Недостатъчно мъртъв - Страница 49

— Спри да се държиш като глупава кучка — каза той.

Тя заскимтя:

— Брайън, не ми харесва тази игра.

Почти веднага усети как я блъснаха по гръб на леглото. Докато покрай очите й се плъзгаха стените и таванът, паниката й се усили.

— Не-е-е! — тя ритна силно с крака и десният й крак удари нещо твърдо. Чу го как изви от болка. После се изскубна от ръцете му, изтърколи се настрани и внезапно падна. Удари се в покрития с килим под.

— Проклета кучка!

В опит да коленичи тя посегна към маската, дръпна каишката, а после усети агонизиращо силен удар в корема, който й извади въздуха. Тя се сви от болка, шокирана от онова, което й се беше случило.

Той я беше ударил.

И внезапно Софи разбра, че залозите се бяха променили. Той беше полудял.

Той я метна на леглото и краката й се удариха отзад в ръба. Тя му изкрещя, но гласът й остана в плен на противогаза.

Трябва да се изскубна от него — разбра тя. — Трябва да се махна оттук.

Усети как й раздира тениската. За миг спря да се съпротивлява, замисли се, опита се да състави план. Шумът от дишането й беше оглушителен. Трябва да махна проклетата маска. Сърцето й блъскаше болезнено. Трябва достигна до вратата, да сляза при момчетата долу. Те ще ми помогнат.

Обърна рязко глава надясно, после наляво, опитвайки се да види какво имаше на нощните шкафчета, което да използва като оръжие.

— Брайън, моля те, Брайън…

Усети ръката му като чук как удря отстрани маската и одрасква врата й.

Имаше една книга, дебел том с твърда подвързия за науката от Бил Брайсън, която й подариха за Коледа и от която тя попрочиташе по нещо. Тя бързо се изтърколи, грабна книгата и го цапардоса по главата отстрани. Чу го как изгрухтя от болка и изненада и се смъкна от другата страна на леглото.

Софи веднага скочи и хукна да бяга от спалнята по късия коридор, без да сваля противогаза, за да не губи ценно време. Стигна до входната врата, хвана дръжката, завъртя я и дръпна.

Вратата се отвори няколко сантиметра, спря рязко и после се затвори с метално щракане.

Брайън беше сложил веригата.

Вътре в нея изригна ледена вода. Тя грабна веригата, затваряйки отново вратата, като я задърпа в опит да я освободи, но веригата заяде, проклетото нещо заяде! Как можеше да заяде? Тя трепереше, викаше, заглушени отекващи писъци.

— Помощ! Помогнете ми! Помогнете ми! О, моля ви, ПОМОГНЕТЕ МИ!

После точно зад себе си чу стържещ метален вой.

Завъртя рязко глава. И го видя какво държеше в ръце.

Устата й се отвори, този път безмълвно, а гърлото й замръзна. Тя стоеше, скимтейки от страх. Като че ли цялото й тяло щеше да рухне. Без да може да се контролира, Софи се напика.

40

Чел съм, че опустошителните новини имат странно въздействие върху човешкия мозък. Той неизличимо споява в едно времето и мястото. Може би отчасти поради начина, по който сме направени ние, хората — за да ни отправи предупредителен сигнал за опасност в живота ни или в света.

Тогава не съм бил роден и не мога да гарантирам за това, но хората твърдят, че си спомняли точно къде са били и какво са правили, когато чули новината на 22 ноември 1963 г., че президентът Джон Кенеди бил убит от наемен стрелец в Далас.

Спомням си къде бях и какво правех, когато чух новината, че на 8 декември 1980 г. бяха застреляли Джон Ленън. Спомням си също така много ясно, че седях на бюрото в кабинета си и търсех в интернет изолационна тръба за електропроводници на марк II ягуар 3.8, седан от 1962 г., една неделна сутрин на 31 август 1997 г., когато чух новината, че принцесата на Уелс Даяна е загинала в автомобилна катастрофа в един тунел в Париж.

Но най-вече си спомням къде бях и какво точно правех онази юлска сутрин, единайсет месеца по-късно, когато получих писмото, което провали живота ми.

41

Рой Грейс седеше на бюрото в малкия си задушен офис в Съсекс Хаус в очакване на новини за Брайън Бишоп и си запълваше времето до оперативката в единайсет часа. Гледаше мрачно не по-малко мрачното изражение на почти четирикилограмовата кафява пъстърва, препарирана и монтирана в стъклена кутия, закачена на стената в офиса му. Беше поставена точно под кръглия дървен часовник — реквизит от фалшивия полицейски участък в „Сметката“, който Санди му бе купила през други, по-щастливи времена на една разпродажба.

Рибата я беше купил по внезапна прищявка от една сергия на „Портобело Роуд“. Когато имаше оперативка с млади полицайчета със свежи физиономии, той понякога я включваше в една все по-изтъркана шега за търпението и голямата риба.

На бюрото пред него се трупаше купчина документи, които трябваше внимателно да прегледа — част от подготовката за предстоящото след няколко месеца дело на Карл Венер, един от най-отвратителните перверзници, които Рой бе срещал в практиката си. Надяваше се, че ако не прецака подготовката, Венер щеше да бъде изправен пред няколко наслагващи се доживотни присъди откъм кофтито страна. Но човек никога не можеше да е сигурен какво ще направи някой от онези чалнати съдии, които се разхождаха наоколо.

Вечерята му, която беше избрал преди няколко минути от супермаркета АСДА, също беше на бюрото. Сандвич с риба тон, все още в прозрачната си пластмасова кутийка с жълт стикер, на който пишеше „Ниско съдържание!“, ябълка и десертче „Туикс“, заедно с кутийка диетична кола.

Няколко минути остана загледан във водопада от електронни съобщения, като отговори на някои, а повечето изтри. Колкото и бързо да се разправяше с тях, изсипваха се все нови и броят на останалите без отговор в кутията за входящи документи гонеше двеста. За щастие Елинор щеше да се оправи с повечето от тях. Тя вече беше изчистила дневника му — автоматичен процес, когато започваше голямо криминално разследване.