заобикалящи откриването на тялото на Кати Бишоп.

Младият детектив съобщи, че Кати Бишоп започнала деня си, когато я бяха намерили мъртва, с едночасова гимнастика у дома с личния си треньор. Грейс си отбеляза, че трябва да го разпитат.

След това посетила център за красота в Брайтън, където й направили маникюр. Грейс си записа да разпитат персонала. После отишла на обяд в ресторант „Хавана“ в Брайтън с една дама на име Каролайн Аш — организаторка на призивите за местна благотворителност за деца от „Рокинг Хорс Апийл“, за да обсъдят плановете за една инициатива за набиране на средства, на която Кати и съпругът й щели да домакинстват у дома си на „Дайк Роуд Авеню“ през септември. Грейс си записа да разпита мисис Аш.

Изтощителният ден на мисис Бишоп, каза Дзафероне със значителен сарказъм, продължил с посещение при фризьора в три часа. След това следите й се губели. Информацията, предоставена от Норман Потинг, очевидно попълваше празнините.

Следващият доклад беше от най-последния член, привлечен в екипа на Грейс, жилавата, наблюдателна, към четирийсетгодишна детектив Памела Бъкли, която мнозина объркваха със служителката за връзки със семействата Линда Бъкли и с която толкова си приличаха, че биха могли да бъдат сестри. И двете бяха руси, но косата на Линда беше остригана по момчешки късо, докато на Памела беше по-дълга, с доста строга линия.