Недостатъчно мъртъв - Страница 106

106

— Ами ако е заминал? — попита Бишоп в паника.

— Има други добри адвокати. Не се тревожи.

— Искам най-добрите, Робърт. Най-добрите. Не става дума за пари. Смехотворно е. Не трябва да съм тук. Това е абсолютна лудост. Не зная, по дяволите, какво става.

— По-добре да освободя линията, Брайън — каза адвокатът малко рязко. — Трябва да се заема с търсене.

— Разбира се.

Бишоп му благодари, а после интеркомът се изключи. Осъзна, че сега е сам и вратата е затворена.

В килията цареше абсолютна тишина, като че ли беше в звукоизолационна камера.

Той седна на синия матрак и мушна крака в черните гуменки. Бяха му твърде тесни и му убиваха на пръстите. Нещо го безпокоеше около Робърт Върнън. Защо човекът не прояви малко повече съчувствие? По тона му в момента си личеше, като че ли бе очаквал това да се случи.

Защо?

Вратата се отвори и го въведоха в стая, където го снимаха, взеха му отпечатъци на електронна плака и ДНК проба от устата. После го върнаха в килията.

При обърканите му мисли.

85

За някои служители кариерата в полицията означаваше непрекъсната, невинаги предсказуема серия от промени. Можеха да те преместят от униформен патрулен полицай днес в местното звено за полицейско подкрепление утре, да те пратят да изпълняваш заповеди за арести и да се занимаваш с бунтове, после да преминеш към цивилните полицаи като началник звено за борба с наркотици под прикритие, а след това да те командироват на летище „Гатуик“ да се занимаваш с кражбите на багаж. Други пък намираха своята ниша, както змия намира дупката си или скарида пукнатина в подводна скала, и си оставаха там, без да мръднат цели трийсет години до пенсиониране, с примамка на кукичката — много читава пенсия, благодаря.

Детектив сержант Джейн Пакстън беше една от служителите, които бяха намерили своята ниша и си стояха в нея. Тя беше едра жена с грозновато лице, на около четирийсет години, с провиснала кестенява коса и резки, безапелационни маниери, която работеше като координатор на разпити.

Според мълвата преди няколко години бе станала любимка на целия женски състав в Съсекс Хаус, след като отвъртяла плесница на Норман Потинг. Имаше около половин дузина версии за случилото се в зависимост от това с кого говорехте. Версията, известна на Грейс, беше, че Потинг сложил ръка на бедрото й под масата по време на среща с предишния началник на полицията.

Детектив сержант Пакстън сега седеше срещу Грейс до кръглата маса в офиса му, облечена в толкова обемиста свободна блуза, че главата й сякаш стърчеше от палатка. От двете й страни бяха седнали Ник Никол и Глен Брансън. Детектив сержант Пакстън пиеше вода. Тримата мъже пиеха кафе. Беше осем и трийсет в понеделник вечер и четиримата знаеха, че ще са късметлии, ако се измъкнат от щаба на отдела за криминални разследвания до полунощ.

Докато Брайън Бишоп седеше сам и съзерцаваше собствения си пъп в килията на арестантския блок в очакване да пристигне адвокатът му, екипът изграждаше политиката си за разпити на Бишоп. Брансън и Никол, които бяха преминали специално обучение за техниките на разпита, щяха да проведат редицата разпити. Рой Грейс и Джейн Пакстън щяха да ги гледат от стаята за наблюдение.

По учебник процедурата беше да прекараш заподозрения през три последователни стратегически разпита в рамките на двайсет и четири часа, докато могат да го задържат в ареста. По време на първия, който щеше да се състои тази вечер след пристигането на адвоката на заподозрения, щеше да говори предимно Бишоп, като изложи фактите си. Щяха да го насърчат да разкаже версията си, семейната си история, да опише какво е правил през последните двайсет и четири часа преди смъртта на жена си.

При втория разпит, който щеше да се състои сутринта, щеше да има специални въпроси по разказаното от Бишоп по време на предишния разпит. Тонът щеше да бъде конструктивен и любезен, като полицаите през цялото време щяха да си водят бележки за всички несъответствия. Едва при третия разпит, който щеше да се проведе по-късно през деня, след като Бишоп и екипът си починат — и екипът имаше възможност да прецени всичко, — щяха да свалят ръкавиците. При този трети разпит щяха да бъдат оспорени всички несъответствия или предполагаеми лъжи.

Надяваха се до края на третия разпит извлечената от заподозрения информация в съчетание с вече натрупаните доказателства — като например ДНК пробите — да бъде достатъчна за някой адвокат на Държавната служба за съдебно преследване от офиса на „Дайк Роуд“ да се съгласи, че доказателствата са достатъчни за потенциално осъждане и да разреши заподозреният да бъде официално обвинен.

Ключ към всеки успешен разпит бяха въпросите, които трябваше да се зададат и — особено важно — каква информация не биваше да се разкрива. Всички бяха съгласни, че заснемането на бентлито на Бишоп на път за Брайтън малко преди убийството на мисис Бишоп трябваше да не се съобщава до третия разпит.

После поспориха малко кога да повдигнат въпроса за полицата на застраховката живот. Грейс посочи, че след като вече са разпитвали Бишоп за това и той е отрекъл да знае нещо за полицата, трябва да я споменат при първия разпит, за да видят дали изобщо си е променил версията.

Съгласиха се да му съобщят ненадейно за противогаза по време на втория разпит. Джейн Пакстън предложи да го включат в серията специални въпроси за сексуалния живот на Бишоп със съпругата му. Другите се съгласиха.

Грейс поиска от Брансън и Никол подробен отчет как се е държал Бишоп по време на ареста и общо за поведението му.

106