Недостатъчно мъртъв - Страница 35

Това го накара да се почувства по-добре.

В десет часа тази сутрин се чувстваше добре, доволен, наслаждаваше се на невероятното лятно време. Играеше една от най-добрите игри на голф в живота си, в един от най-красивите дни от годината. Сега, някакви си осем и половина часа по-късно, животът му беше развалина. Кати беше мъртва.

Миличката, миличката, миличката му Кати.

А полицията съвсем явно го подозираше, че е замесен.

Божичко.

Току-що беше прекарал по-голямата част от следобеда с две полицайки, които казаха, че работели като служителки за връзка със семействата, но той се почувства изморен от въпросите им и имаше нужда от тази почивка.

А после сладката Софи… за какво ставаше дума? Какво, по дяволите, искаше да каже, като твърдеше, че били прекарали нощта заедно? Не бяха. Нямаше начин. Абсолютно никакъв начин.

Истина е, че я харесваше. Но връзка? Невъзможно. Бившата му жена, Зоуи, имаше връзка. Той откри, че го беше мамила цели три години, и когато разбра, болката беше почти непоносима. Не можеше да причини такова нещо на никого. А напоследък усещаше, че нещата не вървят както трябва между него и Кати и полагаше голямо усилие да оправи отношенията им, или поне така си мислеше.

Харесваше му да флиртува със Софи. Наслаждаваше се на компанията й. По дяволите, ласкаеше се да има момиче на двайсет и няколко години, което е откачило по него. Но само дотам. Макар че, както разбираше, май я беше насърчил твърде много. Не знаеше какво точно го беше накарало да я покани на обяд, след като седяха един до друг на някаква конференция за данъчни облекчения за филмови инвестиции. Всички сигнали за опасност бяха налице, но той продължи напред. Срещнаха се няколко пъти. Разменяха електронни съобщения по няколко пъти на ден… и нейните напоследък ставаха все по-неприлични. И истината е, че той се беше сещал няколко пъти за нея по време на… все по-рядкото си напоследък… любене с Кати.

Но никога не беше спал с нея. По дяволите, дори не беше я целунал по устата.

Не беше ли?

Дали пък не вършеше разни неща, които не помнеше? Имаше хора, които вършеха разни неща, без да съзнават това. Стресът можеше да причини умствени проблеми, да накара мозъка да функционира по странни начини, а той напоследък беше под голям стрес с тези тревоги за бизнеса си и за Кати.

Компанията му „Интърнешънъл Ростеринг Солушънс“, която бе основал преди девет години, процъфтяваше… може би твърде много. Всяка сутрин трябваше да иде в офиса си само за да разчисти електронните съобщения от предния ден — до двеста на брой, — а после го заливаше следващата партида. В момента компанията откриваше още офиси по света — напоследък в Ню Йорк, Лос Анджелис, Токио, Сидни, Дубай и Куала Лумпур — комуникациите надхвърляха двадесет и седем часа в денонощието. Беше назначил доста нови хора, разбира се, но никак не му се отдаваше да възлага нещата на другите. Така че все по-често оставаше да работи в офиса до късно вечерта, а след като се прибере, пак да работи след вечеря… също и през съботите и неделите, за неудоволствие на Кати.

Освен това усещаше, че не всичко е наред в брака им. Въпреки интереса си към благотворителните начинания и ротарианския клуб Кати негодуваше, че все повече време прекарва сама. Той се опита да й каже, че няма винаги да работи толкова — след някоя и друга година можеха да продадат част от акциите на компанията или изобщо да я продадат за достатъчно пари и да не трябва никога повече да работят. Тогава тя му припомни, че е казвал същото преди две години.

Съвсем наскоро, и то много сърдито, му беше казала, че Брайън винаги ще си остане работохолик, защото всъщност няма други интереси извън бизнеса си. Той се опита да парира неубедително, че бебчето му — възстановеният от него с любов ягуар от 1962 г. — представлява такъв интерес. Докато тя не му отвърна язвително, че не си спомня кога го е изкарвал от гаража за последен път. И той беше принуден да признае пред самия себе си, че и той не си спомняше.

Спомняше си, че когато се разпадаше бракът му със Зоуи, когато беше почти пред срив, лекарят му предложи да постъпи за няколко седмици в психиатрична клиника. Той отхвърли това и някак си преживя всичко. Но сега изпитваше същото чувство на потиснатост и от време на време на объркване, както тогава. И долавяше от Кати същото лошо излъчване, каквото бе долавял от Зоуи, преди да открие, че тя му изневерява. Може би само си въобразяваше.

Може би разсъдъкът му точно сега не работеше както трябва.

29

Камерата се въртеше бавно и малко на подскоци, обхващайки спалнята на семейство Бишоп на „Дайк Роуд Авеню“ №97. Спря се за няколко мига върху голото тяло на Кати Бишоп, което лежеше разпънато, с китки, завързани за доста претенциозните дървени колони на леглото, със следата от охлузено на врата и противогаза.

— Противогазът е бил върху лицето й, когато е открита — каза Рой Грейс на екипа си, който сега наброяваше двайсет души, събрани в залата за тежки произшествия и наблюдаващи видеоматериала, заснет от криминолозите на местопрестъплението.

Помещението побираше най-много двайсет и пет души, насядали на твърдите червени столове около правоъгълната маса, и ако е необходимо, още трийсет прави. Едно от нещата, за което го използваха, бяха оперативките за пресконференциите при тежките произшествия и точно поради тази причина в долния край, точно срещу видеоекрана, имаше извито двуцветно синьо табло, два метра високо и три метра широко, на което се мъдреше бодро електронният адрес на съсекската полиция плюс надписът на благотворителната организация „Краймстопърс“ и телефонният номер. Всички изявления за пресата и медиите се правеха от служителите на този фон.