Недостатъчно мъртъв - Страница 105

105

За свой ужас Бишоп видя детектив сержант Брансън да навлича чифт латексови хирургически ръкавици. Брансън започна да го опипва от главата. От горния джоб на Бишоп извади очилата му за четене и ги постави на подноса.

— Хей! Имам нужда от тях… не мога да чета без очила! — каза Бишоп.

— Съжалявам, сър — отговори Брансън. — Трябва да ги отстраня заради собствената ви безопасност.

— Не ставайте смешен!

— Може би по-късно надзирателят ще ви разреши да ги оставите, но засега трябва да идат в торбата с вашите принадлежности — отвърна Брансън.

— Не ставайте глупав! Няма да се самоубия! И как, по дяволите, да прочета този документ без тях? — каза Бишоп, размахал листа А4 в лицето му.

— Ако се затруднявате с четенето, ще уредя някой да ви го прочете на глас, сър.

— Вижте, хайде да бъдем разумни по този въпрос!

Игнорирайки нееднократните молби на Бишоп да му върнат очилата, Брансън му взе ключа от хотела, портфейла, мобилния телефон и блекбърито, като поставяше всеки предмет на подноса. Надзирателят си отбеляза всички вещи, преброи наличните пари в портфейла му и записа това отделно.

Брансън махна венчалната халка на Бишоп, часовника му „Марк Якобс“ и една медна гривна от дясната китка и също ги постави на подноса.

После надзирателят връчи на Бишоп един формуляр с описа на неговите вещи и химикалка за подпис.

— Вижте какво — каза Бишоп, подписвайки се с явна неохота, — идвам с желание да ви помогна да проведете разпитите си. Но това е смехотворно. Трябва да ми оставите инструментите на моята работа. Трябва да имам електронна поща, телефона и очилата си, за Бога!

Без да му обръща внимание, Глен Брансън каза на надзирателя:

— Предвид тежестта на престъплението и потенциалното участие на заподозрения, искаме да изземем дрехите на това лице.

— Разрешавам — каза надзирателят.

— Какво, по дяволите? — изкрещя Бишоп. — Какво искате…

Хванали по една от ръцете му, Брансън и Никол го отведоха от конзолата през друга тъмнозелена врата. Минаха по наклонен под с тъмнокремави стени от двете страни и червена паник лента по цялата дължина отляво, покрай жълт стълб с предупредителен триъгълник на него, на който беше изобразен падащ човек и беше написано с едри букви В ПРОЦЕС НА ПОЧИСТВАНЕ. После завиха в коридор с арестантски килии.

В момента, в който видя вратите на килиите, Бишоп се паникьоса.

— Аз… имам клаустрофобия. Аз…

— Ще има човек, който да ви наблюдава денонощно, сър — каза Ник Никол любезно.

Те отстъпиха встрани, за да пропуснат жена с количка, натоварена с оръфани книги с меки подвързии, после спряха пред полуотворената врата на една килия.

Глен Брансън я бутна да се отвори още и мина през нея. Никол, стиснал здраво ръката на Бишоп, го последва.

Първото нещо, което порази Бишоп при влизане, беше натрапчивата, нездрава миризма на дезинфекционно средство. Смаян, той огледа малката овална стая. Кремавите стени, кафявия под, същата твърда пейка като в стаята на входа, със същото фалшиво гранитно покритие като отсека отвън и върху нея тънък син матрак. Огледа зарешетеното прозорче с непряка светлина, което не гледаше наникъде, огледалото за наблюдение високо на тавана, под ъгъл към вратата, и камерата за наблюдение също на недостъпно място, насочена към него, като че ли беше участник в „Биг Брадър“.

Имаше модерна на вид тоалетна, със седалка от фалшивия гранит и бутон за пускане на вода на стената, и изненадващо модна мивка, вградена в същия пръскан материал. Забеляза решетка на интерком с две копчета, отдушник, покрит с мрежа и огледало на вратата.

Исусе. Усети как в гърлото му се събира буца.

Детектив Никол държеше в ръце вързоп, който започна да развива. Бишоп видя, че това е памучен комплект. Млад, около двайсетгодишен мъж, облечен в бяла риза с емблемата на „Рилайънс Секюрити“ и черни панталони, се приближи до вратата с няколко пликове за доказателства, които връчи на детектив сержант Брансън. После Брансън затвори вратата на килията.

— Мистър Бишоп — каза той, — моля, свалете всичките си дрехи, включително чорапите и бельото.

— Искам адвокат.

— Свързват се с него — той посочи решетката на интеркома. — Щом надзирателят се свърже с него, ще ви го прехвърлят тук.

Бишоп започна да се съблича. Детектив Никол поставяше всяка част от облеклото в отделен плик за доказателства; дори за всеки чорап си имаше свой плик. Когато остана съвсем гол, Брансън му протегна памучния комплект и чифт черни гуменки без връзки.

Когато навлече комплекта и се закопча, интеркомът се включи и той чу спокойния, уверен, но тревожен глас на Робърт Върнън.

Със смесица от облекчение и неудобство Бишоп се приближи, босоног.

— Робърт! — каза. — Благодаря, че ми се обади. Много ти благодаря.

— Добре ли си? — попита адвокатът му.

— Не. Не съм.

— Виж какво, Брайън, представям си какво нещастие е това за теб. Надзирателят ми обясни някои неща, но очевидно не разполагам с всички факти.

— Можеш ли да ме измъкнеш оттук?

— Ще направя всичко, което мога, за теб като приятел, но не съм специалист в тази област на закона, а ти трябва такъв. В моята фирма не разполагаме с такъв човек. Най-добрият тук е някой, когото познавам. Името му е Лейтън Лойд. Има много добра репутация.

— Кога можеш да се свържеш с него, Робърт? — Бишоп изведнъж осъзна, че е сам в килията и че вратата е затворена.

— Ще се опитам да го направя веднага и да се надяваме, че няма да е на почивка. Полицията иска да започне да те разпитва тази вечер. Засега са те прибрали за разпит и могат да те държат само двайсет и четири часа, мисля, че така беше, с възможност за продължение от още дванайсет часа. Не разговаряй с никого и не прави и не казвай нищо, преди Лейтън да се свърже с теб.

105