Недостатъчно мъртъв - Страница 56

К оглавлению

— Трябваше да стана, за да изчистя подире ти — тросна се Грейс.

Или без да го чуе, или пропускайки го преднамерено покрай ушите си, Брансън продължи:

— Тя иска кон.

Грейс поклати глава, без да е сигурен дали е чул добре.

— Какво?

— Ари — Брансън сви рамене. — Иска кон. Представяш ли си, с моята заплата?

— Екологически е по-приемлив от колата — отвърна Грейс. — Може би и по-евтин за поддържане.

— Много остроумно.

— Какво точно имаш предвид, като казваш кон!

— Едно време яздела… работела е в конюшня като дете. Иска да започне отново. Каза, че ако се съглася да й взема кон, мога да се върна.

— Къде мога да купя кон? — тросна се Грейс.

— Говоря ти сериозно.

— И аз също.

46

Рой Грейс беше прав. След като парламентът беше разпуснат в лятна ваканция и най-значителното събитие в света през последните 24 часа беше влакова катастрофа в Пакистан, материалите, които си оспорваха местата за първите страници, особено на таблоидите, бяха шокиращите разкрития за футболист от професионалната лига, хванат в гей тройка, някаква пантера, която очевидно тероризираше Дорсет, и принц Хари, който лудуваше по плажовете със завидно красиво момиче. Всички редактори на новини в страната бяха гладни за сензации, а какво по-интересно от убийството на богата и красива жена?

Залата за сутрешната пресконференция, която той бе обявил, беше толкова претъпкана, че някои репортери стояха в коридора. Той говори кратко и стегнато, защото нямаше какво толкова да им каже на този етап. През нощта не беше постъпила нова информация, а предшестващата конференцията оперативка на екипа по-скоро се занимаваше с разпределяне на задачите, отколкото с анализ на развоя на събитията.

Едно от посланията, върху които Грейс наблегна подчертано пред около четирийсетте репортери и фотографи от пресата и медиите в стаята, беше, че полицията много би искала да проследи последните действия на мисис Бишоп и е готова да изслуша всекиго, който може да я е видял през последните няколко дни. Бяха приготвили за пресата комплект снимки, избрани от Грейс, от дома на Бишоп, повечето от камерни монтажи. На едната мъртвата жена беше заснета по бикини на моторница, на втората — на волана на беемве кабриолет, и на третата беше с дълга рокля и шапка на модни конни надбягвания — Аскот или Епсъм, предположи Грейс.

Той подбра снимките много внимателно, сигурен, че ще се харесат на редакторите на новини. Такива снимки радваха очите на читателя — красива жена, бляскав живот на високи обороти. Имаха много място за запълване във вестниците и Грейс беше сигурен, че щяха да ги използват. А широкото отразяване можеше да раздвижи паметта на някой важен свидетел.

Накрая се измъкна бързо, гореше от нетърпение да се обади на Клео, преди да влезе за следващия разпит на Брайън Бишоп, като остави Денис Пондс — старши полицейски служител за връзки с обществеността, да раздава снимките. Но само на няколко метра от електронно отварящата се врата на своя офис чу как някой го извика по име. Той се обърна и с раздразнение видя младия репортер за криминални случаи на „Аргъс“ Кевин Спинела.

— Какво правите тук? — попита Грейс.

Спинела се облегна на стената близо до едно табло, на което беше забодена диаграмата „Модел за разследване на убийства“, с нахална физиономия, дъвчейки дъвка, с отворен тефтер и химикалка в ръка. Беше облечен в евтин тъмен костюм, за който като че не беше дорасъл, бяла риза, която също му беше твърде голяма, и тъмночервена връзка с голям непохватен възел. Късата му коса имаше модния разрошен вид в стил „току-що-станах“.

— Исках да ви попитам нещо на четири очи, старши детектив.

Грейс поднесе електронната карта до вратата. Ключалката щракна и той я отвори.

— Току-що казах всичко, което имах да казвам на пресата. Нямам повече коментари на този етап.

— Мисля, че имате — каза Спинела, а самодоволната му физиономия дразнеше Грейс все повече. — Нещо, което пропуснахте.

— Ами говорете с Денис Пондс.

— Щях да повдигна въпроса на конференцията — каза Спинела, — но нямаше да ми бъдете благодарен затова. За противогаза?

Грейс се завъртя рязко, шокиран, и направи стъпка към репортера, като остави вратата да се затвори отново зад него.

— Какво казахте?

— Чух, че на местопрестъплението е открит противогаз… че може би е бил използван от убиеца… някакъв откачен ритуал или нещо такова?

Мислите на Грейс препускаха. Кипеше от гняв, но ако му дадеше воля, това нямаше да помогне. Беше се случвало и преди. Преди няколко месеца, когато една жизненоважна информация за нещо, открито на местопрестъплението — в случая вид бръмбар, — не беше съобщена на пресата, но беше издадена от някого на „Аргъс“. И ето че сега се случваше отново. Чие дело беше това? Макар за противогаза да не бе споменато на пресконференцията, половината съсекска полиция вече знаеше за него.

Вместо да се разкрещи на Спинела, Грейс го огледа преценяващо. Момчето беше умно и очевидно престъпленията бяха неговата стихия. Много вероятно беше до година-две да се премести от местния в някой по-голям, дори национален вестник; нямаше да спечели нищо, ако го превърне в свой враг.

— Окей, оценявам, че не сте го повдигнали на пресконференцията.

— Вярно ли е?

— Записвате ли ме или не?

Спинела предвидливо затвори бележника си.

— Не.

Грейс се поколеба, все още беше предпазлив доколко може да се довери на репортера.

— На местопрестъплението беше намерен противогаз от Втората световна война, но не знаем свързан ли е с убийството.