Недостатъчно мъртъв - Страница 129

129

— Да, така е — отговори Памела Бъкли.

Корбин обърна друга страница.

— Бишоп се настанява в хотел „Ландсдаун Плейс“ в седем и пет часа… някъде след около три часа, след като човек от рецепцията на хотела получава обаждане от неидентифициран мъж, който запазва стая за няколко нощи на името на Бишоп — прочете тя.

Грейс бързо прелисти назад собствените си записки.

— Бишоп твърди, че му се обадил полицай от отдела за криминални разследвания и му съобщил, че го преместват в друг хотел и че е уредено да дойде да го вземе такси от задния вход. Това било, за да напусне хотела, без да го забележи пресата, която обсаждала хотела. Той спомена този полицай като детектив сержант Канинг… но ние проверихме и такъв служител в съсекската полиция няма.

— А вярно ли е, Ейдриен, че няма запис на обаждане от мобилния телефон на Бишоп до хотел „Ландсдаун Плейс“? — попита главен инспектор Дуйган.

— Вярно е, сър — отговори тя, а после добави: — „Хотел дю Вен“ също потвърди, че не е имало обаждания по никой от хотелските им телефони до хотел „Ландсдаун Плейс“, докато Бишоп е бил там.

— Докато е бил навън! — изведнъж каза Норман Потинг възбудено. — Докато се е разхождал на обяд, може да е купил един от телефоните с ваучери и после да го е захвърлил. Може да го е купил специално, за да проведе тези разговори… и други, за които може да не знаем.

— Интересна мисъл — съгласи се Грейс. — Много добре, Норман.

— Хотел „Ландсдаун Плейс“ е по-близо до Софи Харингтън, отколкото „Хотел дю Вен“ — каза Дуйган. — Това би могло да бъде от значение.

— Бих искал да добавя тук още нещо — каза Грейс. — Възможно е Бишоп да е имал съучастник, който да му е помогнал за алибито в нощта на убийството на мисис Бишоп. Същият този съучастник може да е направил и смяната на хотелите.

Главен инспектор Дуйган каза:

— Рой, разбираме колко привлекателна е идеята за съучастник в убийството на мисис Бишоп и онази значителна застрахователна полица. Имаме ли обаче основания да смятаме, че Бишоп ще има съучастник и в убийството на Софи Харингтън?

— Не. Но още е рано.

Дуйган кимна и си записа нещо.

Ейдриен Корбин продължи с времевата възстановка.

— Бишоп е бил забелязан от персонала да напуска хотела приблизително в седем и трийсет. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че се е насочил на запад. Това се потвърждава и от камерата за наблюдение на кръстовището на „Уест Стрийт“ и „Кингс Парейд“ в осем без пет.

Грейс я зяпна шокирано, за момент помислил, че не е чул добре.

— Значи Бишоп тръгва от хотел „Ландсдаун Плейс“ обратно в посока към „Хотел дю Вен“? Абсолютно различна посока от тази, в която би трябвало да тръгне, за да стигне до дома на Софи Харингтън, така ли? — заразпитва я той.

— Да, сър — отговори му тя.

Тогава стана Дуйган и включи видеомонитора.

— Мисля, че всички трябва да видят това — каза той.

Отначало се показа цветен образ на Брайън Бишоп на „Кингс Парейд“, с няколко души зад него и преминаващ автобус. Лицето му не можеше да се сбърка. Беше облечен в дрехите, които Грейс си спомняше от разпита му по-късно същата вечер — черно сако блузон върху бяла риза и сини панталони. И лейкопластът на дясната му ръка.

— По кое време свидетелката ви твърди, че е видяла Бишоп пред къщата на Софи Харингтън? — попита Грейс.

— Почти точно в осем часа. Знаеше точно времето, защото току-що започвала някаква телевизионна програма, която тя искала да гледа — отговори Дуйган.

— И официално го е разпознала?

— Да, идва днес следобед и участва в процедура по разпознаване. Абсолютно е сигурна, че това е бил той.

— Какви дрехи казва, че е носел Бишоп? — попита Грейс.

— Каза, че бил с тъмен анцуг… тип найлонов ветрозащитен костюм.

Грейс се загледа в образа на Бишоп на екрана.

— Какво мисли всеки от вас? Може ли това черно сако блузон и тъмносините памучни панталони да се сбъркат с анцуг?

Алфонсо Дзафероне каза:

— Било е осем часът, когато е видяла Бишоп. Възрастните хора не виждат цветовете много добре при слаба светлина. Мисля, че това сако блузон може да бъде лесно сбъркано с горнище на анцуг по това време на деня.

— Или пък — каза Гай Бечълър — Бишоп може да е навлякъл анцуг върху дрехите си, за да ги предпази.

— И двамата имате право — каза Грейс. После насочи мислите си обратно към времевата възстановка. — Можел е да стигне от „Кингс Парейд“ до адреса на мис Харингтън за десет минути с такси.

Дуйган натисна дистанционното и се появи втори образ на Бишоп. Сега беше на крайбрежния булевард, с част от Аркадите, която ясно се виждаше отзад.

Продължавайки да чете, детектив Корбин каза:

— Бишоп е заснет отново в осем и четиринайсет от наблюдателна камера пред Аркадите. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че е останал на това място през следващите четирийсет и пет минути, а после е тръгнал обратно на запад, към хотела си. Двама души от персонала на бар „Пебълс“ на крайморския булевард потвърдиха, че е бил в техния бар приблизително от осем и двайсет до около осем и петдесет. Казаха, че изпил една бира и едно еспресо и бил много разстроен. На няколко пъти ставал и крачел наоколо, после се връщал и сядал. Те се безпокоели да не духне, без да плати.

Когато детективът млъкна, обади се Бела Мой.

— Рой — каза тя, — той като че ли преднамерено се е набивал на очи.

— Да — каза Грейс. — Възможно е. Но това също така е и типично поведение за човек в силно възбудено състояние.

Дуйган отново натисна дистанционното. Екранът сега беше по-тъмен. Виждаше се образ в заден план на мъж, който много приличаше на Бишоп, на същото място, както и предната снимка, който минаваше покрай Аркадите.

129