Недостатъчно мъртъв - Страница 117

117

— Извънредно добре — добави Ник Никол.

Джейн Пакстън изглеждаше замислена. Тя не си падаше много по похвалите.

— Значи трябва да обмислим следващите си стъпки.

В това време вратата се отвори и влезе Елинор Ходжсън с няколко листове в ръка, хванати с кламер. Обръщайки се към Грейс, тя каза:

— Извинявай, че те прекъсвам, Рой, но си помислих, че ще искаш да видиш това… току-що пристигна от лабораторията в Хънтингтън.

Бяха резултатите от двете ДНК проби. Едната беше на семенната течност, намерена във вагината на Софи Харингтън; другата беше от миниатюрното късче от нещо, което приличаше на човешка плът, измъкнато от Надюшка де Санча изпод нокътя на големия пръст на крака на мъртвата.

И двата резултата съвпадаха напълно с ДНК-то на Брайън Бишоп.

95

Клео Мори напусна моргата заедно с Дарън малко преди пет и трийсет. Затваряйки входната врата под ярката слънчева светлина, тя попита:

— Какво ще правиш тази вечер?

— Щях да я водя на кино, ама е твърде горещо — отговори той, примижал към началничката си, тъй като слънцето биеше в очите му. — Ще идем до морската част и ще пийнем по чашка. Има едно готино ново местенце, което трябва да проверя… „Рехаб“.

Тя го погледна със съмнение в очите. Двайсетгодишен, с черна стърчаща коса и ведро лице, той би могъл след някой и друг поврат в живота да свърши като толкова много безнадеждни младежи, насядали по паважа и във входовете на града всяка вечер, които се мотаеха, лентяйстваха, просеха, нападаха. Но явно Дарън беше роден с дух. Работеше много, беше приятен за компания, справяше се добре с живота.

— „Рехаб“ ли?

— Да бар и ресторант. От класа. Ще се изръся… има специален повод. Бих те поканил, ама нали знаеш — двама са добре, трима са много и тъй нататък!

Тя се засмя.

— Ти, нахален негодник такъв! И кой ти е казал, че аз самата нямам среща тази вечер?

— Така ли? — изглеждаше зарадван заради нея. — Нека позная кой е.

— Не ти влиза в работа!

— И сигурно не работи в отдела по криминални разследвания, нали?

— Казах, че не ти влиза в работа!

— Тогава не трябва да се натискаш с него в приемната — той й намигна.

— Какво? — възкликна тя.

— Забравила си за камерите за наблюдение, нали?

С широка усмивка той й махна весело и се запъти към колата си.

— Шпионин! — извика тя подире му. — Воайор! Извратеняк!

Той се обърна, докато отваряше вратата на малкия си червен нисан.

— Всъщност, ако те интересува мнението ми, сте много хубава двойка!

Тя направи неприличен жест. А после добави:

— И не пий много. Помни, че сме дежурни тази вечер.

— Я виж кой ми го казва!

Тя все още се усмихваше, докато излезе от кръговото движение в един покрит паркинг на „Сейнсбъри“. Вече мислеше с какво да нахрани детектива от отдела за криминални разследвания, с когото се беше натискала в приемната — както неелегантно се изрази Дарън. Тъй като вечерта беше чудесна, реши да направи барбекю на терасата си на покрива. Рой Грейс обичаше морски дарове и риба.

Клео видя пред себе си свободно място за паркиране и се вмъкна там. Най-напред щеше да отиде до отдела за жива риба и да купи няколко едри сурови скариди с черупките, ако имаха, и котлети от риба тон. Няколко царевички на кочан. Малко салата. И няколко сладки картофа, небелени, които ставаха страхотни на барбекюто. И бутилка наистина хубаво розе. Е, може би не само една бутилка.

Тя чакаше с нетърпение тази вечер и се надяваше Грейс да успее да се измъкне от разследването в някой по-приемлив час. Като че ли беше минало доста време, откакто бяха прекарвали вечерта заедно, и щеше да е добре да си наваксат. Той й липсваше, осъзна Клео, липсваше й през цялото време, когато не беше до нея. Но призракът на Санди и посещението му в Мюнхен все още витаеха наоколо и тя искаше да си изясни докрай нещата.

Беше научила от предишните си връзки, че точно когато си мислиш, че всичко е съвършено, животът може да се обърне и да те ухапе.

96

— Алибито му — каза Грейс, удряйки с отворената длан на лявата си ръка свития юмрук на дясната. — Трябва да сме съвсем наясно с него. Казах ви и преди, това е невидимият слон в стаята.

Пакстън, Брансън и Никол продължаваха да седят около масата в офиса му замислени. Джейн си доля вода в чашата от една бутилка.

— Не смяташ ли, че сега разполагаме с достатъчно доказателства, Рой? — попита тя. — Трудно ще задържим Бишоп и утре, освен ако не се обърнем към съда за удължаване тази вечер.

Грейс обмисли за момент казаното. Бишоп беше арестуван вчера в осем вечерта. Това означаваше, че трябва да го пуснат в осем тази вечер. Можеха лесно да получат удължаване от дванайсет часа, но само до осем сутринта. Ако искаха да го задържат повече, трябваше да се явят пред магистрат в съда с искане за заповед за продължаване на ареста. И това трябваше да се уреди още тази вечер, за да избегнат телефонните обаждания в зори.

Той погледна часовника си. Беше пет и трийсет и пет. Вдигна телефона и се обади на Ким Мърфи.

— Ким, ти беше изпратила човек от екипа да разпита Фил Тейлър, финансовия съветник на Бишоп. Трябва ми спешно телефонният номер на Тейлър. Можеш ли да ми го намериш? Или дори още по-добре, обади му се и ми го прехвърли?

Докато чакаше, обсъдиха последствията от последните доказателства. Грейс държеше на своето.

— Но какво ще кажеш за ДНК доказателството при Софи Харингтън, Рой? — попита Ник Никол. — То е достатъчно убедително.

Превъзбуден, Рой все пак успя да се овладее.

— Ник, не разбираш ли? Според алибито на Бишоп той е бил в Лондон по времето, когато са убили жена му, а това заличава ДНК данните — защитата ще твърди, че са подставени по някакъв начин. Ако прибързаме и свържем двете убийства, ще изхвърлят и другите ДНК резултати на същото основание.

117