Недостатъчно мъртъв - Страница 130

130

— В осем и петдесет и четири — продължи да чете детектив Корбин — Бишоп отново е заснет от наблюдателната камера, както и в осем и четиринайсет, само че този път да върви в обратната посока. От проектирания маршрут от телефонните клетки имаме информация, че е поел отново на запад, в посока на хотел „Ландсдаун Плейс“. Служителка от рецепцията на хотела си спомня, че Бишоп се върнал в хотела приблизително към девет и двайсет и пет, когато тя му предала оставеното съобщение от старши детектив Грейс — тя погледна Грейс. — После ви се е обадил в девет и трийсет.

— Да.

— След това е дошъл с кола в Съсекс Хаус, където старши детектив Грейс и детектив сержант Брансън го разпитали, като разпитът започнал в десет и двайсет и две минути. Според проектирания маршрут от телефонните клетки Бишоп не е напускал хотела до девет и четирийсет и девет.

— Минал е почти покрай вратата на Софи Харингтън на път от хотела дотук — каза Глен Брансън.

— За да пристигне тук, му трябват минимум петнайсет минути… аз живея през няколко улици от хотел „Ландсдаун“ — отговори Грейс. — Шофирам по този път всеки ден, денем и нощем. Винаги ми отнема петнайсет минути. При това положение е щял да разполага с осемнайсет минути да убие Софи Харингтън. Невъзможно е, не и предвид онова, което й е сторено, с всички онези дупки, пробити в гърба й. Не би могъл да направи това и да се приведе в приличен вид в рамките на тази времева възстановка.

— Съгласен съм — каза Дуйган.

— Което означава, че имаме проблем — каза Грейс. — Или Бишоп не е убил Софи Харингтън, или е имал съучастник. Или…

Той замълча.

106

Веднага след оперативката Грейс мина покрай офиса си, покрай почти опразнените бюра в стаята на детективите и надникна в офиса на Брайън Кук. С облекчение видя, че началникът на отдела за научна поддръжка все още беше на работа.

Кук говореше по телефона и очевидно провеждаше частен разговор, но му махна да влезе, бодро каза на лицето от другата страна на линията, че си чака обещаното от него питие, и затвори.

— Рой, Джон Прингъл свърза ли се с теб за колата на Клео Мори? — попита той.

— Не.

— Днес му възложих задачата… казах му да докладва на теб.

След като благодари, Грейс смени темата и попита:

— Кажи ми какво знаеш за ДНК-то на близнаците?

— Какво искаш да разбереш?

— Колко са близки ДНК-та на еднояйчни близнаци?

— Абсолютно идентични.

— Съвсем?

— Сто процента. Отпечатъците от пръсти ще са различни, което е интересно. Но ДНК-то е абсолютно еднакво.

Грейс се прибра в офиса си, затвори вратата и много внимателно обмисли какво ще каже, преди да позвъни на мобилния номер пред себе си.

— Лейтън Лойд — отговориха му от другата страна с решителен, готов за битки глас, сякаш адвокатът вече знаеше кой му се обажда.

— Обажда се старши детектив Грейс, мистър Лойд. Може ли да проведем неофициален разговор?

В гласа на адвоката се долови изненада.

— Да. Добре. Говорим неофициално. Нова информация ли имате?

— Имаме известни предположения — каза Грейс, но все още беше нащрек. Не вярваше на този мъж. — Знаете ли дали клиентът ви има близнак?

— Не ми е споменал нищо. Искате ли да ми обясните малко повече? — попита Лойд.

— Не на този етап. Би могло да помогне на всички ни, ако установим или елиминираме този факт. Можете ли да попитате клиента си спешно?

— Часовете за посещения вече са минали. Можете ли да упълномощите затвора в Луис да ме оставят да поговоря с клиента си по телефона?

— Да, веднага ще го направя.

— Искате ли да ви се обадя още тази вечер?

— Ще ви бъда признателен.

Докато оставяше слушалката, телефонът му иззвъня почти веднага.

— Рой Грейс — отговори той. Гласът от другата страна звучеше много сериозно и замислено.

— Старши детектив, обажда се Джон Прингъл. Аз съм от криминолозите на местопрестъплението и ме помолиха да огледам повредения от огъня морис, който докараха в полицейското депо за коли тази сутрин. Брайън Кук ми каза да докладвам каквото открия на вас.

— Да, благодаря ви. Той каза, че ще се обадите.

— Току-що приключих с огледа на колата, сър. Сериозните повреди от огъня са стопили част от жиците вътре, така че не мога да ви дам пълен доклад, както бих искал.

— Ясно ми е.

— Онова, което мога да кажа, сър, е, че огънят не е причинен от онзи, който се е опитал да открадне колата, нито пък е от вандализъм — последва продължително мълчание.

Грейс притисна още по-плътно слушалката до ухото си и се наведе над бюрото.

— Слушам ви. Какво го е предизвикало?

— Някой е пипал колата. Безспорно е въпрос на преднамерен саботаж. Добавен е допълнителен комплект инжектори на гориво и са позиционирани така, че да впръскват бензин директно в краката на шофьора, когато се включи двигателят. Има свързан проводник със стартера на двигателя, който да пусне искри в краката на шофьора, когато двигателят се включи. В допълнение на това, макар че е трудно да бъда сигурен при толкова много стопени проводници, изглежда, е променено заключването на централните врати, така че след като веднъж се заключат, вече да не могат да се отключат.

Грейс усети как по гърба му полази студена тръпка.

— Направено е от много умен човек, някой, който е знаел точно какво прави. Целта не е била да се повреди колата, детектив следовател. Според мен целта е била да бъде убит шофьорът.

* * *

Грейс седеше на един от двата големи червени дивана долу, в хола на Клео, тя се беше сгушила до него, а празният аквариум, все още пълен с вода, стоеше на масичката. Беше я прегърнал с едната си ръка, а с другата държеше голяма чаша „Гленфидих“ с лед. Току-що измитата й коса ухаеше приятно. Усещаше я топла и жива, толкова пронизващо, великолепно жива. И толкова уязвима.

130