Недостатъчно мъртъв - Страница 139

139

Без да дочака отговор, отвори вратата. Лорна беше в напреднала бременност. Кестенявата й коса, обикновено дълга, сега беше подстригана на строг монашески бретон, който подчертаваше напълнялото й лице, и макар че беше облечена леко, в свободна рокля на цветя, очевидно страдаше от жегата.

Говореше по телефона, но енергично му направи знак да влезе, като посочи стола пред бюрото си. Той затвори вратата и седна.

Помещението беше малко и квадратно — бюрото с един стол, два стола за посетители, висока метална кантонерка и купчина кутии с досиета, които почти го изпълваха. На стената отдясно беше закачена с цветни кабарчета карикатура на Барт Симпсън, както и лист хартия, на която бе нарисувано с пастели голямо сърце с думите „ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!“.

Тя приключи разговора.

— Хей, Рой! — каза. — Радвам се да те видя.

После сви рамене.

— Потискащо, нали? — имаше силен южноафрикански акцент, въпреки че беше живяла повече от дванайсет години в Англия.

— За Джанет ли?

Тя направи гримаса.

— Бяхме добри приятелки.

— И какво точно е станало? Чух, че се влюбила в някого и щели да се местят в Австралия, за да се оженят.

— Да. Беше толкова щастлива. Знаеш ли, беше на трийсет и шест години и никога преди това не беше имала сериозно гадже. Мисля, че почти се беше примирила с мисълта да остане сама до края на дните си. После срещна този човек и той я помете. Само за седмици стана друг човек.

— В какъв смисъл?

— Изцяло се промени. Коса, дрехи, всичко. И изглеждаше толкова щастлива.

— А после я намериха мъртва?

— Така изглежда.

— Какво знаеш ти… или някой друг тук… за този човек, годеника й?

— Почти нищо. Тя беше много потаен човек. Може би я познавах най-добре от всички… но наистина си оставаше затворена книга. Мина доста време, преди изобщо да ми признае, че излиза с някого. Не говореше много за него, макар че се изпусна, че бил много богат. Голяма къща в Брайтън и апартамент в Лондон. Голямото но било, че е женен. Искал да напусне жена си.

— Заради Джанет?

— Така й беше казал.

— И тя му повярвала?

— Абсолютно.

— Имаш ли представа с какво се е занимавал?

— Нещо с компютри — каза тя. — Нещо свързано с разписания. Очевидно преуспяваща компания. Отварял клон в Австралия и решил да започне нов живот там… с Джанет.

Разписания. Грейс мислеше усилено. Разписания. Това беше бизнесът, с който се занимаваше Бишоп.

— Казвала ли ти е някога името му?

— Не, не искаше да ми го каже. Все разправяше, че не може да ми каже името му, защото бил женен и тя се заклела да пази връзката им в тайна.

— Тя не беше от хората, които ще изнудват някого — каза Грейс. — И не смятам, че е имала много пари.

— Не, нямаше. Идваше на работа с една стара веспа.

— Та какъв би могъл да бъде мотивът му да я убие… ако приемем, че го е направил?

— Или пък и двамата са били убити? — отговори тя. — И само нейното тяло е намерено.

— Възможно е. Някой го е преследвал, а тя просто се е случила не където и не когато трябва? Няма да е за пръв път. Чула ли си нещо от разследващия екип?

— Засега не са напреднали много. Има само една интересна дреболия.

— Каква?

— Малко преди това видях Рей Пакам… от отдела за разследване на високотехнологични престъпления.

— Да, знам го. Умен мъж.

— Пуснал някакъв криминологичен софтуер на компютъра, който се използваше тук от Джанет, и възстановил електронния й дневник, който тя изтрила, преди да напусне.

Някой почука и влезе. Грейс погледна и видя един младеж от отдела. Лорна го погледна.

— Извинявай, Дърмот, нещо спешно ли е?

— Не… няма проблем… ще ти се обадя утре.

Той излезе и затвори вратата.

Тя погледна разсеяно.

— Докъде бях стигнала?

— Дневникът на Джанет — подсети я той.

— А, да. В него имаше едно име отпреди девет месеца, което никой от нас тук не знаеше. Беше запис за една вечер през декември миналата година. Беше написала: Питие, Брайън.

— Брайън ли?

— Да.

Грейс внезапно потръпна. Брайън. Разписания. Голяма къща в Брайтън. Апартамент в Лондон. Убита жена.

Мозъкът му сега наистина заработи и цялата умора изчезна. Затова ли се беше събудил през нощта, мислейки си за Джанет Макуъртър? Мозъкът му е подсказвал, че има връзка?

— Май че това означава нещо за теб, Рой.

— Възможно е — каза той. — Кой води разследването за Джанет?

— Инспектор Уинтър, в зала 2 за сериозни произшествия.

Грейс благодари на Лорна и се запъти право натам, където обясни възможната връзка от двойния разпит и какво беше научил от него.

Когато се връщаше, почти се сблъска с триумфално изглеждащия Глен Брансън, който изскочи иззад ъгъла почти на бегом.

— Пипнахме го! — каза Брансън, измъквайки парче хартия от джоба си, което разгъна. — Имам име и адрес!

Грейс влезе подир него в стаята.

— Името му е Норман Джекс.

Глен погледна смачканото листче разграфена хартия с назъбен край, там, където беше откъсната от бележник със спирала. На него пишеше: „Саквил Роуд“ 262Б, Хоув.

Той погледна Брансън.

— Това не е адресът на Бишоп.

— Не, не е. Но този адрес е посочил мъжът в регистрационния формуляр на отдела за злополуки и неотложна помощ в неделя сутринта. Дегизираният Брайън Бишоп. Може би живее два живота?

Грейс гледаше листчето с лошо чувство. Като че ли в него се вихреше черен облак. Нима Брайън Бишоп имаше втори дом? Таен дом? Таен живот?

— Това истински адрес ли е?

— Бела провери в избирателните списъци. На този адрес има Норман Джекс.

Грейс погледна часовника си, а във вените му потече адреналин. Беше шест и десет.

139