Недостатъчно мъртъв - Страница 79

Пъхна билета си в автомата и бариерата се вдигна. Дори и спортният рев на двигателя, когато даде газ, който обикновено обичаше да чува, днес му прозвуча не както трябва. Определено не палеха всичките четири цилиндъра. Като собственика си.

„Оправи се в Мюнхен. Обади ми се, когато се върнеш.“

Докато се насочваше към кръговото движение, за да хване М25, той набра мобилния на Клео. Телефонът зазвъня. После чу гласа й, малко завален и заглушаван от фоновия шум, който вдигаше някаква джазова музика.

— Йо! Старши детектив Рой Грейс! Къде си?

— Току-що излязох от „Хийтроу“. А ти?

— Напиваме се тук с малката ми сестричка, вече сме на третия „Морски бриз“… не… излъгах… поправка! Вече сме на петия „Морски бриз“ на крайбрежния булевард, под Аркадата. Духа бесен вятър, но има страхотен оркестър. Ела да ни правиш компания!

— Трябва да стигна до едно местопрестъпление. По-късно?

— Едва ли още дълго ще бъдем в съзнание!

— Значи не си дежурна днес?

— Почивен!

— Да намина ли по-късно?

— Не гарантирам, че ще съм будна. Но можеш да опиташ.

* * *

Когато беше дете, „Чърч Роуд“ в Хоув беше скучна задна улица, в която преливаше натоварената търговска „Уестърн Роуд“ на Брайтън, някъде на запад от супермаркет „Уейтроуз“. Бяха я пооправили значително през последните години, с модни ресторанти, деликатесни магазини и магазини със стоки за клиенти под деветдесет години.

Както и по-голямата част от този град, много от познатите имена от миналото по „Чърч Роуд“, като бакалията на Кълън, аптеката на Парис и Грийн, универсалните магазини на Хил от Хоув и на Плъмър Родис, бяха изчезнали. Бяха останали съвсем малко. Такава беше хлебарницата на Фофар. Той зави покрай нея вдясно, продължи по някаква еднопосочна улица, сви вдясно на върха и после пак вдясно, право в Нюманс Вилас.

Както в повечето жилищни квартали, където даваха квартири срещу нисък наем в този преходен град, улицата беше отрупана с табели на агенции за квартири под наем. Номер 17 не правеше изключение. На табелка с големи букви на „РАНД & КО“ рекламираха двустаен апартамент под наем. Под табелата едър униформен полицай с клипборд в ръка стоеше пред оградената част от паважа със синьо-бяла полицейска лента. На улицата бяха паркирани няколко познати коли. Грейс видя очертанията на колата за тежки произшествия, няколко други полицейски коли, паркирани в две редици, от които тясната улица изглеждаше още по-тясна, и както забеляза, групичка медийни репортери с добрия стар Кевин Спинела сред тях.

Анонимен в частната си алфа, Грейс мина покрай тях и си намери място на двойните жълти линии зад ъгъла, на „Чърч Роуд“. След като изгаси двигателя, поседя неподвижно за малко.

Санди.

Какво щеше да предприеме оттук нататък? Ще чака Кулен да открие нещо? Ще се върне в Мюнхен за по-дълго време? Имаше повече от две седмици отпуск — с Клео бяха обсъждали да отидат някъде двамата, като тя може би щеше да го придружи на полицейския симпозиум в Ню Орлиънс в края на този месец. Но в този миг той се разкъсваше.

Ако Санди беше в Мюнхен, той можеше да я намери, ако разполагаше с време. Днешният ден наистина беше глупав. Никога нямаше да успее да постигне кой знае какво само за няколко часа. Но поне затъркаля топката и направи каквото можа. Марсел Кулен беше надежден мъж, ще положи за него всички усилия. Ако се върнеше за една седмица, може би щеше да бъде достатъчно. Можеше да изкара една седмица в Мюнхен и една в Ню Орлиънс с Клео. Можеше да го осъществи… ако успееше да я убеди. Едно голямо ако.

Превключвайки незабавно на задачата, която му предстоеше, той извади куфарчето си от багажника и се запъти към номер 17. Няколко репортери му извикаха, едно нетърпеливо момиче му пъхна микрофон под носа и засвяткаха светкавици.

— Без коментари на този етап — каза той твърдо.

Внезапно пътя му прегради Кевин Спинела.

— Още едно ли, старши детектив? — попита той тихичко.

— Още едно какво?

Спинела още повече понижи глас, като го погледна заговорнически.

— Знаете какво имам предвид. Нали?

— Ще ти кажа, като видя с очите си.

— Не се притеснявайте, старши детектив. Ако не видите вие, някой друг ще го направи — и Спинела се потупа с пръст отстрани по носа. — Източници!

С приятната мисъл как му забива едно кроше до безсъзнание, почти чувайки как костиците в носа на Спинела се трошат, Грейс мина покрай него и се подписа на клипборда. Полицаят му каза да се качи на последния етаж.

Той се провря под лентата, после извади от куфарчето си неизползван костюм за еднократно ползване и започна тромаво да го навлича. За свое неудобство едва не се пльосна пред всички съсекски медии в опит да вкара двата си крака в един крачол. Зачервен, се оправи, навлече върху обущата си шушони и накрая чифт латексови ръкавици и влезе вътре.

Затваряйки подире си входната врата, спря в антрето и подуши въздуха. Усети обичайната миризма на стари килими и варени зеленчуци, типична за хиляди подобни овехтели стари сгради, в които беше влизал през годините. Не се носеше смрад на разлагащ се труп, което означаваше, че жертвата не беше мъртва от дълго време — нямаше да са необходими много дни при такава гореща лятна вълна, за да се усети вонята на разлагащ се труп. Слабо утешение, помисли си той, като забеляза, че лентата се качваше нагоре по стълбите, маркирайки пътя за влизане и излизане — което отбеляза със задоволство. Поне полицейският екип, който беше пристигнал тук, си знаеше задълженията, за да се избегне замърсяване на местопрестъплението.