Недостатъчно мъртъв - Страница 100

100

— Точно така.

— Вие сте заспал.

— Беше почти полунощ. Любехме се. Може би вие никога не сте опитвали? Ще откриете, ако опитате, че след това човек става сънлив — и той погледна убийствено Дзафероне.

Грейс също си отбелязваше наум някои неща. Връзката им продължавала година. Преди шест месеца Брайън Бишоп направил застрахователна полица за живот на стойност три милиона лири стерлинги на жена си. Прибягвал е до насилие в младите си години. Ами ако е открил, че имат връзка?

Чанселър каза, че те с Кати планирали да прекарат остатъка от живота си заедно. Значи не е било мимолетна забежка. Може би Бишоп не е могъл да понесе мисълта да загуби жена си.

Беше задраскал едно по едно всички квадратчета. Човекът имаше мотив.

Може би го е планирал старателно дълги месеци. Перфектното алиби в Лондон, освен един малък пропуск, за който дори не е знаел. Снимката на колата му от скритата камера за регистриране на автомобилни номера край летище „Гатуик“.

Грейс продължи да гледа разпита, като Дзафероне навиваше Чанселър все повече. Този художник със сигурност също беше заподозрян. Очевидно е бил влюбен до уши в жената. Толкова, че да я убие, ако тя го зареже ли? Може би е достатъчно умен, за да я убие и така да нагласи нещата, че да изглежда, че това го е направил мъжът й? Не биваше да се пренебрегва и тази версия. В момента обаче доказателствата се трупаха солидно против Брайън Бишоп.

Той си погледна часовника. Беше пет и петнайсет. Беше донесъл за увеличаване записа на мъжа от чакалнята в „Злополуки и неотложна помощ“ на Кралската болница на Съсекс направо във филмовото студио в Съсекс Хаус. Остана му време само да слезе и да види докъде бяха стигнали преди срещата на екипа с Ким Мърфи и Брендан Дуйган, за да се подготви за съвместната оперативка.

На нискокачествения запис от болницата чертите на мъжа се различаваха трудно, защото лицето му беше скрито от дългата коса, тъмните очила, мустаците и брадата. С техниката, с която разполагаха тук, щяха да направят образа много по-отчетлив. Когато излезе в коридора, телефонът му зазвъня. Беше детектив сержант Бела Мой, която говореше възбудено с пълна уста, сигурно с шоколадови бисквити. Резултатите от ДНК тестовете на Кати Бишоп бяха пристигнали.

Когато му каза какви бяха те, той заби юмрук във въздуха от радост.

81

В офиса на Робърт Върнън, който се намираше на „Брайтън Лейнс“ на втория етаж на красива сграда в стил кралица Ан и гледаше към тясна уличка със зидани от камък къщи, слизаща към крайбрежния булевард, нямаше климатик. Шумът от машина, пробиваща асфалта отвън, нахлуваше право през отворените прозорци, засилвайки главоболието, с което Брайън Бишоп се събуди тази сутрин след поредната всъщност безсънна нощ.

Офисът беше приятен и просторен, като голяма част от стените бяха заети от рафтове, натъпкани със законодателна литература и от кантонерки. Две хубави стари литографии на Брайтън висяха по пастелносините стени, като на едната се виждаше верижният вълнолом, а на другата фонтанът „Олд Стейн“. Купища кореспонденция бяха натрупани по бюрото и дори на пода.

— Извини ме за бъркотията, Брайън — каза Върнън, любезен както винаги. — Тази сутрин се върнах от почивка… и не знам откъде да започна!

— Често се чудя има ли смисъл човек да ходи на почивка — каза Бишоп — заради цялата бумащина, която трябва да разчисти, преди да замине, и онова, което го чака, когато се върне.

Той разбърка седем пъти чая във фината си чаша, загледан във фотография в рамка на съпругата на Върнън, Триш, поставена на перваза на прозореца зад бюрото. Привлекателната, светлокоса жена беше облечена в костюм за голф и позираше до игрището. До нея имаше друга сребърна рамка с три овални отвора, с усмихнатото лице на всяко от децата на Върнън като малки във всеки от тях. Бишоп разбра, че са правени отдавна, защото сега всичките бяха вече тийнейджъри. Добре му е на Върнън, изведнъж си помисли горчиво. Цялото му семейство е наред. Целият му свят е наред. Независимо от това какви проблеми му влачеха клиентите тук. Той проучваше фактите, даваше съвети, наблюдаваше ги как си изнасяха обратно проблемите през вратата, после скачаше в лексуса си и заминаваше на голф игрището със слънчева усмивка на лице.

Мъжът, който наближаваше средата на шейсетте, беше елегантен, с изтънчен чар. Посребрената му коса беше винаги сресана, дрехите му консервативни и безупречни и целият му маниер излъчваше мъдрост и увереност. Беше семеен адвокат на Бишоп сякаш от вечни времена. Беше поел всички формалности след смъртта на бащата на Бишоп, а после и на майка му. Именно към Върнън се обърна Брайън Бишоп, когато преди почти пет години, преглеждайки документите в бюрото на майка си в спалнята наскоро след смъртта й, откри нещо, което бяха крили от него цял живот. Че е осиновен.

Именно Върнън го разубеди да не започва да търси истинските си родители. Бишоп е имал приказно детство, каза му Върнън. Любещите му приемни родители, които се бяха оженили твърде късно, за да имат собствени деца, глезеха извънредно много него и сестричката му, която се появи след две години, но почина трагично от менингит на тринайсет години.

Бяха доста заможни и го отгледаха в хубава къща с изглед към почивната зона на Хоув, като не жалеха средства да му дадат образование в частно училище, да го водят на ваканции в чужбина и да му купят малък автомобил веднага щом си изкара шофьорския изпит. Бишоп обичаше много и двамата, както и повечето техни роднини. Беше много разстроен, когато баща му почина, но стана още по-лошо, когато умря и майка му. Макар че беше женен за Кати само от няколко месеца, той изведнъж се почувства отчаяно самотен. Съвсем изгубен.

100