Недостатъчно мъртъв - Страница 69

Грейс видя огромен парк, гъмжащ от хора, а зад острова езерото сега изглеждаше много по-голямо, отколкото му се стори отначало — около половин миля и няколкостотин метра широко. По водата плаваха десетки лодки — елегантни дървени гребни лодки с клинкерна обшивка и водни колела от фибростъкло в бяло и синьо, както и цели флотилии патици.

Хората се трупаха по пейките покрай водата и навсякъде лежаха плажуващи, на всеки сантиметър трева, някои със слушалки на айподи в ушите, други — с радиоапарати, като слушаха музика или, както си помисли Грейс, се опитваха да изключат неспирните крясъци на децата.

И навсякъде имаше блондинки. Дузини. Стотици. Очите му се плъзгаха от лице на лице, като ги оглеждаха и отхвърляха едно подир друго. Две малки момиченца претичаха пред тях — едното носеше фунийка сладолед, а другото пищеше. Тежко дишащ мастиф седеше и точеше лиги. Кулен спря до пейка, на която седеше мъж с разкопчана от долу до горе риза и четеше книга, като я държеше на неудобно разстояние в опънатата си ръка, изглежда, беше забравил очилата си.

Грейс видя до езерото голям, привлекателен — макар и малко сладникав на вид — павилион, в стил, който би могъл да бъде интерпретация на английска селска къща със сламен покрив. Тълпи хора седяха на масите пред бирарията отвън, а вляво имаше малък хангар за лодки и дървена палуба с няколко лодки, завързани за нея, и едно водно колело, извадено от водата и обърнато настрани.

Грейс изведнъж усети прилив на адреналин, когато осъзна какво виждаше. Това беше мястото! Тук Дик Поуп и жена му Лесли смятаха, че са видели Санди. Били са в една от тези дървени гребни лодки. И са я забелязали в бирарията.

Принуждавайки германеца да забърза стъпки, Грейс го поведе по асфалтовата алея, която обикаляше езерото, покрай редицата от пейки, като гледаше през водата, оглеждаше всеки плажуващ, всяко лице на всяка пейка, всеки велосипедист, тичащите за здраве, ходещите или каращите ролкови кънки около тях. Няколко пъти видя дълга руса коса около лице, което му напомняше за Санди, и се втренчваше в него като кучето на Павлов, само за да го отхвърли при повторно вглеждане.

Тя може да си е отрязала косата. Може да я е боядисала в друг цвят.

Минаха покрай елегантен паметник на едно възвишение. Той прочете имената, гравирани отстрани „Фон Вернек… Людвиг I…“. После, когато стигнаха до павилиона, Кулен се спря пред няколко менюта, закачени на елегантна дъска във формата на щит.

— Искаш ли да хапнем нещо? Можем да влезем вътре в ресторанта, където е по-хладно, или пък навън.

Грейс хвърли поглед на редиците маси на дървени подпори, претъпкани с хора — някои под сянката на дърветата, други под голяма зелена тента, но повечето на открито.

— Бих предпочел да съм навън… да се оглеждам.

— Да. Разбира се. Първо ще пийнем нещо… какво искаш?

— Предпочитам немска бира — каза Рой с усмивка. — И кафе.

— Weissbier или Helles! Или може би искаш Radler — или може би Russn?

— Бих искал голяма студена бира.

— Mass!

— Mass ли?

Кулен посочи двама мъже, които пиеха на една маса от чаши с размер на комини.

— Нещо по-малко?

— Половин Mass!

— Чудесно. Какво ще пиеш ти? Аз черпя.

— Не, когато си в Германия, аз плащам! — каза Кулен твърдо.

Всичко наоколо беше направено много красиво, помисли си Грейс. Елегантни електрически стълбове обикаляха езерото, външните помещения, където се помещаваха барът и кухнята, бяха наскоро боядисани в тъмнозелено и бяло; имаше екстравагантна бронзова статуя върху мраморен пиедестал на гол плешив мъж със скръстени ръце и мъничък пенис; подредени пластмасови кофи и зелени кошчета за боклук, където да се изхвърлят празните пластмасови чинии и отпадъците, и бирени чаши, и учтиви надписи на немски и английски.

Под дървен навес седеше касиер, който обслужваше дълга опашка. Сервитьори и сервитьорки с червени панталони и жълти ризи почистваха остатъците по масите. Грейс остави немския полицай да се реди на бара и се дръпна малко встрани, изучавайки внимателно картата, като се опитваше да определи по нея на коя точно от стотиците дървени маси за по осем души може би беше седяла Санди.

Трябва да имаше няколкостотин души, седнали около масите, прецени той, като нищо петстотин, може би повече и всички почти без изключение имаха пред себе си голяма халба бира. Надушваше бирата във въздуха, наред с миризмата на дим от цигари и пури и изкусителната миризма на пържени картофки и месо на скара.

Санди понякога пиеше през лятото по една студена бира и когато го правеше, често се шегуваше, че това се дължало на немското й потекло. Сега Грейс започваше да я разбира. Започваше също така да се чувства много странно. Дали от умората, или от жаждата, или просто от невероятния факт, че е тук? Имаше смехотворното усещане, че нарушава частното пространство на Санди, че всъщност не е желан тук.

Изведнъж откри, че се вглежда в строго лице, което като че ли не беше съгласно с мислите му и го упрекваше за това. Беше сив бюст на брадат мъж, напомнящ за статуите на древните философи, които често виждаше в магазините за стари вещи и при разпродажбите от багажниците на колите. Той беше все още в началото на философското си образование, но този мъж определено му приличаше на един от тях.

После забеляза името „Пауланер“, изписано релефно на ъгловия камък, а в това време се приближи Кулен с две бири и две кафета на един поднос.

— Окей, реши ли къде искаш да седнеш?

— Този мъж, Пауланер, той германски философ ли е?

Кулен му се ухили.