Недостатъчно мъртъв - Страница 108

108

Мистър Абрамсън заплашва, че ще издейства срещу мен съдебна забрана, ако отново обезпокоя клиента му.

Наистина съм много ядосан.

87

Лейтън Лойд имаше вид на човек, който е прекарал тежък ден. Излъчвайки слаб дъх на тютюн, той седеше в затворената зала за разпити, без прозорци и без въздух, облечен в скъп на вид, но измачкан сив костюм, кремава риза и модна копринена вратовръзка. На пода до него стоеше доста попътувало кожено куфарче, от което той извади черна тетрадка А4.

Лойд беше слаб, жилав мъж, с ниско остригана коса и бдително хищно лице, което напомняше малко на Брансън за актьора Робърт Карлайл в ролята на злодей във филма за Бонд „Само един свят не стига“. Брансън изпитваше особен гъдел да сравнява лицата на филмовите злодеи с лицата на всички адвокати… и беше открил, че така бяха безсилни да го сплашат, особено при кръстосан разпит от адвокатите на защитата в съда.

Много полицаи се разбираха добре с адвокатите. Не се задълбочаваха много-много и твърдяха, че това е игра, която понякога печелят, а понякога губят. За Брансън обаче нещата стояха по-лично. Знаеше добре, че адвокатите по криминалните дела и тези на защитата просто си гледат работата и представляват важна част от свободите на британската нация. Но около десет години преди да влезе в полицията, той работеше няколко вечери от седмицата като бияч в един нощен клуб в този град. Беше видял и си беше омешал шапката почти с цялата човешка измет, която можеше да си представи човек — от пияни фукльовци, през грозни гангстери, до някои много хитри престъпници. Изпитваше силното чувство за дълг да направи от този град по-добро място за собствените си деца, отколкото е бил за него като дете. Ей това имаше против човека, седнал насреща му в момента, с костюма си по поръчка и черните мокасини, с огромното си беемве, паркирано отпред, и без съмнение с показна къща, закътана някъде в по-модните улици на Хоув — всичко това беше платено с тлъстите хонорари, които получаваше, за да не влизат негодниците в затвора, а да си останат на улицата.

Настроението на Брансън не се беше разведрило след бурен скандал с жена му Ари по мобилния телефон, докато вървеше към блока за задържане. Беше се обадил да каже лека нощ на децата, а тя му казала с леден глас, че вече били заспали. Реакцията му, че на никого не му е приятно да е на работа в девет вечерта, срещна поток от сарказми. После всичко се изроди в надвикване и завърши с това, че Ари му тресна слушалката.

Ник Никол затвори вратата, придърпа един стол срещу Брансън и седна. Лойд се беше разположил в края на масата, като че ли подреждайки сцената така, че да играе главната роля още от самото начало.

Адвокатът отбеляза нещо в черната си тетрадка с химикалка.

— И така, господа, каква информация имате за мен? — говореше рязко и делово, с учтив, но твърд тон. Над тях климатикът започваше шумно да помпа хладен въздух.

Лойд изнервяше Брансън. Детективът лесно се справяше с грубата сила, но лукавите умове винаги го изнервяха. А Лойд наблюдаваше и двамата с непроницаемо изражение.

Говореше бавно, като изговаряше всяка дума, сякаш говори на дете, и обмисляше много внимателно какво ще каже след това.

— Разговаряхме с мистър Бишоп през последните четири дни, както знаете, че е нормално при подобни обстоятелства, за да получим фонова информация за него и за съпругата му. Получихме някаква информация, която ще обхванем при разпитите, за онова, което е правил и къде е бил около часа на убийството.

— Добре — каза Лейтън малко нетърпеливо, като че ли показвайки, че е тук не да слуша врели-некипели. — Можете ли да ми обясните защо клиентът ми е бил арестуван?

Тогава Брансън му връчи подготвената предразпитна документация.

— Ако прочетете това, готови сме да разгледаме всеки въпрос, който бихте могли да имате.

Лойд се пресегна през бюрото и взе краткия документ, един-единствен лист А4, и мълчаливо го прочете. После прочете части от него на глас. „Предполагаемо удушаване, предмет на по-нататъшни патологични проверки… Разполагаме с ДНК данни, които ще включим в разпита.“

Погледна за миг двамата полицаи, после продължи да чете на глас, като гласът му сега звучеше озадачено: „Имаме причина да считаме, че мистър Бишоп не ни е разказал цялата истина. Съответно искаме да му зададем някои въпроси, след като сме му прочели правата.“

Адвокатът пусна листа отново на бюрото.

— Можете ли да подкрепите с нещо този документ? — попита той Брансън.

— Какво знаете? — попита го Брансън.

— Много малко. Следил съм отразяването на убийството на мисис Бишоп във вестниците и по новините. Но още не съм разговарял с клиента си.

В следващите двайсет минути Лойд разпитва полицаите. Започна с въпроси за чистачката и подробности от местопрестъплението. Глен Брансън му съобщи минимума информация, който сметна, че трябва да знае. Описа обстоятелствата около откриването на тялото на Кати Бишоп, оценката на патолога за приблизителния час на смъртта, но не спомена нищо за противогаза. И твърдо отказа да разкрие всякаква информация за ДНК доказателствата.

Адвокатът приключи, като се опита да подмами Брансън да му разкрие защо смятат, че Брайън Бишоп не казва цялата истина. Но Брансън не поддаде.

— Клиентът ми представи ли ви алиби? — попита той.

— Да — отговори Брансън.

— И предполагам, че не сте доволни от него.

Детектив сержантът се поколеба, а после каза:

— С това ще се занимаем в процеса на разпитите.

Лойд си записа още нещо в тетрадката. После се усмихна на Брансън.

108