Недостатъчно мъртъв - Страница 107

107

— Студен е като риба — каза Брансън. — Не можах да повярвам, когато с Ник отидохме да му съобщим новината, че са намерили жена му мъртва — той погледна Никол за потвърждение, който кимна. Брансън продължи: — Е, да, показа си отначало мъката, но знаете ли какво каза след това? — той погледна Грейс, а после Пакстън. — Каза: „Моментът никак не е подходящ… аз съм насред турнир по голф.“ Представяте ли си?

— Ако не друго, считам, че този коментар доказва точно обратното — отвърна Грейс.

Всички погледнаха детектив следователя с интерес.

— В какъв смисъл? — попита Брансън.

— Доколкото съм го наблюдавал, Бишоп е твърде умен, за да направи подобна безсърдечна, потенциално обвиняваща го забележка — отговори Грейс. — Това по-скоро е забележка на човек, който е абсолютно объркан. Което показва, че шокът е бил искрен.

— Казваш, че мислиш, че е невинен? — попита Джейн Пакстън.

— Не, казвам само, че имаме доста силни доказателства срещу него. Нека за момента се придържаме към твърдите факти. Подобен коментар би бил полезен по време на съдебния процес… прокурорът може да го използва, за да настрои заседателите срещу Бишоп. Трябва да го премълчим, да не го изтъкваме при никой от разпитите, защото той вероятно ще каже, че не си го разбрал добре, и така ще си изгърмиш изненадата.

— Разумно — каза Ник Никол и се прозина, като веднага се извини.

Грейс знаеше, че е жестоко да държи Никол тук до късно, след като у дома му го чакаше бебе, но това не беше негов проблем. Никол беше точно меката обвивка на твърдия Брансън за тази серия разпити.

— Следващата точка в моя списък — каза Джейн Пакстън — е връзката на Бишоп със Софи Харингтън.

— Определено при третия разпит — каза Грейс.

— Не, мисля че трябва да го повдигнем при втория — отговори Брансън. — Можем да го попитаме отново дали я познава и каква е била връзката им. Това ще ни даде добра представа доколко е искрен, дали все още отрича, че я познава. Нали така?

— Имаш право — каза Грейс. — Но той ще знае, че сме анализирали всичките му телефонни разговори и би трябвало да е много глупав, за да отрича, че я познава.

— Да-а, ама аз мисля, че си заслужава да го попитаме по време на втория разпит — настоя Брансън. — Разсъждавам така: имаме свидетелката срещу къщата на Софи Харингтън, която с положителност го е разпознала някъде около часа на убийството. В зависимост от това как ще отговори на въпроса за телефона по време на втория разпит, можем да му сервираме това при третия.

Грейс погледна към Джейн Пакстън. Тя кимна одобрително.

— Добре — каза той. — Добър план.

Вътрешният му телефон иззвъня. Той се отдалечи от масата и отиде до бюрото си да отговори.

— Рой Грейс — помълча, слушайки известно време, после каза: — Добре. Благодаря. Ще съм готов.

Остави слушалката и се върна при другите на масата.

— Адвокатът на Бишоп ще бъде тук в девет и половина — той погледна часовника си. След четирийсет и пет минути.

— Кой е той? — попита Джейн Пакстън.

— Лейтън Лойд.

— Ами да — сви рамене Брансън. — Кой друг?

Съсредоточиха се върху онова какво точно да кажат на Лойд и какво да премълчат на този етап. После четиримата напуснаха сградата и закрачиха бързо към супермаркета АСДА, пресичайки направо отзад през храстите, за да хапнат набързо по един сандвич за вечеря.

Десет минути по-късно пресякоха обратно през улицата, като Брансън и Никол минаха през страничната порта към отделението за задържане. Вътре ги заведоха в една стая за разпит, където щяха да изложат историята на адвоката на Бишоп и защо Бишоп е бил арестуван. После щяха да доведат и него за разпита.

Джейн Пакстън и Грейс се върнаха всеки в своя офис, като Грейс възнамеряваше през следващия половин час да навакса малко с електронната си поща. Той седна на бюрото и се обади на Клео и установи, че тя все още е на работа в моргата.

— Хей, здравей! — каза му тя, очевидно доволна, че се е обадил.

— Как си? — попита той.

— Смазана. Но добре, че се обади.

— Харесвам гласа ти, когато си изморена. Става един такъв дрезгав… много е сладък!

— Нямаше да мислиш така, ако ме беше видял. Имам чувството, че съм на сто години. А ти? Как се развиват нещата?

Той я информира набързо, като й обясни, че няма да свърши преди полунощ, и попита иска ли да отиде при нея.

— Много бих се радвала да те видя, миличък, но измъкна ли се оттук — гмуркам се в банята, а после в леглото. Защо не минеш утре?

— Не е лошо като идея!

— Храниш ли се нормално? — попита тя изведнъж с майчински тон. — Вечерял ли си?

— Горе-долу — отвърна той уклончиво.

— Спагети в АСДА?

— Сандвич — призна той.

— Това е нездравословно! Какъв сандвич?

— С говеждо.

— За Бога, Рой. Тлъсто месо и въглехидрати!

— Имаше и един лист маруля.

— Е, тогава всичко е наред — каза тя саркастично.

После гласът й се промени.

— Можеш ли да изчакаш секунда? Има някой пред сградата — прозвуча разтревожена.

— С кого работиш?

— С никого, сама съм. Дарън и Уолтър, бедничките, бяха дошли в четири сутринта. Преди малко ги изпратих да си вървят. Само ще проверя кой е, окей? Ще ти се обадя след секунда.

Разговорът прекъсна.

86

Тази сутрин получих писмо от някой си Лорън Абрамсън от лондонската адвокатска фирма на име „Харботъл и Луис“. Наистина неприятно писмо.

Наскоро писах на мъжа, който прилича досущ на мен и който лансира тази компания, като посочих, че след като това е моя идея — и разполагам с всички документи от агента си по патентите, мистър Кристофър Пет от „Франк Б. Ден & Син“, за да го докажа, — той би трябвало да ми плаща авторско право върху приходите си.

107