Недостатъчно мъртъв - Страница 133

133

Дата на раждане на детето: седми септември 1964 г.

Дата на решението за осиновяване и описание на съответния съд: Съд на графство Брайтън

Подпис на лицето, упълномощено от главния архивар да завери записа: Албърт Хоул

Той отново препрочете внимателно двата документа, запаметявайки подробностите. После погледна часовника си. Беше твърде рано да се обади на консултанта по осиновителни въпроси, затова реши да го направи веднага след оперативката в осем и трийсет.

* * *

— Лорета Лебернайт — отговори тя с любезен, сериозен глас.

Грейс се представи и обясни накратко какво търси.

— Опитвате се да разберете дали този Брайън Бишоп има близнак?

— Точно така — отговори той.

— Добре, каква информация искате за него?

— Разполагам със свидетелството му за раждане и нещо, което прилича на свидетелство за осиновяване.

— Свидетелството за раждане дълго ли е или късо?

Грейс й го описа.

— Добре — каза тя. — От дългите свидетелства е… има повече информация. Има един сигурен начин да ви кажа… ако раждането е било в Англия или Уелс. Там ли е?

— Да, той е роден в Брайтън.

— Можете ли да ми прочетете какво е написано в колонката Кога и къде е роден!

Грейс й прочете.

— Седми септември 1964 г. в 3:47 сутринта, така ли? — повтори тя.

— Да.

— И мястото на раждане е дадено къде? — попита го тя отново.

— Брайтън. Кралската болница на графство Съсекс.

— И това ви е написано! — гласът й прозвуча доволно.

— Да.

— В Англия и Уелс в допълнение на датата на раждане се вписва и час на раждане само при родени близнаци. Според тази информация, старши детектив, можете да бъдете сто процента сигурен, че Брайън Бишоп има близнак.

109

Няколко минути след като отвориха в десет часа, Ник Никол влезе през сканиращата арка в красивото, боядисано в пастелносиньо помещение на Брайтънската справочна библиотека. Миризмата на хартия, кожа и дърво му напомниха за училище, но беше толкова изтощен от поредната почти безсънна нощ благодарение на сина си Бен, че почти не забеляза какво го заобикаляше. Отиде до информационното гише и показа полицейската си карта на един от библиотекарите, като му обясни какво му трябваше.

Пет минути по-късно младият детектив седеше под куполния гипсов таван, пред депо с микрофилми, с микрофилм в ръка, маркиран с червена лента, който съдържаше регистъра на ражданията в цялото Обединено кралство през третото тримесечие на 1964 година. Той три пъти го постави наопаки, докато най-сетне разбра как действа четящото устройство. После завъртя копчетата в опит да превърти списъка с имена под презимената, отпечатани с твърде дребен и размазан шрифт, за да се четат… поне от собствените му изморени очи.

Според инструкциите на услужливата консултантка по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт той търсеше неомъжени майки с презиме Джоунс. Ясният индикатор беше дете със същото презиме като моминското име на майката. Въпреки че при толкова често срещано име като Джоунс, предупреди го библиотекарят, ще има случаи на брак на двама души със същото презиме.

Въпреки думите „МОЛЯ, ТИШИНА“, написани с големи златни букви върху дървена табела, един баща зад него обясняваше нещо на любопитно момченце на много висок глас. Ник си отбеляза наум никога да не позволява на сина си да говори толкова високо в библиотека. Той бързо губеше нишката на всички подобни бележки за разни дразнещи неща, които нямаше да разреши на сина си да прави, когато порасне. Беше абсолютно луд по него, но цялата тази работа да си родител беше започнала да го стряска. И никой всъщност не го беше предупредил своевременно, че трябваше да я върши, страдайки едновременно от липса на сън. Почти беше забравил те с Джен имаха ли някога полов живот? По-голямата част от предишния им живот сега беше далечен спомен.

До него мъркаше вентилатор и се въртеше на стойката си, разбърквайки хартиите, преди отново да се завърти. Имена с бели букви върху тъмен екран се превъртаха бързо пред очите му. Най-сетне стигна до Джоунс.

Белинда. Бърнард. Бевърли. Брет. Карл. Керолайн.

Тромаво докосване до металната ръчка и за миг му изчезна целият списък с имената Джоунс. После, по-скоро по налучкване, отколкото поради сръчност, той го откри отново.

Даниел. Дафни. Дейвид. Дейвис. Дийн. Дилия. Дениз. Денис. След това стигна до Дезмънд и спря. Дезмънд беше името на Бишоп в удостоверението му за раждане.

Дезмънд. Моминско име на майката Травърс. Роден в Ромфорд.

Не беше този.

Дезмънд. Моминско име на майката Джоунс. Роден в Брайтън.

Дезмънд Джоунс. Моминско име на майката Джоунс.

Бинго!

И в списъка нямаше друг Дезмънд Джоунс.

Сега трябваше да открие само съответствие на първото и моминското презиме на майката. Но това се оказа по-сериозен проблем, отколкото беше очаквал. Имаше двайсет и седем такива съответствия. Той си записа всяко едно, после забърза от библиотеката към следващото място, където трябваше да отиде, като се обади на Рой Грейс веднага щом излезе от вратата.

Решил, че ще стане по-бързо, ако остави колата си на паркинг, той закрачи бързо покрай Кралския павилион и театър „Роял“, пресече по тесните улички на Лейнс, по които се редяха предимно магазинчета за бижутерия втора ръка, и излезе пред внушителната сива сграда на кметството.

Пет минути по-късно седеше в малката чакалня на архива с твърди сиви столове, паркет на пода и голям аквариум с тропически рибки. След няколко минути към него се присъедини Грейс — както ги беше посъветвала консултантката по следосиновителни въпроси, може би щеше да е по-добре да злоупотребят с положението си, за да получат необходимата им информация.

133