Недостатъчно мъртъв - Страница 148

148

Той продължи подир Джекс по стръмен хълм с къщи от двете страни. Пред тях се издигаше висока тухлена стена с тунел за достъп до пероните. До нея бяха паркирани и две таксита.

Пред гарата имаше стоянка на таксита с няколко чакащи коли и неоправен път към жилищните сгради отдясно, който вървеше покрай железопътната линия няколкостотин метра.

Джекс сви натам.

Първата полицейска кола профуча покрай Грейс. Но мъжът изведнъж се завъртя обратно, шмугна се в тунела и, блъскайки млада жена с куфар, се втурна по стъпалата за перона в южна посока.

Грейс продължи, промъквайки се покрай други пътници, после видя Джекс да тича покрай перона. Последната врата на влака беше отворена и дежурният даваше знак с фенера си. Влакът тръгна.

Джекс скочи от перона и изчезна от погледа на Грейс. На релсите ли беше?

Влакът се засили и Грейс видя червените му задни светлини. И Джекс, който висеше, хванал се за дръжката на последния вагон, с крака, опрени опасно в буфера.

Грейс изкрещя на дежурния: „Полиция, спрете влака! Човек виси на последния вагон!“

За момент дежурният — слаб младеж в широка, зле прилягаща униформа — плъзна по него изненадания си поглед, докато влакът продължи да набира скорост.

— Полиция! Аз съм полицейски служител! Спри-и-и! — изкрещя Грейс отново.

Дежурният, който сега беше на няколко метра пред него, едва го чуваше, но бързо влезе в сградата. Чу се пронизителен звънец, спирачките изскърцаха, влакът забави ход и после рязко спря на петдесет метра от края на перона.

Грейс се затича по наклона, скочи на релсите, като се пазеше от голата електрорелса, и се запрепъва по неравния, с прераснали бурени чакъл между траверсите.

Дежурният се затича към Грейс, като светеше с фенера си.

— Къде е?

Грейс посочи. Джекс, гледайки уплашено голата електрорелса под себе си, се заизмъква към десния буфер, а после скочи, но недостатъчно далеч и десният му крак закачи върха на втората водеща релса. Светна синя светлина, чу се пукот и писъкът на Джекс. Той падна на чакъла в средата между релсите, после се килна настрани, а главата му се удари в по-далечната релса с тъп звук, след което остана неподвижен.

В светлината на фенера на дежурния Грейс видя левия му крак да стърчи под странен ъгъл и за миг го помисли за мъртъв. Във въздуха се носеше остра миризма на изгоряло.

— Хей! — изкрещя дежурният паникьосано. — Идва влак! Този в девет и петдесет!

Грейс чу как релсите запяха като камертон.

— Това е бързият! От „Виктория“! Експресът! О, Боже! — дежурният трепереше толкова силно, че едва удържаше лъча на фенера върху Джекс, който се беше хванал с ръце за релсата в опит да се изтегли напред.

Грейс прекрачи през водещата електрорелса върху несигурния чакъл от другата страна. Това копеле му трябваше живо.

Изведнъж Джекс се опита да стане, но веднага падна напред, виейки от болка, а по лицето му потече кръв.

— Не! — изкрещя дежурният на Грейс. — Не можете да пресечете… не и тук!

Грейс чуваше звука на приближаващия влак. Без да обръща внимание на дежурния, той прехвърли и втория си крак и спря в пространството между двата чифта релси, загледан наляво. В светлините на експресния влак, който изскочи от мрака право срещу него. Деляха ги секунди.

От другата страна пред другата линия имаше място. Беше достатъчно, реши той бързо и прескочи втората електрорелса. Докопа почти стопената обувка с тежка подметка на счупения крак на Джекс, това, което беше най-близо до него, и го дръпна с всичка сила. Светлините го заслепиха. Той чу как писъкът на болка на Джекс надви свирката на влака. Усети как земята вибрира и релсите пеят оглушително. Връхлетя го вятър. Затегли отново човека, без да обръща внимание на виковете от болка, крясъците на дежурния, рева и свирката на влака, и залитна назад, теглейки мъртвата тежест с колкото сили имаше през последната релса върху неравната земя.

После, изгубил равновесие, падна настрани върху релсите, с лице на сантиметри от тях. И чу ужасен човешки писък.

Влакът изтрещя покрай тях, въздушните вихри повлякоха дрехите и косата му, а тракането на колелата го оглуши.

Последен въздушен порив. После — тишина.

Нещо топло и лепкаво пръскаше в лицето му.

119

Тишината сякаш продължи безкрайно. Задъхващият се Грейс беше заслепен за миг от лъч на фенер. Още топла и лепкава течност пръсна в лицето му. Лъчът се премести от лицето му и той успя да види нещо, което приличаше на парче тесен, кръгъл сив маркуч, пръскащ върху него червена боя.

После разбра, че не е червена боя. Беше кръв. И не беше маркуч, а беше дясната ръка на Норман Джекс. Ръката му беше отрязана.

Грейс се изправи на колене. Джекс до него трепереше и стенеше. Беше в шок. Знаеше, че трябва да спре кръвта, незабавно да я спре или човекът ще се обезкърви за минути.

Дежурният се приближи.

— Господи — промълви. — Господи. О, Господи.

Пристигнаха и двамата полицаи.

— Извикайте линейка! — каза Грейс. Видя лица, притиснати до прозорците на спрелия влак. — Разпитайте дали във влака има лекар!

Дежурният гледаше Джекс и не можеше да свали поглед от него.

— ОБАДЕТЕ СЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА ЗА ЛИНЕЙКА! — изкрещя Грейс на полицаите.

Дежурният се затича към телефона в сигналната кабина.

— Вече го направихме — каза единият от полицаите. — Вие добре ли сте, сър?

Грейс кимна, като все още дишаше тежко и мислеше какво да използва като турникет.

— Обадете се някой да отиде да помогне на Клео Мори, блок 5, „Гардънърс Ярд“ — каза той.

Посегна към сакото си, но после се сети, че е някъде на пода в къщата на Клео.

148