Недостатъчно мъртъв - Страница 152

К оглавлению

152

Най-сетне се чу звук на пусната вода и Брансън се провикна:

— Чай или кафе?

— Добре ли чух? — попита Грейс.

— Ами реших, че от мен ще ти стане чудесна женичка.

— Само ми направи чай. Зарежи брачната нощ, чу ли?

— Чаят идва!

Брансън си тананикаше нещо, докато трополеше по стълбите, и Грейс се зачуди с какво ли се е нагълтал тази сутрин. После отново се съсредоточи върху бръсненето и проблема, който му оставаше да разреши. Макар че някъде в малките часове на нощта вече беше решил откъде да започне.

* * *

Малко след десет отново седеше в малката чакалня в офиса на архиваря в кметството на Брайтън с папка досиета в ръка.

Само след броени минути влезе високата изтънчена фигура на Клайв Рейвънсборн — главният архивар. Той се ръкува с Грейс, като съвсем не изглеждаше толкова притеснен, колкото когато се срещнаха първия път преди няколко дни… макар и с израз на леко любопитство.

— Старши детектив, колко се радвам да ви видя отново. С какво мога да ви помогна?

— Благодаря ви, че дойдохте в събота, оценявам това.

— Няма проблем. За мен това е работен ден.

— Идвам във връзка със същото разследване на убийство, за което ви се обадих първия път в четвъртък — каза Грейс. — Бяхте така любезен да ми предоставите информация за един близнак. Искам да ми я потвърдите… много е спешно и важно за разследването ни. Някои неща просто не пасват.

— Разбира се — каза Рейвънсборн. — Каквото мога да направя… ще се опитам.

Грейс отвори досието и посочи свидетелството за раждане на Брайън Бишоп. — Дадох ви името на този човек, Дезмънд Джоунс, и ви помолих да установите имал ли е близнак, както и името на близнака. Имаше двайсет и седем възможни бебета със същото презиме. Вие ми казахте, че можем да избегнем проверката на всяко едно, като прегледаме записите по входящия номер на свидетелството за раждане.

Рейвънсборн закима енергично.

— Да, точно така.

— Мога ли да ви помоля да проверите отново?

— Разбира се.

Рейвънсборн взе акта за раждане и излезе от стаята. След няколко минути се върна с голям червен, подвързан с кожа регистър, сложи го заедно с акта за раждане и го прелисти нетърпеливо. После спря и отново погледна акта за раждане.

— Дезмънд Уилям Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс на 7 септември 1964 година, в три и четирийсет и седем сутринта. И тук пише „Осиновен“, нали така? Това е човекът?

— Да, той е. Но онзи, когото ми дадохте като негов близнак, нещо не съвпада.

Архиварят се обърна към тома и погледна страницата долу.

— Фредрик Роджър Джоунс? — прочете. — Майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс на 7 септември 1964 година, в четири часа и пет минути сутринта. Също осиновен впоследствие — той вдигна поглед. — Това е близнакът. Фредрик Роджър Джоунс.

— Сигурен ли сте? Да няма някаква грешка?

Архиварят обърна тома така, че Грейс да види с очите си.

Имаше пет записа.

— Свидетелството за раждане, което имате, е всъщност копие на оригинала… оригиналът е този запис тук, в този регистър. Разбирате ли? — попита архиварят.

— Да — отговори Грейс.

— Копието е точно. А това е оригиналният запис. По пет записа на страница… виждате ли… двамата долу са вашите хора, Дезмънд Уилям Джоунс и Фредрик Роджър Джоунс.

И като че ли да демонстрира правдивостта на думите си, Рейвънсборн обърна страницата.

— Ето и тук има пет…

Спря насред изречението и обърна страницата обратно, после я върна отново. А след това каза:

— О! О, майчице. О, Боже, не ми беше хрумнало! Много бързах, когато дойдохте да ме видите, спомням си. Видях близнака… вие търсехте близнак. Изобщо не ми хрумна…

На другата страница в първия запис с четлив, наклонен назад почерк пишеше: Норман Джон Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс на 7 септември 1964 година, в четири и двайсет и четири сутринта.

Грейс погледна архиваря.

— Това означава ли онова, което мисля?

Архиварят кимаше енергично, донякъде от неудобство, донякъде от възбуда.

— Да. Роден е деветнайсет минути по-късно. От същата майка. Абсолютно!

122

Един подир друг старите броеве на „Аргъс“ се нижеха пред очите на Рой Грейс. Той седеше прегърбен пред четящото устройство за микрофишове в справочната библиотека на Брайтън и Хоув и превърташе филм с броевете от 1964 година, като само от време на време поспираше да свери датите. Април… юни… юли… август… септември.

Спря устройството, когато преполови страниците за 4 септември 1964 година, после започна да превърта бавно напред. После спря отново, когато стигна до първата страница на броя от 7 септември. Но там нямаше нищо важно. Той прочете внимателно всяка една от следващите страници и пак не намери нищо.

На 8 септември вниманието беше фокусирано върху местен градоустройствен скандал. След още две страници обаче изскочи една снимка.

Три мънички бебета, които спяха в стъклен кувьоз. В нея беше вградена снимка на малка потрошена кола. Заглавието отгоре гласеше: „Бебета чудо оцеляват след ужасна смъртоносна катастрофа“. И още една снимка на привлекателна тъмнокоса жена около трийсетте. Грейс препрочете два пъти всяка дума от статията. Погледът му се върна на снимката на бебетата в кувьоза, лицето на жената, колата, после отново прочете текста, като прескачаше сензационните прилагателни, съсредоточен само върху фактите.

Полицията разследвала защо колата, форд англия, поднесла в другото платно на А23 в проливен дъжд една вечер на 6 септември и се блъснала в камион… Елинор Джоунс, самотна майка, учителка по природни науки… предполагала, че носи близнаци… лекувала се от депресия… Била бременна на осем и половина месеца… сложили я на животоподдържащи системи в интензивното, докато изродят преждевременно бебетата с цезарово сечение… майката починала по време на операцията…

152