Недостатъчно мъртъв - Страница 137

137

— Ами майката?

Жената поклати глава.

— „Социални услуги“ не дадоха никаква информация.

— На мен ли го казвате — каза горчиво Грейс.

— Трябваше ни дълго време, за да разберем, че е била самотна майка… което по онова време беше лоша работа. Загинала при автомобилна катастрофа, но така и не научихме подробности.

— Сигурна ли сте, че братът на Фредрик… извинявайте, Ричард — поправи се той, — че братът на Ричард е умрял?

— Не можете да сте сигурен в нищо, което ви казват „Социални услуги“. Но тогава ни казаха така.

Грейс кимна със съчувствие. По телевизора отново изреваха. Той погледна и видя риплей на това как глупавият център лови.

— Можете ли да ми кажете къде мога да намеря сина ви Ричард?

— Нали вече ви казах — изръмжа старецът. — Парцел 437, ред 12. Тя ходи там всяка година.

— Съжалявам — каза Грейс. — Не разбирам.

— Онова, което се опитва да ви каже съпругът ми, е, че сте закъснял с двайсет години — каза тя.

— Закъснял ли? — Грейс получаваше съвсем объркани сигнали.

— Когато беше на двайсет и една години — каза Джоан Трипуел, — Ричард отиде на едно парти и забрави да си вземе инхалатора с вентолин… трябваше винаги да го носи със себе си. Получил изключително тежък астматичен пристъп — гласът й затрепери. Тя подсмръкна и попи очите си. — Сърцето му не издържало.

Грейс я зяпна изненадано.

Като че прочела някаква несигурност в погледа му, Джоан Трипуел каза натъртено:

— Горкичкият, той почина. Така и не изживя живота си.

112

След час шофиране в обратна посока, един силно паднал духом Рой Грейс докладва какво беше открил на екипа на операция „Хамелеон“ в първа зала за тежки произшествия, после седна и започна да преглежда всички доказателства, които имаха за Брайън Бишоп.

Убеден, че Джоан Трипуел казваше истината, той се изправи пред редица несъответствия. Беше като да се опитваш да натъпчеш някъде парченце от пъзел, което ти се струва подходящо, но се оказва, че не е със същата форма.

Притесняваха го данните за близнака, които му беше прочел главният архивар. Грейс препречете бележките си, направени в кметството, после провери отново свидетелството за раждане на Бишоп и удостоверението му за осиновяване. Беше роден на 7 септември в три и четирийсет и седем — осемнайсет минути по-рано от брат си, Фредрик Роджър Джоунс, прекръстен на Ричард и починал на двайсет и една години.

Защо тогава „Социални услуги“ са казали на Джоан Трипуел, че другият близнак бил умрял?

Той се обади на консултантката по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт. Тя му отвърна бодро, че по онова време това било обичайна постъпка за „Социални услуги“. Избягвали да разделят близнаци, но дори и тогава имало дълъг списък от желаещи да осиновят дете. Ако единият близнак е боледувал и бил държан в кувьоз дълго време, решавали да дадат здравия за осиновяване, а пък ако вторият оцелеел, използвали невинна лъжа, за да задоволят още една двойка, която отчаяно искала дете.

Такъв бил и нейният случай, добави тя. Тя имала близначка, но приемните й родители не били информирани за това.

От опита си с онази вещица от „Социални услуги“ на Грейс не му беше трудно да повярва, че са способни на всичко.

Грейс пусна записите от наблюдателните камери по монитора и започна да ги разглежда, като ги сравняваше с подробната възстановка от мобилния телефон, направена от детектив Корбин. Мъжът на екрана беше Брайън Бишоп. Той беше абсолютно сигурен в това, освен ако нямаше точен двойник. Но фактът, че възстановката показваше как напуска околностите на хотел „Лансдаун Плейс“, а после се връща там, превръщаше възможността за случаен двойник, оказал се там, където трябва и когато трябва, в твърде голямо съвпадение, за да може да го приеме просто така.

Той написа в бележника си думата „съучастник“, последвана от голяма въпросителна.

Нима някой се беше подложил на хирургическа операция, за да прилича на Брайън Бишоп? А после някак си се е сдобил със семенна течност от него?

Мислите му бяха прекъснати от това, че някой го викаше по име, и той обърна глава. Видя брадатата фигура на Джордж Еридж от отдела за фотографски разследвания. Еридж, който винаги приличаше на току-що завърнал се от експедиция изследовател, възбудено вървеше към него с нещо като фотографска хартия в ръка.

— Рой, помниш ли онези записи от наблюдателните камери, които ми даде вчера от Кралската болница на графство Съсекс? Брадатият мъж с черните очила и дългата коса, който им вдигнал скандал в неделя?

Грейс почти беше забравил за тях.

— Да?

— Ами получихме нещо! Пуснах ги през един софтуер, разработен за Горещата линия за изчезнали лица. Нали разбираш? За промени в самоличността на хората… как биха изглеждали след пет, десет, двайсет години? Нали разбираш? С коса, без коса, с брада, без брада, такива работи. Опитвам се да навия Тони Кейс да инвестираме в такъв софтуер и за нас.

— Разкажи ми — каза Грейс.

Еридж сложи едната снимка на масата. Грейс видя мъж с голяма брада и мустаци, с дълга невчесана коса, падаща на челото му, и големи очила с оцветени стъкла, облечен в размъкната риза върху ажурен потник, панталони и сандали.

— Накарахме компютъра да махне дългата коса, брадата и слънчевите очила, нали разбираш?

— Добре — отговори Грейс.

Еридж тупна на бюрото на Грейс втора снимка.

— Познаваш ли го?

Грейс видя Брайън Бишоп.

Известно време мълча. После каза:

— Мамка му. Браво, Джордж. Как, по дяволите, изкара очите иззад очилата?

Еридж се ухили.

— Имахме късмет. В мъжката тоалетна също има наблюдателна камера. Вашият човек си е свалил там очилата, за да ги избърше. Имаме запис на очите му!

137