Недостатъчно мъртъв - Страница 91

Няколко минути святкаха светкавиците на фотографите, докато Рой Грейс излагаше подробности по разследванията до момента. Той, разбира се, не им каза всичко, но се придържаше към фактите, свързани с времето и събитията, потвърждавайки доста от вече известната им информация. Във връзка и с двете разследвания той апелира към евентуални свидетели да дадат показания, особено такива, които са познавали едната или другата жена и са ги виждали през последните няколко дни. Грейс заяви също така, че много би искал да си поговори с всеки, забелязал нещо подозрително близо до едното или другото местопроизшествие.

След като приключи с всичко, което искаше да каже за убийствата на този етап, той попита присъстващите имат ли някакви въпроси.

Женски глас, чиято притежателка стоеше някъде отзад и Грейс не можеше да я види, извика:

— Разбрахме, че има на свобода сериен убиец. Старши детектив, можете ли да ни уверите, че населението на Брайтън и Хоув е в безопасност?

Грейс се измъчваше от обичайния проблем какво да прави с ръцете си, като съзнаваше добре, че езикът на тялото е не по-малко важен от думите му. Устоявайки на изкушението да стисне ръце пред себе си, той ги отпусна решително от двете си страни и се наведе към микрофона.

— В момента нищо не показва, че това е сериен убиец. Но хората трябва да внимават и да са малко по-бдителни от обичайното.

— Как можете да твърдите, че не е сериен убиец, след като са убити две жени в разстояние на двайсет и четири часа? — се провикна креслив стар журналист на свободна практика, който пишеше за няколко провинциални вестника. — Старши детектив Грейс, можете ли да уверите младите жени, които живеят в Брайтън, че са в безопасност?

В дясното око на Грейс се стече капка лютива пот.

— Мисля, че сега е най-добре колегите ми, които са тук, за да направят публично изявление, да ви отговорят на този въпрос — каза той, като погледна първо Алисън Воспър, а после Кен Брикхил.

Те кимнаха, а после главният следовател каза с безапелационния си глас:

— Никой не може да ви даде стопроцентова гаранция за това в един съвременен град. Но полицията и местните лидери са мобилизирали допълнителни ресурси, за да хванат убиеца… или убийците.

— Значи двете убийства може да са извършени от един човек? — настоя някакъв репортер.

Брикхил отговори уклончиво:

— Ако някой се тревожи, трябва да се свърже с полицията. Полицейските патрули ще бъдат засилени. Всеки, който забележи нещо подозрително, трябва да се свърже с нас. Не искаме обществеността да изпада в паника. В разследването са вложени много ресурси и ние полагаме всички усилия, за да уверим гражданите на Брайтън и Хоув, че са в безопасност.

Тогава Кевин Спинела, който стоеше наблизо пред глутницата, каза:

— Ще признаете ли, старши детектив, че някъде из Брайтън е на свобода откачен сериен убиец?

Грейс реагира спокойно, като повтори прегледа на събитията от двете местопрестъпления. После добави:

— Ние все още сме в ранните стадии на разследване, но изглежда, че между двата случая има някои сходства, да.

— Старши детектив, имате ли основен заподозрян? — попита млад репортер от „Мид-Съсекс Таймс“.

— Разследваме в няколко направления и с всеки ден натрупваме все повече информация. Искаме да благодарим на обществеността за информацията, която ни е предоставила досега. В момента екипите ни обработват голям обем телефонни разговори и очакваме резултати от криминологичните лаборатории. Нашите детективи работят денонощно, за да разберат кой е виновен и да го изправят пред съда.

— Значи казвате — подхвърли Кевин Спинела високо и важно, — че хората в Брайтън и Хоув трябва да се заключат в домовете си и да не излизат, докато не бъде заловен убиецът.

— Не — тросна се в отговор Грейс, — не съм казвал подобно нещо. Полицията все още няма представа кой и къде е убиецът на всяка от двете жени и всички жени са изложени на риск. Но това не означава, че трябва да настъпва паника — той се обърна към началничката си. — Ще оставя помощник-началника на полицията Воспър да отговори на това по-подробно.

Ако погледите можеха да убиват, усмивката на Воспър щеше да разпори Грейс и да му извади вътрешностите.

Някаква яка на вид лелка, застанала отзад, се провикни силно:

— Госпожо помощник-началник, ще позволите ли на старши детектив Грейс да се консултира с медиум?

Струпаните хора се разкискаха. Жената докосна оголен нерв. С безстрастно лице Грейс се усмихна вътрешно, наблюдавайки внезапното неудобство на Алисън Воспър, като всъщност това му доставяше удоволствие. При един предишен случай преди няколко месеца направо го разпънаха, когато стана ясно в съда, че беше занесъл една обувка — основно доказателство по дело за убийство — на медиум. Пресата се беше развихрила. Както и Воспър — по негов адрес.

— За полицията не е нормална практика да води разследването по подобен начин — отговори тя остро. — Което означава, че изслушваме всекиго, който може да ни предостави информация, а после преценяваме може ли това да помогне на разследването.

— Значи не изключвате подобно нещо? — настоя един репортер.

— Мисля, че вече ви отговорих — и след това се огледа из помещението. — Други въпроси?

* * *

В края на конференцията, когато Грейс си тръгваше, Алисън Воспър го хвана и влязоха в един празен офис.

— Целият град ни гледа, Рой. Ако правиш сметка да посещаваш твоите ясновидци, моля те, първо обсъди това с мен.

— Нямам такива планове, поне не на този етап.

— Браво! — каза тя с наслаждението на човек, който хвали кученце, че се е изпикало където трябва. За миг му се стори, че ще го потупа по главата и ще му даде бисквитка.