Недостатъчно мъртъв - Страница 116

116

— Мистър Бишоп, вярно ли е, че една от колите, които притежавате, е бентли континентал, тъмночервена на цвят?

— Лилавочервено, да.

— С регистрационен номер LJ04NWS? — изреди той фонетично буквите.

Несвикнал с фонетичната азбука, Бишоп се замисли. После кимна.

— В единайсет и четирийсет и седем миналия четвъртък това превозно средство е било заснето от автоматична камера за заснемане на регистрационни автомобилни номера в насоченото на юг платно на шосе М23, близо до летище „Гатуик“. Можете ли да обясните защо колата е била там и кой я е карал?

Бишоп погледна адвоката си.

— Имате ли снимката? — попита Лейтън Лойд.

— Не, но мога да ви предоставя копие — каза Брансън.

Лойд си отбеляза нещо в тетрадката.

— Има някаква грешка — каза Бишоп. — Трябва да има някаква грешка.

— Давали ли сте колата на някого назаем онази вечер? — попита Брансън.

— Никога не я давам. Онази вечер беше в Лондон, защото ми трябваше да ида с нея до клуба за голф сутринта.

— Би ли могъл някой да я вземе назаем без ваше разрешение… или знание?

— Не. Мисля, че не. Вероятността е много малка.

— Кой освен вас има ключове за колата, сър?

— Никой. Имахме проблеми в един подземен паркинг… под моя апартамент. Бяха влезли в няколко коли.

— А не е ли възможно някакви любители на силни усещания да са я взели да се повозят? — намеси се Лейтън Лойд.

— Възможно е — каза Бишоп.

— Когато любителите на силни усещания заемат кола, обикновено не я връщат — каза Глен. Той наблюдаваше как Лойд си отбелязва това в тетрадката. Адвокатът щеше да ги скъса от оспорвания по въпроса.

След това Глен Брансън каза:

— Мистър Бишоп, вече ви споменахме, че докато претърсвахме къщата ви на „Дайк Роуд Авеню“ №97, открихме застраховка за живот при „Саудърн Стар Ашурънс Къмпани“. Полицата е направена за жена ви, за три милиона паунда. Посочен сте като единствен бенефициент.

Грейс премести поглед от Бишоп върху адвоката му. Изражението на Лойд почти не се помени, но раменете му малко се смъкнаха. Очите на Брайън Бишоп шареха навсякъде и спокойствието му като че ли го напусна.

— Вижте, казах ви… аз… аз вече ви казах… нищо не знам по въпроса! Абсолютно нищо!

— Смятате ли, че жена ви сама тайно е сключила полица на свое име от добро сърце? — продължи да го притиска Брансън.

Грейс се усмихна, горд как колегата му, когото толкова беше насочвал през последните няколко години, защото го обичаше и вярваше в него, наистина беше израсъл в професията си.

Бишоп вдигна ръце, после ги стовари върху масата. Очите му отново шареха из цялото помещение.

— Моля ви, повярвайте ми. Не знам нищо по въпроса.

— Предполагам, че за сума от три милиона лири стерлинги ще има добра премия — каза Брансън. — Предполага се, че бихме могли да проследим от вашата банкова сметка… или от тази на мисис Бишоп… как е била изплащана полицата? Или пък може би имате тайнствен благодетел?

Лейтън Лойд сега пишеше бързо в тетрадката си, като по изражението му човек не можеше да разбере нищо. Той се обърна към Бишоп:

— Не трябва да отговаряте на това, освен ако не искате.

— Не знам нищо по въпроса — тонът на Бишоп стана умолителен. От сърце. — Наистина не знам!

— Май сме насъбрали доста нещица, за които твърдите, че не знаете нищо, мистър Бишоп — продължи Глен Брансън. — Не знаете нищо за колата си, която е била шофирана към Брайтън малко преди убийството на жена ви. Не знаете нищо за застрахователната полица живот на стойност три милиона лири стерлинги, направена само шест месеца преди да убият жена ви — той помълча, провери бележките си, после отпи вода. — Според вашия разказ миналата вечер сте имали полов контакт с жена си сутринта на 30 юли. Правилно ли съм разбрал?

Бишоп кимна, леко смутен.

— Тогава как ще обясните известно количество семенна течност, открито във вагината на мисис Бишоп по време на аутопсията й сутринта в петък на 4 август?

— Няма начин! — каза Бишоп. — Абсолютно е невъзможно!

— Значи казвате, сър, че не сте имали полов контакт с мисис Бишоп в нощта на 3 август, четвъртък?

Очите на Бишоп решително се стрелнаха наляво.

— Да, точно това казвам. Бях в Лондон, за Бога! — той се обърна към адвоката си. — Невъзможно е! Няма никакъв начин!

Рой Грейс през годините беше наблюдавал достатъчно израженията на адвокатите, когато един подир друг клиентите им изричаха поредната опашата лъжа. Лицето на Лейтън Лойд остана непроницаемо. От него щеше да излезе чудесен играч на покер, помисли си той.

В пет и десет, когато Глен Брансън упорито се върна към изявлението на Бишоп от предната вечер, към въпросите, които му бяха зададени при втория разпит тази сутрин, и оспори почти всяка изречена от него дума, той прецени, че на този етап са измъкнали от него колкото могат.

Бишоп не отстъпи по три основни въпроса — алибито си в Лондон, застрахователната полицата живот и последния път, когато беше правил секс с жена си. Но Брансън беше доволен и почти изтощен.

Отведоха Бишоп обратно в килията, а адвокатът остана сам с двамата полицейски служители.

Лойд демонстративно погледна часовника си, после се обърна към двамата мъже.

— Предполагам, разбирате, че ще трябва да освободите клиента ми след по-малко от три часа, освен ако не решите да му предявите обвинение.

— Къде да ви намерим? — попита Брансън.

— Ще бъда в офиса си.

— Ще ви се обадим.

После детективите се върнаха в Съсекс Хаус в офиса на Грейс и седнаха край кръглата маса.

— Добра работа, Глен, справи се добре — каза Грейс отново.

116