Недостатъчно мъртъв - Страница 27

Той млъкна. Тя чакаше търпеливо, опитвайки се да разбере какви чувства го връхлитаха и осъзнавайки колко малко знаеше за него и какво периферно лице беше в живота му.

После със задавен глас той каза:

— Ще ти се обадя по-късно, окей?

— По всяко време. Абсолютно по всяко време, окей? — увери го тя.

— Благодаря — каза той. — Съжалявам… аз… съжалявам.

След разговора им Софи се обади на Холи с отчаяното желание да поговори с някого. Но в отговор чу само последното приветствие на Холи по гласовата поща, което бе още по-дразнещо жизнерадостно от предишното. Тя остави съобщение.

После няколко минути поскита безцелно из преддверието на гарата, преди да излезе на ярката слънчева светлина. Не й се връщаше у дома… всъщност не знаеше какво иска да прави. От улицата към гарата вървеше непрекъснат поток от загорели на слънцето хора, мнозина по тениски, фланелки или ярки ризи и шорти, понесли плажни чанти, с вид на екскурзианти, които са прекарали деня тук, а сега си отиваха у дома. Върлинест мъж с отрязани до коленете джинси, размахваше масивно радио, от което гърмеше рап, а лицето и ръцете му бяха с цвят на варен рак. Градът беше във ваканционно настроение. Беше толкова далече от собственото й настроение, колкото от Земята до Юпитер.

Внезапно телефонът й иззвъня отново. Изпълнена с надежда, че това е Брайън, видя на дисплея името на Холи и натисна бутона за отговор.

— Здравей.

Гласът на Холи почти не се чуваше от непрекъснат див вой. Била на фризьор, уведоми тя приятелката си, под сешоара. След няколко опита да обясни какво се е случило Софи се отказа и предложи да поговорят по-късно. Холи обеща да й се обади веднага щом излезе от салона.

Мъжът с качулката я следваше на безопасно разстояние, с червената пластмасова торбичка в ръка и смучейки горната част на свободната си ръка. Беше хубаво да се върнеш отново тук, край морето, далеч от мръсния въздух на Лондон. Надяваше се Софи да тръгне към плажа; щеше да е приятно да поседи там, може би да изяде един сладолед. Ще бъде добър начин да си прекара времето, да прекара няколко от онези милиони часове, които имаше на влог в банката си.

Докато вървеше, мислеше за покупката, която днес направи на обяд, и я раздруса в торбичката. В джобовете с цип на горнището му, освен портфейла и мобилния телефон, носеше ролка лейкопласт, нож, хлороформ, шишенце с рохипнол — така наречената „дрога за срещи с изнасилване“, която те отнасяше веднага. И още едно-две нещица — човек никога не знаеше кога можеха да му потрябват…

Щеше да бъде една много хубава нощ. Отново.

23

Уменията на Клео се оказаха много полезни, когато малко след пет часа след обяд Надюшка де Санча най-сетне приключи с аутопсията на Кати Бишоп.

С голям черпак за супа Клео изгреба кръвта, която беше натекла в диафрагмата на Кати, черпак по черпак, като я изля в дренажния канал отдолу. Кръвта щеше да изтече в специална цистерна под сградата, където химикалите бавно щяха да я разградят, преди да отиде в градската канализационна система.

След това, докато Надюшка, опряна върху работния плот, диктуваше заключението си, като попълни поред формуляра за аутопсия, хистологичния формуляр и формуляра за причините за смъртта, Дарън връчи на Клео бяла найлонова торба, която съдържаше всички жизнени органи, извадени от трупа и премерени на кантара. Грейс наблюдаваше със същия нездрав унес, както всеки път, как Клео вкара торбата в диафрагмата на Кати, като че ли тъпчеше вътрешности на пиле.

Наблюдаваше всичко това под надвисналата сянка от телефонния разговор за Санди, докато размишляваше. Трябваше да се обади на Дик Поуп, да го разпита по-подробно къде точно беше видял Санди, на коя маса е седяла, разговарял ли е с персонала, сама ли е била или с някого другиго.

Мюнхен. Градът винаги е имал за него особено звучене, отчасти заради фамилните връзки на Санди и отчасти защото беше град, който винаги по един или друг начин имаше своето място в съзнанието на света. Октоберфест, футболният стадион за Световната купа, родното място на БМВ и, доколкото си спомняше, Адолф Хитлер беше живял там преди Берлин. Единственото нещо, което искаше да направи сега, беше да скочи в някой самолет и да отлети там. Можеше само да си представи как щеше да понесе това шефката му Алисън Воспър, която чакаше всяка възможност, колкото и незначителна да беше тя, за да завърти ножа, който му беше забила в раната, и да се отърве от него.

После Дарън излезе от стаята и се върна с черна торба за боклук, напълнена със ситно нарязана данъчна кореспонденция от градския съвет на Брайтън и Хоув, извади стиска от нея и започна да запълва празната черепна кутия на жената. Междувременно с голяма игла за шиене на корабни платна Клео започна внимателно, но прилежно да зашива диафрагмата на жената.

Когато свърши, изми Кати с маркуч, за да отстрани всякакви следи от кръв, а после започна най-деликатната част от процедурата. С най-голямо старание нанесе грим и малко руж на бузите на жената, среса косата й и я накара да изглежда като че е полегнала за кратка дрямка.

В същото време Дарън започна да почиства помещението за аутопсии около количката на Кати Бишоп. Той пръсна дезинфектант, миришещ на лимон, на пода и го изми, после белина, после триген и най-накрая почисти с пара.

Час по-късно, положена под пурпурна плащаница, със скръстени ръце и малко букетче от свежи бели и розови рози в ръката, Дарън изкара Кати в стаята за оглед — малко, тясно помещение с дълъг прозорец и място колкото близките да могат да застанат около трупа. Приличаше малко на параклис с безличните сини завеси, като вместо олтар имаше малка ваза с пластмасови цветя.