Недостатъчно мъртъв - Страница 151


К оглавлению

151

— Рой — каза той, — знам, че това не е точно наш случай, но вчера следобед се обадих в пътническите агенции на Брайтън и Хоув, като се поинтересувах имат ли данни Джанет Макуъртър да е питала за полети до Австралия през април тази година. В една компания, „Аоса Травъл“, една дама на име Лена откри формуляр с името на Джанет Макуъртър. Беше посочила спътника си като Норман Джекс.

* * *

Когато свършиха с оперативната, Грейс отиде в офиса си. Първо се обади на старшия следовател по случая на Джанет Макуъртър и му съобщи за откритото от Потинг. После се обади на Крис Бинс — адвоката на Държавната служба за съдебни преследвания по случая на Кати Бишоп — и му разказа за новите открития.

Въпреки че вече имаше все по-малко доказателства за вината на Брайън Бишоп и все повече против брат му, все още беше рано и би било безразсъдно твърде бързо да се освободи заподозреният. Бишоп трябваше да се яви в съда в понеделник, за да разгледат срока му на задържане. Двамата мъже разработиха стратегия. Крис Бинс щеше да разговаря с адвоката на Бишоп и да го информира, че Държавната служба за съдебни преследвания може би се сблъсква с известни затруднения в резултат на откритите нови доказателства. Ако Бишоп се съгласи да информира полицията за местонахождението си и предаде паспорта си, заявлението за пускането му под гаранция няма да бъде оспорвано.

След като Рой Грейс приключи с разговора, дълго време седя безмълвно. Все още липсваше парченце от пъзела. Доста голямо при това. От едно от досиетата, натрупани върху бюрото му, той извади удостоверенията за раждане и осиновяване на Брайън Бишоп и тези на брат му.

Вратата се отвори и през нея провря глава Глен Брансън.

— Тръгвам си, старче — каза той.

— Защо имаш толкова доволна физиономия? — попита Грейс.

— Тя ми разреши да сложа децата да си легнат тази вечер!

— А! Какъв напредък! Означава ли това, че скоро ще разполагам с къщата си?

— Не знам. Една лястовичка пролет не прави.

Грейс погледна отново удостоверенията за осиновяване. Брансън беше прав. Една лястовичка наистина не правеше пролет. Нито пък двама арестувани мъже решаваха пъзела.

Норман Джекс му беше казал тази сутрин, че бил прекарал първите месеци от живота си в кувьоз. И че родителите му са мъртви. А според родителите му той беше мъртъв.

Защо лъжеха един за друг?

121

За пръв път през тази седмица, която му се стори толкова дълга, Грейс беше в леглото преди полунощ. Спа обаче на пресекулки, като се опитваше колкото се може по-малко да мърда, докато лежеше буден, за да не събуди Клео, която, гола и топла, спеше като бебе в ръцете му.

Може би когато тикнеха Норман Джекс зад решетките, той щеше да започне да се успокоява. Докато е в Кралската болница на графство Съсекс, за човек с неговите умения бе твърде лесно да избяга дори и при полицейска охрана. И във всеки непознат шум в нощта Грейс потенциално чуваше стъпките на Норман Джекс.

Високоскоростната бормашина „Блек енд Декер“, която Клео бе открила в килера, го беше разстроила, а нея най-много. Клео никога не е имала електрическа бормашина в живота си и в къщата наскоро не бяха идвали майстори. Като че ли Джекс беше оставил подире си сувенир от посещението си, малък символ, който да ги подсеща.

ЗАЩОТО Я ОБИЧАШ.

Бормашината сега беше сред уликите, заключена на сигурно място в склада за доказателства от местопрестъплението в залата за тежки произшествия. Но обликът на онова, което представляваше, и думите, прошепнати по-рано през деня от Джекс в болничното легло, щяха дълго време да го преследват.

Мислите му се върнаха към Санди. Към абсолютната убеденост на Дик Поуп, че те с Лесли са я видели в Мюнхен.

Ако това беше вярно и тя беше избягала от тях, какво означаваше това? Че е започнала нов живот и не искаше връзка с предишния си? Но в това нямаше никакъв смисъл. Те бяха толкова щастливи заедно… или поне той така смяташе. Може би тя беше получила някакъв срив? В който случай идеята на Кулен да се посетят всички лекари, болници и клиники в Мюнхен можеше да донесе някакъв резултат. А после какво?

Щеше ли той да се опита да поднови живота си с нея, знаейки, че веднъж го е напуснала и че можеше да го направи пак? И да разруши всичко, което имаше с Клео?

Съществуваше, разбира се, и възможността семейство Поуп да са сгрешили. Да е била просто друга жена, която е приличала на Санди, както жената, подир която той тича в Английската градина. Бяха минали девет години. Хората се променяха. Понякога дори и той се затрудняваше да си спомни как изглеждаше Санди.

А истината беше, че дълбоко в сърцето му Клео сега означаваше много повече в живота му.

Онзи единствен ден в Мюнхен едва не прекъсна връзката им. Да се залови да претърсва мащабно града означаваше сериозна задача, кой знае с какви последствия. Девет години беше гонил напразно сенките. Може би беше време вече да спре. Време да загърби миналото.

Той заспа с намерението поне да опита.

Събуди се два часа по-късно, разтреперан от кошмар, който се повтаряше през няколко месеца. Чуваше гласа на Санди да пищи от мрака. Да пищи за помощ.

Мина почти цял час, преди да заспи отново.

* * *

В шест сутринта седна в колата и си отиде у дома, облече си тренировъчния костюм и се насочи към крайбрежния булевард. Болеше го почти всеки мускул от тялото, а глезенът не му даваше да тича, затова изкуцука дотам и обратно, като свежият утринен въздух проясни главата му.

Когато излизаше от банята, загърнат в хавлията, чу как вратата на стаята на Брансън се отвори, а после се вдигна дъската на тоалетната чиния. Минути по-късно, докато се приготвяше да се обръсне, чу как приятелят му шумно пикае като супертанкер, който изхвърля мръсна вода от трюма.

151