Недостатъчно мъртъв - Страница 115

115

Знаеше, че трябваше да подскача от радост предвид това как се развиваха нещата, но нещо го тревожеше и той не можеше да каже точно какво.

Внезапно гласът на Глен Брансън отекна ясно и силно, след което на монитора се появиха образите на четиримата мъже в стаята за разпити. Брайън Бишоп отпиваше от чаша вода и приличаше на болен папагал.

— Часът е два и две минути следобед, вторник, 8 август — изрече Брансън. — На този разпит номер три присъстват мистър Брайън Бишоп, мистър Лейтън Лойд, детектив Никол и аз, детектив сержант Брансън — после погледна право към Бишоп.

— Мистър Бишоп — каза той, — казахте ни, че вие и жена ви сте били щастливо женени и сте били страхотен отбор. Знаехте ли, че мисис Бишоп е имала връзка? Сексуална връзка с друг мъж?

Грейс следеше внимателно очите на Бишоп. Те се стрелнаха наляво. Според последните си наблюдения върху Бишоп това беше режимът на истината.

Бишоп хвърли поглед към адвоката си, сякаш се чудеше да отговори ли, после отново погледна Брансън.

— Не сте задължен да отговаряте — каза Лойд.

Бишоп остана замислен за кратко. После заговори, изговаряйки думите с мъка.

— Подозирах, че може би има. С онзи художник от Луис ли?

Брансън кимна, усмихвайки се съчувствено на Бишоп и съзнавайки, че човека го болеше.

Бишоп зарови лице в дланите си и замълча.

— Искате ли почивка? — попита адвокатът.

Бишоп поклати глава, после махна ръцете си. Плачеше.

— Добре съм. Добре съм. Да се оправяме с цялата тази проклетия. Господи — той сви рамене, загледан нещастно в масата, попивайки сълзите си с опакото на ръката. — Кати беше най-красивото създание, но имаше нещо в себе си, което все я човъркаше. Като демон, който винаги я караше да е недоволна. Мислех, че мога да й дам онова, което искаше — той отново се разплака.

— Мисля, че трябва да направим почивка, господа — каза Лейтън Лойд.

Всички излязоха, като оставиха Бишоп сам, и продължиха разпита след десет минути. Ник Никол, играейки доброто ченге, зададе първия въпрос:

— Мистър Бишоп, можете ли да ни кажете как се почувствахте, когато заподозряхте за пръв път жена си в изневяра?

Бишоп го изгледа сардонично.

— Имате предвид дали съм искал да я убия?

— Вие казахте това, сър, а не ние — вметна остро Брансън.

Грейс се интересуваше как ще изрази емоциите си Бишоп. Може би това бяха само крокодилски сълзи за пред разпитващите.

С прекъсващ глас Бишоп каза:

— Обичах я. Никога не съм искал да я убивам. Хората имат връзки, така върви светът. Когато за пръв път се срещнахме с Кати, и двамата бяхме женени за други хора. Имахме връзка. Мисля, че дълбоко в сърцето си съм знаел, че когато се оженим, тя може би отново ще направи същото.

— Затова ли не й бяхте верен? — попита Никол.

Бишоп не отговори веднага.

— Софи Харингън ли имате предвид?

— Да.

Очите му отново се стрелнаха наляво.

— Само флиртувах с нея. Прекрасно нещо за егото ми, но само дотам. Никога не съм спал с нея, макар че тя, изглежда, обичаше… обичала е — поправи се той — да фантазира, че такова нещо се е случило.

— Значи не сте спали никога с мис Харингтън? Нито веднъж?

Грейс внимателно следеше погледа на Бишоп. Очите отново се стрелнаха наляво.

— Абсолютно. Никога — усмихна се Бишоп нервно. — Не казвам, че не бих искал. Но си имам морален кодекс. Бях глупаво поласкан от интереса й към мен, наслаждавах се на компанията й… но не бива да забравяте, че вече веднъж бях изминал този път. Спиш с някого и ако си късметлия, нищо не става. Но ако нямаш късмет, преживяването е страхотно и си пометен. И тогава загазваш здравата. Това се случи с Кати и с мен… бяхме пометени един от друг.

— Значи никога не сте спали с мис Харингтън? — продължаваше да настоява Брансън.

— Никога. Исках да се опитам този ми брак да провърви.

— Затова решихте, че изчанченият секс може да ви помогне да постигнете това? — попита Брансън.

— Моля? Какво имате предвид?

Брансън надзърна в бележките си.

— Член от екипа ни разговаря вчера с мисис Дайан Ранд. Научихме от нея, че е една от най-добрите приятелки на жена ви, вярно ли е?

— Разговаряха двете по четири пъти дневно. Бог знае какво имаха да си кажат!

— Изглежда, че доста неща — отвърна Брансън без чувство за хумор. — Мисис Ранд казала на служителя ни, една полицайка, че жена ви се тревожела от все по-изчанчените ви сексуални претенции към нея. Бихте ли желали да ни разясните това по-подробно?

Лейтън Лойд се намеси бързо и твърдо:

— Не, клиентът ми не би желал.

— Имам едно важно питане във връзка с този въпрос — каза Брансън, обръщайки се към адвоката.

Лойд му показа с жест да го зададе.

— Мистър Бишоп — каза Брансън, — притежавате ли копие на противогаз от Втората световна война?

— Уместен ли е този въпрос? — попита Лойд детектив сержанта.

— Този въпрос е извънредно уместен, сър — отговори Брансън.

Грейс наблюдаваше внимателно очите на Бишоп. Те се стрелнаха надясно.

— Да — каза той.

— Използвахте ли го в сексуалния си живот с мисис Бишоп?

— Не разрешавам на клиента си да ви отговаря.

Бишоп вдигна успокоително ръка към адвоката си.

— Няма нищо. Да, купих я — той сви рамене и се изчерви. — Експериментирахме. Аз… аз прочетох в една книга как да поддържаме любовния си живот… знаете ли? Известно време след като първоначалната възбуда… новостта на връзката между двама души премине… той позапада. Купувах разни неща, за да ги пробваме — лицето му беше червено като цвекло.

Брансън насочи вниманието си към вечерята на Бишоп с финансовия му съветник Фил Тейлър.

115