Недостатъчно мъртъв - Страница 114

114

— Ако вдигна аз, момче, ще ти го завра право в гъза толкова надълбоко, че щ’трябва да бръкнеш чак до шибаните си сливици да го намериш.

Скункс отвори и второто си око, после го затвори, след като ослепителната утринна светлина го прониза като лазерен лъч право в мозъка, минавайки през тилната част на черепа и дълбоко в земната кора, забождайки главата му в прогизналата неравна възглавница, както карфица пробожда муха. Той затвори очи и направи усилие да седне, възнаградено от силен удар с глава в тавана на караваната над него.

— Мамка му! Шибана работа!

Такава беше благодарността, задето оставяше проклетите безполезни нищожества да се намърдват в дома му! Вече съвсем буден и на път да повърне, той протегна ръка, която сякаш беше напълно отделена от останалата част на тялото му, сякаш някой му я беше зашил с няколко бода за рамото през нощта. Изтръпналите му пръсти зашариха по пода, докато не напипаха телефона.

Той го вдигна с трепереща ръка, с треперещо тяло, натисна зеления бутон и го доближи до ухото си.

— Рър-р-р? — каза.

— Къде, по дяволите, ходиш бе, лайно такова?

Беше Бари Спайкър.

И изведнъж Скункс се почувства съвсем буден, с куп объркани мисли, които се бутаха из мозъка му.

— Още е среднощ — каза той мрачно.

— Може би на твоята планета, говньо. На моята е единайсет сутринта. Пак си пропуснал светото причастие, нали?

И тогава Скункс се сети. Пол Пакър. Детектив Пол Пакър!

И внезапно се почувства по-добре тази сутрин. Споменът за сделката, която бе направил с детектив Пакър, изплуваше през мъгливия, гладен за дрога водовъртеж от болка, който представляваше съзнанието му. Беше обещал на Пакър. Да му каже, когато следващия път Бари Спайкър му възложи задача. Да изработи Спайкър щеше да е все едно да си отреже зорлем носа. Но удоволствието, което получаваше от мисълта, надделя. Спайкър му одра кожата при последната им сделка. Пакър му беше обещал пари.

Парите от полицията бяха направо нищо. Но ако се изхитреше достатъчно, щеше да поеме задачата и да си получи парите хем от Спайкър, хем от полицията. Ето това щеше да е върхът!

Дрън. Дрън. Дрън.

Както обикновено, хамстерът му Ал въртеше, без да спира колелото си, въпреки шинираната си лапичка. Трябваше да заведе Ал отново на ветеринар. Дължеше пари на Бет. С един удар — два заека! Спайкър и Пакър. Ал и Бет! Беше сигурна работа!

— Всъщност току-що се връщам от черква — каза той.

— Добре. Имам работа за теб.

— Целият съм слух.

— Това ти е шибаният проблем. Само слух, никакъв мозък.

— Та какво имаш за мен?

Спайкър го инструктира.

— Искам я тази вечер — каза. — По всяко време. Ще съм тук през нощта. Сто и петдесет, ако не оплескаш спецификациите този път. Ще се справиш ли?

— Във форма съм.

— Да не прецакаш нещата.

Разговорът приключи.

Скункс седна възбудено. И без малко отново да си разцепи черепа в тавана.

— Мамка му! — каза.

— Мамк’ти, Джими! — долетя глас от другия край на караваната.

94

Глен Брансън прекъсна втория разпит на Брайън Бишоп в дванайсет и двайсет на обяд. После, като остави Бишоп сам с адвоката му в залата за разпити за обедна почивка, екипът на разпитващите се премести в офиса на Грейс.

Брансън се придържаше към сценария. Бяха задържали, както планираха, истински важните въпроси за третия разпит този следобед.

Докато седяха около малката кръгла маса в офиса на Грейс, старши детективът потупа Брансън по гърба.

— Добра работа, Глен, добра работа. Добре, а сега как аз виждам нещата… — и той използва една фраза на Алисън Воспър, която му беше харесала, — ето го и невидимия слон в стаята.

И тримата го погледнаха в очакване.

— Алибито на Бишоп. Вечерята му в „Улсли“ в Лондон с онова лице Фил Тейлър. Това е слонът в стаята.

— Та нима ДНК резултатите не разбиват алибито му? — каза Никол.

— Аз си мисля за съдебните заседатели — отговори Грейс. — Зависи от това доколко може да се има доверие на този Тейлър. Можете да бъдете сигурни, че Бишоп ще го инструктират на ниво. Той ще изцеди от алибито каквото може. Честен гражданин срещу прищевките на науката? Може би и с доказателства от „Бритиш Телеком“ за това, че си е поръчал събуждане в подкрепа на времевата му възстановка?

— Мисля си, че бихме могли да заковем Бишоп при този трети разпит, Рой — каза Джейн Пакстън. — Имаме доста камъни, с които да го замерваме.

Грейс кимна, като продължи да мисли напрегнато, все още без да е убеден, че разполагат с всичко, от което имат нужда.

* * *

Започнаха отново след два. Докато сядаше в малко нестабилния стол в стаята за наблюдение, Рой Грейс съзнаваше, че им оставаха само шест часа, преди да освободят Брайън Бишоп, освен ако не подадат за удължаване на срока или не му предявят обвинение. Те, разбира се, можеха да се обърнат към съда за заповед за удължаване на срока, но Грейс не искаше да прибягва до това, освен ако не е абсолютно наложително.

Алисън Воспър вече му беше телефонирала, за да разбере докъде са стигнали в предявяването на обвинение на Бишоп. Когато й изложи фактите, тя остана доволна. Все още беше в сладкия режим.

Фактът, че има арестуван толкова скоро след смъртта на Кати Бишоп, представяше полицията в добра светлина в очите на медиите и беше окуражителен за гражданите на Брайтън и Хоув. Сега трябваше да му предявят обвинение. Това, разбира се, никак нямаше да навреди на перспективите за кариерата на Грейс. А с положителните ДНК резултати имаха достатъчно доказателства да получат съгласието на Държавната служба за съдебно преследване да предявят на Бишоп обвинение. Но на Грейс не му беше достатъчно само да обвини Бишоп. Той трябваше да подсигури нещата така, че да го осъдят.

114