Недостатъчно мъртъв - Страница 138

138

— Благодаря ти — каза Грейс. — Първокласна работа!

— Кажи го на онова стиснато копеле Тони Кейс. Такъв комплект ни трябва тук. Щеше да получиш снимките вчера, ако имахме собствен.

— Ще му кажа — каза Грейс, като стана и се огледа за Ейдриен Корбин, младата детективка, която беше направила телефонната възстановка. Без да се обръща към някой конкретно, попита:

— Знае ли някой къде е детектив Корбин?

— В почивка е, Рой — отговори Бела Мой.

— Можеш ли да се свържеш с нея… помоли я да дойде незабавно.

Той седна, като отново заразглежда снимките една подир друга. Промяната беше невероятна. Пълна метаморфоза — от възпитан и хубав мъж в човек, заради когото би пресякъл улицата, за да го избегнеш.

Неделя, мислеше си той. Бишоп е бил в болницата късно в неделя сутринта. Значи е скитал насам-натам.

В неделя сутринта бяха разрязали гюрука на колата на Клео.

Той прелисти времевата възстановка, докато не стигна до неделя сутрин. Според собствените изявления на Бишоп при първия му разпит бил прекарал сутринта в хотелската си стая, наваксвайки с електронната поща, а после отишъл да обядва с приятели. Имаше бележка, че са влезли във връзка с приятелите му Робин и Сю Браун, които потвърдили, че Бишоп пристигнал в един и половина часа и останал с тях докъм четири. Те живееха в село Глинде — на петнайсет до двайсет минути път с кола от Кралската болница на графство Съсекс, пресметна Грейс.

Часът, отбелязан на записа на наблюдателните камери, беше дванайсет и петдесет и осем. Оскъдно време, но възможно. Много възможно.

Той погледна по-ранните часове във времевата възстановка за същата сутрин. Дежурната за връзки със семействата Линда Бъкли беше посочила, че Бишоп си стоял цялата сутрин в хотелската стая, а после заминал с бентлито си, като й казал, че отива на обяд и ще се върне по-късно. Тя беше отбелязала връщането му в четири и четирийсет и пет.

Вътрешното му безпокойство отново се размърда. Бишоп би могъл лесно да се отклони от пътя към болницата и да мине през моргата. Но защо? Какъв, за Бога, е смисълът? Мотивът му?

Но пък той нямаше мотив и за смъртта на Софи Харингтън.

Ейдриен Корбин влезе бързо в стаята, пуфтейки и обляна в пот — тантурестата й фигура явно не бе приспособена за такива жеги.

— Сър, викали сте ме?

Грейс се извини, че е прекъснал почивката й, и обясни какво му е нужно от телефонната възстановка и от записите на наблюдателните камери. Искаше възстановка на движението на Бишоп от обяд в неделя, след като напуснал хотела, до времето, когато е пристигнал в дома на семейство Браун в Глинде.

— Старче? — изведнъж се обади Брансън, който седеше тихичко на работното си място.

— Какво?

— Ако са лекували Бишоп в отделението за неотложна помощ в болницата, той е трябвало да се разпише в регистъра, нали така?

Внезапно Грейс осъзна колко е изморен и как се отразява това на мозъка му. Как, за Бога, е могъл да пропусне това?

— Знаеш ли какво? — отговори той.

— Целият съм слух.

— Понякога всъщност мисля, че имаш мозък.

113

Грейс бързо разбра, че бюрокрацията на „Социални услуги“ беше нищо работа в сравнение с телефонния маратон, който последва с Брайтънския тръст за здравеопазване. Глен Брансън загуби около час и половина, в който го прехвърляха от един служител на друг, изчакваше ги да излязат от съвещания, преди най-сетне да се добере до един от директорите, който можеше да разреши разкриване на поверителна информация за пациент. И то само след като се свърза с Грейс, който разпалено пледира по случая.

Следващият проблем беше, че в отделението за злополуки и неотложна помощ в неделя не бяха виждали никакъв Бишоп и че са лекували седемнайсет души за наранявания на ръката в този ден. За щастие д-р Радж Сингх беше дежурен и Грейс изпрати Брансън в болницата със снимка от наблюдателните камери с надеждата, че Сингх ще разпознае Бишоп.

Точно в четири и трийсет излезе от първа зала за тежки произшествия и телефонира на Клео да види как е.

— Спокоен ден — каза тя, като звучеше изморена, но приемливо бодра. — През цялото време с мен тук имаше двама детективи, с които преглеждахме един списък. Сега доподреждаме нещата с Дарън и той ще ме откара у дома. Ти как си?

Грейс й предаде разговора, който бе провел преди това с инспектор Поул.

— Не мисля, че е Ричард — каза тя със странно облекчение, което го ядоса. Знаеше, че е нелогично, но когато споменаваше бившия си годеник, в гласа й имаше топлота, което го тревожеше. Като че ли всичко беше свършило, но не съвсем. — Ще работиш ли до късно? — попита.

— Още не знам. Имам оперативка в шест и трийсет и трябва да видя какво ще изникне.

— Какво искаш за вечеря?

— Теб.

— С каква гарнитура?

— Гола, с листо от маруля.

— Тогава пристигай тук възможно най-рано. Имам нужда от тялото ти.

— Обичам те — каза той.

— И на мен ми допадаш доста! — отговори му тя.

Решил да използва първите си свободни минути, Грейс отиде в отдела на националната полицейска компютърна служба в другия край на сградата, където горкичката Джанет Макуъртър беше прекарала толкова часове от работния си живот.

Обикновено в обширния офис, в който работеха много цивилни компютърни специалисти, кипеше оживена дейност. Но този следобед атмосферата беше потисната. Той почука на вратата на една от малкото затворени стаи. Някога това беше офисът на Джанет Макуъртър, а сега, както личеше от табелата на стената, в него работеше Лорна Бакстър — директор на отдела на националната полицейска компютърна служба и разкрития. Както и Джанет, той я познаваше от дълго време и я харесваше много.

138