Недостатъчно мъртъв - Страница 134

134

Посрещна ги висок, изтънчен, но доста притеснен на вид мъж на около петдесет години, облечен в моден костюм и вратовръзка, който се потеше от жегата и очевидно, защото бързаше.

— Да, господа? — каза той. — Аз съм Клайв Рейвънсборн, главен архивар. Искали сте да се срещнете с мен вместо с някого от колегите ми?

— Благодаря ви — каза Грейс. — Оценявам, че ни приехте толкова спешно.

— Ще ме извините, че ще посъкратя нещата, но ме чака сватба след десет минути — той погледна часовника си. — Всъщност след девет.

— Обясних на помощничката ви защо искам да разговарям с вас… тя каза ли ви?

— Да, да, разследване на убийство.

Никол му връчи списъка с двайсет и седемте имена на новородените Джоунс.

— Търсим близнак — каза той. — Трябва да ни кажете дали някое от тези момчета е близнак на… — той посочи името — … Дезмънд Уилям Джоунс.

За миг архиварят ги погледна в паника.

— Колко имена имате в този списък?

— Двайсет и седем. Трябва да прегледате записите и да видите има ли съответствие за някое от тях. Почти сме сигурни, че един от тях има близнак… и трябва да го намерим бързо.

Човекът отново погледна часовника си.

— Нямам… аз… чакайте обаче… можем да посъкратим това — той кимна на себе си. — Имате ли свидетелство за раждане на този Дезмънд Уилям Джоунс?

— Имаме копия на оригинала и удостоверението за осиновяване — отговори Никол.

— Дайте ми само удостоверението за раждане. На него ще има номер.

Никол го извади от плика и му го връчи.

Мъжът го разгъна и бързо го прегледа.

— Ето виждате ли — посочи той в левия край на документа. — Почакайте малко. Сега се връщам.

Той хлътна в една врата и се появи отново след няколко минути с голям тъмночервен, подвързан с кожа регистър. Все още прав, го отвори приблизително по средата и бързо прелисти няколко страници. После като че ли въздъхна с облекчение.

— Ето го! — каза. — Дезмънд Уилям Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс, на 7 септември 1964 г., в три и четирийсет и седем сутринта. И пише Осиновен, нали? Това ли е човекът?

Грейс и Никол кимнаха.

— Добре. Точно под него, най-долу на страницата имаме Фредрик Роджър Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс, на 7 септември 1964 г., в четири и пет сутринта. Впоследствие също осиновен — той ги погледна с усмивка. — Мисля, че това ви трябва. Роден осемнайсет минути по-късно. Това е вашият близнак. Фредрик Роджър Джоунс.

Грейс почувства прилив на възбуда.

— Благодаря ви. Много ни помогнахте. Можете ли да ни дадете повече информация?

Архиварят твърдо затвори регистъра.

— Боя се, че мога да ви съобщя само толкова. Регистърът на осиновяванията се пази по-строго от скъпоценностите на короната. Ще трябва да се преборите със „Социални услуги“. И ви пожелавам късмет!

Десет минути по-късно — повечето прекарани на мобилния телефон във фоайето на кметството и прехвърлян от един на друг вътрешен номер на „Социални услуги“, Грейс започваше да разбира какво имаше предвид архиварят. А след като постоя в очакване още пет минути, слушайки непрекъснато мелодията „Грийнслийвс“, беше готов да убие някого.

110

Двайсет минути по-късно, докато Грейс все още беше във фоайето на кметството, най-сетне го свързаха с директора на „Социални услуги“. Овладявайки с усилие раздразнението си, той обясни обстоятелствата и причините да получи достъп до досието за осиновяване.

Човекът го изслуша със съчувствие.

— Надявам се, старши детектив, разбирате, че подобен достъп би означавал много голямо изключение за нашата политика — каза той педантично. — Трябва да мога да оправдая разкриването на тази информация пред вас. И ще ми трябват уверения, че ще се използва само за целите, за които ми обяснихте. Някои хора не знаят, че са осиновени. Научаването на подобна новина може да има за тях силно травмиращ ефект.

— Може би не толкова травмиращ, колкото беше за двете убити жени в града миналата седмица — отговори Грейс. — Или за следващата жена в списъка на този маниак.

Последва кратко мълчание.

— Наистина ли мислите, че този близнак може да е убиецът?

— Както вече ви казах, възможно е да е отговорен за това… а ако е така, може да убие отново. Мисля, че обществената безопасност е по-важна на този етап от наранените чувства на някой мъж на средна възраст.

— Ако ви предоставим информация, която ще ви помогне да го намерите, какви ще са намеренията ви?

— Моите намерения ли? Аз не се интересувам от тази информация и тя не е в дневния ми ред, освен като средство да открия човека възможно най-бързо, за да го разпитам и да го изключа от разследването.

— Или да го арестувате?

— Не мога да изказвам предположения. Но ако имаме причина след разпита му да решим, че е участвал в жестоките убийства на две невинни млади жени, тогава това е почти сигурно.

Последва ново продължително мълчание. Грейс усети как раздразнението му отново напира като татуиран питбул на каишка. И каишката се нищеше.

— За нас това е трудно решение.

— Разбирам ви. Но ако убият трети човек и се окаже, че убиецът е този близнак или пък че той би могъл да ни отведе до убиеца… и вие бихте могли да предотвратите това… как ще се почувствате?

— Ще трябва да телефонирам и да проверя нещо в нашия юридически отдел. Можете ли да ми отделите пет минути?

— Трябва да реша да се върна ли обратно в офиса си, или да остана тук — отговори Грейс. — Пет минути ли ще бъдат или по-дълго?

— Ще побързам, старши детектив, уверявам ви.

134