Недостатъчно мъртъв - Страница 8

— Каквото и да си цапардосал, друже, и аз искам от него! — каза той.

Брайън отстъпи, като прибра клъба на мястото му в торбата, и се загледа как партньорът му се наместваше за своя удар. Един от противниците му — миниатюрен ирландски зъболекар, облечен в панталони за голф и шотландска барета, дръпна глътка от облечената с кожа плоска бутилка на хълбока си, която все предлагаше наоколо, макар че беше едва десет и петдесет сутринта. Другият, Ян Стийл, добър играч, когото Бишоп познаваше от няколко години, носеше скъпи на вид бермуди и поло риза с релефен надпис на „Хилтън Хед Айлънд“.

Нито един от началните им удари не можеше да се хване и на малкия му пръст.

Като грабна количката си, той закрачи напред, встрани от останалите, с намерение да запази концентрацията си и да не се разсейва с банални приказки. Ако можеше да завърши първата серия само с един къс нисък и един вкарващ удар, щеше да постигне невероятните четири плюс точки. Можеше да го направи! Беше толкова близо до грийна!

Висок малко над метър и осемдесет, Бишоп беше четирийсет и две годишен мъж в чудесна физическа форма, със слабо, студено, красиво лице под старателно занизана назад кестенява коса. Хората често го оприличаваха на актьора Клайв Оуен, което не го дразнеше. Даже му харесваше — подхранваше недотам незначителното му его. Облечен винаги добре — макар и крещящо — за всички случаи, тази сутрин той носеше синя, отворена по врата поло риза от „Армани“, панталони на шотландско каре, безупречно лъснати двуцветни обуща за голф и дизайнерски слънчеви очила „Долче и Габана“.

Обикновено не можеше да отделя време да играе голф през работните дни от седмицата, но откакто наскоро го избраха в комитета на този престижен клуб — с амбицията да стане капитан, — за него беше важно да го виждат, че участва във всички инициативи на клуба. Самото капитанство не беше чак толкова от значение за Бишоп. Блазнеше го предполагаемата слава, която носеше титлата. Северен Брайтън беше добро място за създаване на местни контакти и няколко от инвеститорите в неговия бизнес членуваха тук. Също толкова или може би дори още по-важно беше да зарадва Кати, като й помогне да осъществи местните си социални амбиции — нещо, към което тя се стремеше непреклонно.

Кати като че ли имаше в главата си списъци, извадени от някакъв наръчник по социален алпинизъм. Неща, които трябваше да отмята едно подир друго. Членство в съвместния голф клуб — изпълнено, влизане в комитета — изпълнено, членство в ротарианския клуб — изпълнено, влизане в комитета на Националното дружество за борба с жестокото отношение към децата — изпълнено, Рокинг Хорс Апийл — изпълнено. А наскоро беше съставила нов списък, предвиден за десет години напред, според който трябваше да завързват приятелства с хора, които някой ден щяха да го изберат за Върховен шериф или Лорд лейтенант за Източен или Западен Съсекс.

Той се спря на прилично разстояние зад първата от четирите топки на фейъруей трасето, отбелязвайки си с известно самодоволство колко далеч пред всички останали е неговата. Сега, когато беше по-близо, можеше да види колко добър е бил началният му удар. Беше на по-малко от три метра от грийна.

— Страхотен удар — каза ирландецът, предлагайки бутилката си.

Бишоп махна отрицателно с ръка.

— Благодаря, Мат. Много ми е рано.

— Знаеш ли какво е казал Франк Синатра? — отвърна ирландецът.

Внезапно разсеян, че вижда секретаря на клуба — напет бивш армейски офицер, застанал пред клубния бар с двама мъже и сочещ в тяхна посока, Бишоп отвърна:

— Не… какво?

— Казал е: „Съжалявам хората, които не пият, защото когато се събудят сутрин, няма какво повече да очакват от деня.“

— Никога не съм бил почитател на Синатра — изкоментира Бишоп с око, приковано в тримата мъже, които определено закрачиха към тях. — Лекомислен сантиментален лигльо.

— Не трябва да си почитател на Синатра, за да обичаш да пиеш.

Игнорирайки манерката, която ирландецът му предложи за втори път, той се концентрира върху сериозното решение какъв клъб да избере. Елегантното решение беше питчърът, а после, да се надяваме, само къс пътер. Но годините на трудно спечелен опит в тази игра го бяха научили, че когато имаш добър резултат, трябва да играеш за процент. А на тази суха августовска повърхност един добре преценен вкарващ удар, макар и не от грийна, щеше да бъде много по-сигурна работа. Безупречното грийн трасе като че ли беше обръснато от бръснар с кръвожадно остър бръснач, а не окосено. Приличаше на сукно на маса за билярд. И всички грийн трасета бяха смъртоносно бързи тази сутрин.

Той видя как секретарят на клуба в син блейзър и сиви панталони от каша спира в далечния край на грийна и сочи към него. Двамата мъже стояха от двете му страни — единият висок и плешив чернокож в елегантен кафяв костюм, вторият също висок, но много слаб бял мъж в зле прилягащ син костюм, който кимна с глава. Стояха неподвижно и наблюдаваха. Зачуди се кои ли бяха.

Ирландецът вкара топката в бункера с гръмко проклятие. След него беше ред на Ян Стийл, който използва перфектно подбран метален клъб и топката му спря на няколко сантиметра от дупката. Партньорът на Бишоп, Глен Мишон, запрати топката твърде високо и тя падна на около шест метра преди грийна.

Бишоп претегли на ръка пътера си, после реши да покаже нещо от по-висока класа заради секретаря, върна го в торбата и извади питчера.

Застана на позиция, а черната му тънка сянка падна върху топката, упражни си суинга, пристъпи напред и заби. Главата на питчера удари земята твърде рано, откъсвайки голямо парче чим, и той смаяно проследи с поглед как топката му почти под идеален прав ъгъл спрямо мястото, на което стоеше, се заби в един бункер.