Недостатъчно мъртъв - Страница 92

75

Половин час по-късно Грейс стоеше в тясната съблекалня на моргата и завързваше зелената престилка, след което обу чифт бели гумени ботуши. Щом свърши, вече облечената, но все още налегната от страшен махмурлук Клео провря глава през вратата и му хвърли неразгадаем поглед.

— Съжалявам за снощи! — каза. — Не исках така да се отрежа, честна дума!

Той й се усмихна.

— Всеки път ли се отцепваш така, когато излезеш със сестра си?

— Този хуйоглавец, гаджето й, я е зарязал и тя искаше да се накърка. Беше невъзпитано да не се присъединя.

— Е, да. Как се чувстваш?

— Само малко по-добре на вид от Софи Харингтън. Световъртежът ми мина по-рано!

— Кока-кола до дупка… най-доброто лекарство — каза той.

— Вече изпих две кутийки — тя отново го погледна с онзи неразгадаем поглед. — Мисля, че не те попитах как си изкарал в Германия. Намери ли жена си? Събрахте ли се отново?

— Попита ме около пет пъти.

Тя го изгледа изненадано.

— И ти си ми отговорил?

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно довечера и да ти дам пълен отчет?

За миг тя го погледна втренчено и той изведнъж се уплаши, че ще му каже да се разкара. После му се усмихна… но хладно.

— Ела у нас. Ще сготвя нещо простичко и без алкохол. Храна за утеха. Мисля, че трябва да си поговорим.

— Ще дойда веднага щом мога след вечерната оперативка — той пристъпи към нея и я целуна бързо.

Отначало тя се дръпна рязко.

— Много съм обидена и съм ти много сърдита, Рой.

— Харесваш ми, когато си сърдита — каза той.

Изведнъж тя омекна.

— Копеле — каза и се ухили.

Той още веднъж я целуна бързо, което премина в по-дълга целувка. Престилките им зашумоляха, докато се прегръщаха, а Грейс поглеждаше към вратата да не влезе някой.

После Клео се отскубна и го погледна с усмивка.

— Не трябва да го правим. Все още съм ти сърдита. Ама тези дрешки възбуждат, нали?

— Даже повече от черното копринено бельо!

— По-добре върви да свършиш малко работа, старши детектив. Материал на две страници в „Аргъс“, че са те хванали да се чукаш в съблекалнята на моргата, няма да е най-доброто нещо за имиджа ти.

Той я последва по облицования с плочки коридор, а в главата му бушуваше буря от мисли — за Клео, за Санди и за работата. Тази сутрин пресата им разката фамилията и той разбираше откъде идва всичко това. Убийството на привлекателна млада жена можеше да бъде изолиран инцидент, нещо лично. Две убийства обаче можеха да хвърлят цял град или цялата общественост в паника. Ако пресата се докопаше до информацията за противогаза, щеше да започне истинска лудост.

Той не разгласи информацията, че Софи Харингтън се беше обаждала на Брайън Бишоп — основния заподозрян по убийството на Кати Бишоп. Нито че Брайън Бишоп зад лустрото на порядъчен и преуспяващ бизнесмен и уважаван гражданин на Брайтън и Хоув, член на комитета на голф клуба и благодетел в областта на благотворителността, чиято на вид също толкова порядъчна жена ротарианка си имаше любовник, притежаваше неприятно криминално досие.

Според информацията от националната полицейска компютърна база данни на петнайсет години Бишоп бил осъден на две години затвор в заведение за малолетни престъпници за изнасилване на четиринайсетгодишно момиче от неговото училище. После на двайсет и една годишна възраст получил двегодишна условна присъда за жестоко нападение над жена, на която причинил сериозни телесни повреди.

Като че ли колкото по-дълбоко ровеше екипът му в живота на Бишоп, толкова по-убедителни доказателства имаше срещу него. Рано сутринта Алисън Воспър определи алибито му в Лондон като невидимия слон в стаята. Но в момента в същата стая имаше още един слон. И това беше яростното отричане от страна на Бишоп, че е направил застрахователна полица живот на името на съпругата си. Тъй като изглеждаше, че казва истината, това безпокоеше Грейс.

Въпреки всичко беше също толкова ясно, че Байън Бишоп е умен оператор. Според Грейс малцина достигаха неговото ниво на успех, като същевременно оставаха добри хора — нещо, което сега се потвърждаваше от грозното насилническо минало на човека. А знаеше и че не бива да залага много върху незнанието… или престореното незнание… за животозастрахователната полица.

От всички тези сложности го заболя глава. Искаше му се да седне някъде на спокойствие, в някой тъмен ъгъл и да обмисли всички елементи по случаите Бишоп и Харингтън. Криминолозите щяха да останат в къщата на Бишоп още няколко дни и Грейс беше доволен от това. Искаше човекът да се чувства неудобно, извън естествената си среда. В хотелската стая, като звяр в клетка, ще бъде несигурен и ще реагира по-добре на разпитите.

Определено трупаха материал за Бишоп, но беше твърде рано да го арестуват. Ако го направеха, можеха да го задържат само за двайсет и четири часа… с удължаване от още дванайсет часа… без да му предявят обвинение. Все още нямаше достатъчно убедителни доказателства и въпреки че алибито му беше непробиваемо, имаше достатъчно място за съмнения. Двама независими свидетели твърдяха, че е бил в Лондон в двата часови интервала преди и след убийството, срещу камерата за автомобилни регистрационни номера, според която не е бил там. Имаше твърде много случаи, в които злодеите използваха копирани регистрационни номера — особено в днешно време, за да избегнат глобите от камерите. Един умен адвокат щеше лесно да посее съмнение сред съдебните заседатели дали регистрационният номер е бил истински или фалшив.

Интересуваше го също така и художникът, с който се е срещала Кати Бишоп. За момента и той беше потенциален заподозрян.