Колата внезапно забави и сви към зелените порти от профилна стомана, които започнаха да се отварят. Вдясно имаше висока ограда с шипове, а зад нея висока запусната тухлена постройка.
Те спряха пред синя табела с бели букви, на която пишеше БРАЙТЪНСКИ ЦЕНТЪР ЗА ЗАДЪРЖАНЕ, докато се отвори достатъчно място, за да минат. После продължиха по улична рампа покрай нещо, което приличаше на фабрични товарно-разтоварни помещения отзад на тухлената сграда, и свиха наляво в едно от тези помещения. Изведнъж вътре в колата се смрачи. Бишоп видя право пред себе си затворена зелена врата с малко прозорче за наблюдение.
Детектив сержант Брансън изключи двигателя и излезе, като слабата светлина от покрива не успя да разсее мрака в колата. После отвори задната врата и посочи с жест на Бишоп да излезе.
Бишоп, с оковани в белезници зад гърба си ръце, се измъкна неловко настрани, после извади краката си от колата и стъпи на бетонното платно. Брансън го подхвана да не изгуби равновесие. След няколко минути зелената врата се отвори и въведоха Бишоп през тясна, абсолютно гола стая, петнайсет на осем стъпки, с още една зелена врата с прозорче за наблюдение от другата страна.
Там пък изобщо липсваха мебели, само твърда пейка по цялата дължина.
— Седнете — каза Глен Брансън.
— Ще постоя — каза Бишоп непокорно.
— Може да се наложи да почакаме.
Мобилният телефон на Бишоп иззвъня. Той за миг сви рамене, като че ли забравил, че ръцете му са оковани.
— Може ли някой от вас да отговори вместо мен?
— Боя се, че не е разрешено, сър — каза детектив Никол, измъквайки телефона от джоба му и прекъсвайки разговора. Младият детектив разгледа телефона, за да го изключи, и го върна в джоба на Бишоп.
Брайън Бишоп се загледа в ламинираната пластмасова табелка, закрепена за стената със скоч. На нея пишеше със сини букви КРИМИНАЛЕН ОТДЕЛ, а отдолу беше добавено:
После прочете още един надпис над втората зелена врата:
И трети, който гласеше:
Двамата детективи седнаха. Бишоп остана прав. В гърдите му напираше гняв. Но като поразсъди, си помисли, че имаше работа с два робота. Нямаше да спечели нищо, ако си изпусне нервите. Просто за момента трябваше да преживее нещата.
— Можете ли да ми кажете за какво става дума? — обърна се към двамата.
Но докато говореше, вратата се отвори. Брансън мина през нея. Детектив Никол посочи с ръка на Бишоп да го последва.
— Насам, сър.
Бишоп влезе в голямо кръгло помещение, доминирано от издигнат в средата отсек като команден център за филма „Стар Трек“, помисли си Бишоп, изненадан от футуристичния му вид. Беше направен от лъскав, пръскан композитен материал, който му напомняше за гранитните работни плотове, които Кати беше избрала за невъобразимо скъпата им кухня. Няколко мъже и жени, няколко полицаи и персоналът на „Релайънс Секюрити“, облечени в униформени бели ризи с черни еполети, седяха пред отделни компютри в отсека. От външната страна на извънредно ярко осветеното помещение бяха разположени тежки зелени врати с вътрешни прозорци, които гледаха към чакални.
Цареше дисциплинирано спокойствие. Бишоп забеляза, че отсекът беше проектиран с издължени ръкави пред всяко работно място, за да се отделят местата едно от друго. Татуиран младеж с обръсната глава и размъкнати дрехи стоеше нещастно между двама униформени полицаи в един такъв ръкав. Всичко изглеждаше абсолютно сюрреалистично.
После по една централна конзола го отведоха в облицовано с мрамор пространство и тезгях на височината на врата му. Зад него седеше пълен, късо подстриган мъж по риза. Черната му вратовръзка беше забодена със златна игла на английския отбор по ръгби, който притежаваше облигации в Туикънам, сети се той.
На синия екран на монитора, поставен отпред, точно под нивото на очите му, Бишоп прочете:
...БРАЙТЪНСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБРАБОТКА НА ЗАДЪРЖАНИТЕ
НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПРЕДИШНИТЕ НАРУШЕНИЯ ДА ВИ ТОРМОЗЯТ ОТНОВО.
С ВАС ЩЕ РАЗГОВАРЯ ПОЛИЦИЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ, ЗА ДА ПРИЗНАЕТЕ И ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО СТЕ ИЗВЪРШИЛИ.
Брансън изложи на надзирателя обстоятелствата на ареста на Бишоп. После мъжът по риза се обърна директно от по-високото си място долу към него с безразличен глас, лишен от емоции.
— Мистър Бишоп, аз съм надзирател. Чухте какво казаха. Считам, че арестът ви е бил законен и необходим. Разрешавам задържането ви с цел осигуряване и запазване на доказателства и за да могат да ви разпитат съгласно обвиненията.
Бишоп кимна, без да знае какво да отговори в момента.
Надзирателят му връчи сгънат жълт лист, формат А4, под надслов СЪСЕКСКА ПОЛИЦИЯ, ОБЯВЕНИ ПРАВА.
— Това може да ви бъде от полза, сър. Имате право да информирате някого за ареста си и да се срещнете с адвокат. Ще искате ли служебен адвокат или свой собствен?
— Може ли, моля, да се обадите на мистър Глен Мишон да му кажете, че няма да мога да дойда на вечеря тази вечер?
— Може ли да ми дадете номера му?
Бишоп му даде номера. После каза:
— Бих искал да говоря с адвоката си Робърт Върнън от „Елис, Черил и Ансел“.
— Ще се обадя от ваше име — каза надзирателят. — Междувременно разрешавам на арестувалия ви полицай, детектив сержант Брансън, да ви претърси — след което надзирателят извади два зелени пластмасови подноса.