Недостатъчно мъртъв - Страница 78

Междувременно както на Клео, така и на Дарън им оставаха още няколко часа от великолепния августовски неделен следобед.

Дарън си тръгна пръв с малкия си червен нисан към барбекюто, без което можеше да мине. Клео стоеше на вратата, докато той замина, като не спираше да му завижда. Беше млад, пълен с ентусиазъм, щастлив с любовната си връзка и с работата си.

Тя от своя страна главоломно се приближаваше към неудобната половина на трийсетте. Обичаше работата си, но пък същевременно се и тревожеше за нея. Искаше да роди, преди да остарее твърде много. Но всеки път, когато си мислеше, че е пипнала мистър Който Трябва, той й извърташе някой номер в лявото поле. Рой беше такъв прекрасен човек. Но точно когато си беше въобразила, че всичко е съвършено, изскочи изчезналата му жена като дяволче на пружинка.

Клео включи алармата, излезе и заключи предната врата само с една мисъл в главата — да се прибере у дома и да види има ли съобщение от Рой. После, докато пресичаше асфалта към синия си морис, се спря потресена.

Някой беше разрязал с нож черния платнен гюрук на колата. От предното до задното стъкло.

64

Жената зад дървения тезгях, отделен със стъкло, му връчи формуляр в тъмножълт цвят.

— Моля, попълнете името и адреса и другите подробности във формуляра — каза тя с уморен глас.

Изглеждаше така, сякаш беше седяла тук твърде дълго и му приличаше на музеен експонат във витрина, който бяха забравили да избършат от прах. Лицето й беше бледо като на човек, който не излиза на въздух, а безформената й кестенява коса висеше около лицето и раменете й като завеса, откачена тук-таме от корниза.

Над рецепцията на отделението за злополуки и неотложна помощ на Кралската болница на графство Съсекс имаше електронна обява с големи жълти букви на черен фон, която в момента гласеше: „ВРЕМЕ НА ИЗЧАКВАНЕ 3 ЧАСА“.

Той внимателно прочете формуляра. Искаха му име, адрес, дата на раждане и близки роднини. Имаше място и за алергии, които би могъл да има.

— Всичко ли е наред? — попита жената.

Той вдигна подутата си дясна ръка.

— Трудно ми е да пиша — каза.

— Искате ли аз да ви го попълня?

— Ще се оправя.

После, опрян на тезгяха, се загледа във формуляра за известно време със замъглен от болка мозък, който изобщо не функционираше добре. Опитваше се да мисли бързо, но необходимите мисли не идваха в нужния ред. Внезапно се почувства замаян.

— Седнете и го попълнете — каза тя.

Озъбвайки се, той й изкрещя:

— КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОПРАВЯ!

Хората наоколо се заобръщаха стреснати. „Неразумно — помисли си той. — Неразумно е да се привлича внимание.“ Той попълни бързо формуляра и после, като че ли да замаже нещата, в графата, „Алергии“, според него доста остроумно, написа „Болки“.

Но тя като че ли не забеляза, когато взе формуляра.

— Моля, седнете и изчакайте, при вас ще дойде сестра.

— Три часа ли? — попита той.

— Ще им кажа, че е спешно — каза тя безизразно, а после проследи предпазливо как странният мъж с дълга рошава кестенява коса, големи мустаци и брада и тъмни очила, облечен в размъкната бяла риза върху мрежест потник, сиви панталони и сандали, се насочи към едно празно място между мъж с кървяща ръка и възрастна жена с превързана глава и седна. След това взе телефонната слушалка.

Милиардерът на време извади блекбърито си от калъфа, закачен на колана, но преди да има време да направи каквото и да било, върху му падна сянка. Приятна на вид тъмнокоса жена към края на четирийсетте с униформа на сестра беше застанала пред него. На значката на ревера й пишеше „Барбара Лийч — сестра ОЗНП“.

— Здравейте! — каза тя бодро. — Бихте ли дошъл с мен?

Въведе го в малка кабина и го помоли да седне.

— Какъв ви е проблемът?

Той вдигна ръката си.

— Нараних се, докато работех по колата.

— Преди колко време?

След като се замисли за малко, той каза:

— В четвъртък следобед.

Тя я огледа внимателно, като я обърна, а после я сравни с лявата му ръка.

— Изглежда се е инфектирала — каза. — Били ли сте си скоро инжекция против тетанус?

— Не си спомням.

Тя отново огледа ръката му замислено.

— Работили сте върху кола, така ли?

— Стара кола. Реставрирам я.

— Ще доведа лекар да ви види възможно най-бързо.

Той се върна на мястото си в чакалнята и насочи вниманието си към блекбърито. Включи се в мрежата, а после натисна за връзка с „Гугъл“.

Когато влезе в търсачката, затърси MG TF.

Това беше колата, която караше Клео Мори.

Въпреки болката и замъглените му мисли в главата му се оформяше план. Всъщност доста добър план.

— Направо брилянтен! — възкликна, не успял да контролира възбудата си. После веднага се сви в черупката си.

Тресеше се.

Това винаги беше знак за Божието одобрение.

65

Орязвайки с нежелание безценните си часове в Мюнхен, Грейс успя да се качи на по-ранен самолет. През деня времето в Англия се беше променило драстично и малко след шест вечерта, когато отиде да вземе колата си от многоетажния паркинг за кратък престой в „Хийтроу“, небето беше зловещо сиво и духаше студен вятър, с пръски дъжд по стъклото.

През дългите летни дни човек изобщо забравяше, че съществува такъв вятър, помисли си той. Беше като строго напомняне от майката Природа, че лятото няма да трае дълго. Дните вече се скъсяваха. След по-малко от месец щеше да дойде есента. После зимата. Още една година.

Отпуснат и изморен, той се замисли какво всъщност беше постигнал днес, като оставеше настрани поредната черна точка в тефтерчето на Алисън Воспър. Постигна ли нещо изобщо?