Недостатъчно мъртъв - Страница 36

— Кой я е махнал, Рой? — попита инспектор Ким Мърфи с любезен, но много директен глас.

Грейс беше работил и преди това с Ким, за да изправят пред съда един домовладелец от Брайтън за заговор за убийство, с излязло наскоро успешно решение, и споменът беше добър. Той я беше повикал за това разследване като свой заместник старши следовател. Тя беше блестящ, невероятно интелигентен инспектор, на трийсет и няколко години и той много я харесваше. Беше и много привлекателна, със спретнато подстригана руса коса с кичури, широко открито лице и почти неизменна омагьосваща усмивка, която прикриваше много успешно — за изненада и съжаление на не един негодник, — една изненадващо твърда, обиграна личност от типа „не-се-бъзикай-с мен“. Въпреки ранга й в нея имаше нещо момчешко. Тази вечер то беше подчертано от спортно, бежово ленено сако с пагони, което беше облякла върху бяла тениска и панталони. През повечето време идваше на работа с мотор „Харли Дейвидсън“, който поддържаше сама.

— Чистачката — каза той. — Един Господ знае какви още улики е заличила.

Тази вечер се бореше със себе си. Наистина се бореше. Трябваше да действа като старши следовател по разследване на убийство с всички отговорности, които произтичаха от това. Но колкото и да се опитваше да се съсредоточи, част от него беше съвсем на друго място, в друг град и в съвсем друго разследване. Санди. И току-що осъзна, че изобщо беше забравил да се обади на Клео, за да й каже горе-долу по кое време ще се освободи тази вечер. Щеше да се опита да й изпрати крадешком съобщение по време на тази оперативка.

Изведнъж се почувства объркан за връзката си с Клео. Ами ако Санди наистина беше в Мюнхен? Какво щеше да стане, ако се срещнеха?

Имаше твърде много неопределими величини. Тук и сега, както седеше на работното си място, в реалния свят на първа зала, с лица, които го гледаха в очакване. Въобразяваше ли си или наистина го гледаха странно?

Стегни се!

— Шест и трийсет, петък, 4 август — прочете от бележките си за оперативката. Беше свалил сакото, разхлабил вратовръзката и разкопчал две от най-горните копчета на ризата си заради изтощителната жега.

— Това е първата оперативка за операция „Хамелеон“ — продължи той. — Разследване на убийството на трийсет и пет годишно лице от женски пол, идентифицирано като мисис Катрин Маргарет Бишоп… известна като Кати… от „Дайк Роуд Авеню“ №97, Хоув, Източен Съсекс, провеждано в първия ден след откриване на тялото й в осем и трийсет тази сутрин. Ще обобщя произшествието.

Грейс изреди за няколко минути събитията, които бяха довели до откриването на тялото на Кати. Когато стигна до противогаза, както можеше да се очаква, Норман го прекъсна.

— Може би е имал хронично газове, Рой. Сложил й е противогаза от добрина — Потинг се огледа ухилен. Но никой не се усмихна.

Грейс изстена вътрешно.

— Благодаря ти, Норман — каза. — Имаме доста неща за отхвърляне. Можем да минем и без хумор.

Потинг продължаваше да се оглежда, като се хилеше неудържимо на аудиторията си, несмутен от безизразните им лица.

— Можем също така да се погрижим да не изтича информация за противогаза където и да било — добави Грейс. — Искам абсолютно мълчание по въпроса. Ясно ли е на всички?

Премълчаването на основна информация, открита на местопрестъплението, беше обичайна практика. Така, ако някой се обадеше по телефона и споменеше противогаз, разследващият екип веднага щеше да разбере, че обаждащият се почти със сигурност знае нещо.

Грейс започна да изрежда задачите на всеки един. Трябваше да се възстанови фамилното дърво на Кати Бишоп, имената на всички хора, с които е имала връзка, плюс фонова информация за тях. С това се занимаваха служителките за връзки със семействата и той вече беше определил Бела Мой да наблюдава задачата.

Бела зачете от отпечатаните пред нея бележки.

— Засега нямам много информация — каза тя. — Кати Бишоп по баща е Катрин Маргарет Дентън, единствено дете на родители, живеещи в Брайтън. Омъжила се е за Брайън Бишоп преди пет години — трети брак за нея, втори за него. Деца няма.

— Имаш ли представа защо няма? — попита Грейс.

— Не — Бела изглеждаше малко изненадана от въпроса. — Бишоп има две деца от първия си брак.

Грейс отбеляза нещо в тефтера си.

— Окей.

— Прекарва дните от седмицата предимно в Брайтън… обикновено отива в Лондон за една нощ. Брайън Бишоп има апартамент в Лондон, където прекарва от понеделник до петък.

— Място за чукане? — предположи Норман Потинг.

Грейс не отговори. Но Потинг имаше право. Липсата на деца и пет години брачен живот доста отделен един от друг не говореха за много тясна връзка. Въпреки че той и Санди бяха женени девет години и нямаха деца… но за това си имаше причини. Медицински. Той отново си записа нещо.

Дъвчейки дъвка с обичайния си високомерен вид, Алфонсо Дзафероне беше определен да работи с анализатора на ХОЛМС, за да възстанови поредицата от събития и да състави списък на заподозрените — в случая засега един, съпругът й. Трябваше да се направи пълна времева възстановка за Брайън Бишоп, за да се установи дали не е бил тук тогава, когато е била убита Кати. Имало ли е наскоро някакви сходни убийства в това графство или в другите? Нещо, в което да е използван противогаз? Дзафероне се облегна назад на стола си; раменете му бяха толкова масивни, че сигурно беше работил върху тях, помисли си Грейс. И както всички мъже в стаята, беше свалил сакото си. Безвкусни ръкавели с фалшиви диаманти и златни ленти за ръкавите блестяха върху елегантната му черна риза.