Недостатъчно мъртъв - Страница 140

140

— Забрави за оперативката — каза. — Виж кой е дежурен магистрат и вземи заповед за обиск. После се свържи с местния полицейски екип за подкрепление. Ще посетим Норман Джекс. Възможно най-бързо.

Той хукна по коридорите обратно към отдела на националната полицейска компютърна служба.

Лорна Бакстър излизаше в момента, когато пристигна.

— Лорна — каза той задъхано, — можеш ли да ми отделиш минутка?

— Трябва да прибера най-голямото си дете от урок по плуване — тя си погледна часовника. — Нещо бързо ли е?

— Само за няколко минутки… наистина е важно… съжалявам, че те притеснявам. Но съм прав, нали, че Джанет Макуъртър е била упълномощена да вкарва данни в националния полицейски компютър?

— Да. Тя беше единствената, която имаше това право.

— Без някой да я контролира?

— Да.

— Ще провериш ли нещо заради мен в националния полицейски компютър?

Тя се усмихна.

— Виждам, че ще ти трябвам за повече от няколко минути. Ще се обадя някой да прибере Клер — каза и измъкна мобилния телефон от чантата си.

Отидоха и седнаха в офиса й и тя се включи в системата.

— Добре — каза. — Давай!

— Искам да погледнеш криминалното досие на един човек. Каква информация да ти дам?

— Само името, възрастта и адреса.

Грейс й даде данните на Брайън Бишоп. Слушаше как тракат клавишите, докато тя ги въвеждаше.

— Брайън Дезмънд Бишоп, роден на 7 септември 1964 година?

— Да, за него.

Тя се наведе по-близо до екрана.

— През 1979 година брайтънският съд за малолетни нарушители го е осъдил на две години в дом за малолетни престъпници за изнасилване на четиринайсетгодишно момиче — прочете тя. — В 1985 година Кралският съд в Луис го осъдил на две години под гаранция за тежки телесни повреди, нанесени на жена. Чудесно момче! — изкоментира тя.

— Има ли нещо нередно в този запис? — попита той.

— Нередно ли? В какъв смисъл?

— Например някой да го е променял?

— Ами има едно нещо… макар че не е чак толкова необичайно — тя го погледна. — Обикновено толкова стари записи на данни не се пипат… просто си стоят във файла завинаги. Пипат ги само когато се нанасят промени… понякога заради нови доказателства… отменяне на стари присъди или грешка, която трябва да се поправи, такива неща.

— Можеш ли да ми кажеш кога са били пипани?

— Разбира се! — закима тя енергично. — Оставя се електронна следа всеки път, когато има промени. Всъщност и тук има такава.

Грейс подскочи.

— Така ли?

— Всеки от нас, упълномощен да се подписва, има индивидуален код за достъп. Ако променим данните, електронната следа, която оставяме, е нашият код за достъп и датата.

— И можеш ли да разбереш чий код за достъп е това?

Тя му се усмихна.

— Познавам този код за достъп, без да трябва да го гледам. Той е на Джанет. Променила е тези данни — тя се вгледа по-отблизо — на 7 април тази година.

Адреналинът сега препускаше по вените на Грейс.

— Така ли?

— Ъхъ — тя се намръщи, написа нещо на клавиатурата, после погледна екрана отново. — Интересно — каза, — това е бил последният й ден в офиса.

114

Час и половина по-късно, малко преди осем часа, Ник Никол караше бавно една означена полицейска воксхол вектра нагоре по „Саквил Роуд“. Грейс седеше на предната седалка с бронебойна жилетка под сакото, а Глен Брансън, също с бронебойна жилетка, седеше зад него. Двамата мъже брояха номерата на къщите по мръсните сгради близнаци в едуардиански стил. Непосредствено зад тях караха два маркирани полицейски микробуса форд транзит, всеки с униформени полицаи от местния екип за подкрепление.

— Двеста петдесет и четири! — прочете Глен Брансън. — Двеста петдесет и осем. Двеста и шейсет. Двеста шейсет и две! Пристигнахме!

Никол паркира до прашен форд фиеста, а другите спряха зад него.

Грейс се обади по радиостанцията на втория местен екип за подкрепление да заобиколят и да покрият задния вход и да му се обадят, когато са на място.

След две минути му се обадиха, че са готови.

Излязоха от колата. Грейс нареди на криминолозите засега да останат в микробуса и тръгна напред по бетонните стъпала, покрай две кофи за боклук, а после покрай мръсен еркерен прозорец с тюлени завеси. Все още беше светло, макар че светлината бързо гаснеше, което означаваше, че липсата на осветление вътре не означава задължително, че апартаментът е празен.

Разнебитената сива врата с две непрозрачни стъкла имаше остра нужда от малко свежа боя, а пластмасовото копче на звънеца беше виждало и по-добри времена. Въпреки това той го натисна. Никакъв звук. Натисна отново. Тишина. Почука силно по стъклата. После извика:

— Полиция! Отворете!

Никакъв отговор.

Той почука отново, още по-силно.

— Полиция! Отворете!

После се обърна към Никол да накара местния екип за подкрепление да донесе тарана.

След малко се появиха двама полицаи от този екип, като единият държеше дълъг жълт цилиндричен таран за разбиване на врати.

— Да действам ли, шефе? — попита той Грейс.

Грейс му кимна.

Полицаят засили тарана към едно от двете стъкла. За смайване на всички таранът отскочи. Засили го отново, по-силно, и отново таранът отскочи.

Брансън и Никол го погледнаха мрачно.

— Май не си ял достатъчно спанак като дете? — пошегуваха се колегите на полицая.

— Мамка му!

Колегата му, който беше с по-масивно телосложение, взе тарана и го засили. След малко и той ги погледна глупаво, когато таранът отскочи отново от стъклото.

— По дяволите! — каза полицаят. — Сложил е армирано стъкло!

Засили тарана към ключалката на вратата. Вратата почти не помръдна. Засили го отново, после отново, като по челото му изби пот. После погледна Грейс:

140