Недостатъчно мъртъв - Страница 125

125

Внезапно до нея изникнаха двама полицаи с комбинезони и защитни жилетки, единият набит, с обръсната глава, по-високият подстриган канадска ливада.

— Моля, отдръпнете се, госпожо — каза набитият. Той хвана дръжката с две ръце и започна да я тегли, докато вторият заобиколи тичешком колата и се опита да отвори другата врата.

Вътре фигурата с пламналата качулка въртеше диво глава, с лице, изкривено от ужас и болка, а кожата му ставаше на мехури пред очите им.

— Отключи вратата, Скункс, за Бога, отключи вратата! — крещеше набитият.

Фигурата вътре говореше нещо.

— Това е моята кола! — Клео скочи напред и мушна ключа в ключалката, но той отказа да се завърти.

Полицаят опита за миг, после се отказа и извади палката си.

— Отстранете се, госпожо — каза той на Клео. — Веднага се отдръпнете!

После удари силно прозореца и го спука. Удари отново и почерняващото стъкло се нагъна. И отново, проби го с юмрук, обсипвайки със стъкла пищящия вътре човек, без да обръща внимание на пламъците, които изскочиха от прозореца, гъстия черен дим и задушливата миризма на горяща пластмаса. Хвана рамката на прозореца и бясно задърпа вратата.

Тя не поддаваше.

Тогава поемайки дълбоко въздух, полицаят се наведе през прозореца в горящия ад, хвана човека и с помощта на колегата си бавно, твърде бавно, както се стори на Клео, измъкнаха през прозореца горкия пищящ нещастник и го сложиха да легне на улицата. Дрехите му горяха. Тя видя как горят връзките на маратонките му. А той се гърчеше, мяташе, стенеше в ужасни болки, каквито тя не беше виждала досега.

— Търкулнете го! — изкрещя Клео, като се мъчеше отчаяно да направи нещо, за да му помогне. — Търкулнете го, за да угасите пламъците!

Двамата полицаи коленичиха, кимайки с глава, и го търкулнаха, после още веднъж и още веднъж, по-далеч от горящата кола, като набитият не обръщаше внимание или не забелязваше собствените си изгорени вежди и обгорено лице.

Горящата качулка се беше стопила по лицето и главата на жертвата, стопените шушкави панталони обгръщаха краката му. През вонята на горяща пластмаса Клео изведнъж долови съблазнителна миризма на свинско печено, преди да я залее отвращението, след като осъзна откъде идва тази миризма.

— Вода! — изкрещя тя, като си припомняше курса по неотложна помощ, който беше изкарала преди години. — Той има нужда от вода и да бъде покрит, за да не стига въздух до него.

От ужасните страдания на мъжа на улицата погледът й се пренасочи върху горящата кола, като се опитваше отчаяно да си спомни дали нямаше нещо да й потрябва от жабката или от багажника, не че можеше да направи кой знае какво.

— В багажника има одеяло! — каза тя. — Одеяло за пикник… можем да го увием… трябва да спрем въздуха…

Единият от полицаите се затича по улицата. Клео се загледа в гърчещата се почерняла фигура. Той се тресеше, вибрираше, като че ли го бяха включили в електрически контакт. Достраша я, че ще умре. Тя коленичи до него. Искаше да му хване ръката, да го утеши, но ръката му изглеждаше болезнено почерняла.

— Ще се оправиш — каза тя нежно. — Ще се оправиш. Идва помощ. Идва линейка! Всичко ще бъде наред.

Той въртеше глава от една на друга страна с отворена уста, с устни на мехури, като издаваше болезнени грачещи звуци.

Беше почти дете. Може би нямаше двайсет години.

— Как се казваш? — попита го тя нежно.

Но той не можеше да отговори дори с поглед.

— Ще се оправиш. Ще видиш!

Полицаят дотича с две палта в ръце.

— Помогнете ми да го увием в тях.

— Покрит е с разтопена тъкан… смятате ли, че трябваше да се опитаме да я свалим? — попита той.

— Не, само да го увием колкото може по-плътно.

В далечината се чу вой на сирена, отначало слабо, после все по-силно. После още една. И още една.

От тъмнината в приуса милиардерът на време наблюдаваше Клео Мори и двамата полицаи, коленичили на земята. Той чу сирените. Пред очите му проблесна синя светлина. Видя как пристигна първата полицейска кола. Две пожарни, после трета. Линейка.

Наблюдаваше какво става. Нямаше за какво друго да похарчи времето си тази вечер. Остана там като наблюдател, докато започна да се развиделява и дойде специална кола да прибере изгорелия морис.

Изведнъж улицата утихна. А милиардерът на време беснееше в колата си.

103

Будилникът трябваше да иззвъни след няколко минути, в пет и трийсет, но Рой Грейс, вече напълно буден, слушаше утринния птичи хор и размишляваше. Клео също беше будна. Чуваше всеки път как миглите й драскат възглавницата, когато примигваше.

Бяха легнали настрани, като две лъжици. Той държеше здраво голото й тяло в ръцете си.

— Обичам те — прошепна й.

— Обичам те толкова много — отвърна му тя шепнешком. Гласът й беше изпълнен със страх.

Грейс все още беше в офиса си в един часа през нощта, подготвяйки се за срещата с адвоката от Държавната служба за съдебно преследване, когато тя му се обади ужасена. Той веднага отиде у тях и докато я утешаваше, прекара почти час на телефона в опит да открие двамата полицаи, които бяха пристигнали първи на местопрестъплението. Най-сетне стигна до полицай под прикритие от отдела за автомобилни престъпления на име Тревър Салис, който му обясни какво са правили. Щеше да бъде голям удар да заловят водача на бандата.

Според Салис местен негодник сътрудничел на полицията и съгласно едно от онези съдбовни съвпадения целта била колата на Клео. Изглежда обаче, че нещо страхотно се объркало при опита на крадеца да включи двигателя. Очевидно колите MG TF били пословично трудни за крадене.

125