Недостатъчно мъртъв - Страница 98

Гент направи редица снимки — нормални и с преносима рентгенова камера, после си отбеляза подробностите за всеки зъб на един картон, като завърши с вземане на гипсови отпечатъци на горните и долните зъби. По нареждане на съдебния следовател по-късно той щеше да изпрати подробно регистрирания зъбен статус на всеки зъболекар в радиус от петнайсет мили от град Брайтън и Хоув. Ако не се получеха резултати, щеше постепенно да разширява списъка за изпращане, докато, ако се наложи, не обхванеше всеки регистриран зъболекар в Обединеното кралство.

Все още нямаше международна система за координирано регистриране на зъбните статуси. Ако нито един зъболекар в Обединеното кралство не успееше да идентифицира трупа, а отпечатъците от пръсти и ДНК тестовете не даваха резултати, жената щеше да завърши в гроб, платен от Брайтън и Хоув, отбелязана за поколенията като частица от трагичната статистика на града.

* * *

Найджъл Чърчман беше изчислил наскоро, че е извършил над седем хиляди аутопсии в тази морга през последните петнайсет години. Въпреки това поемаше всеки нов труп с все същия, почти момчешки ентусиазъм, като че ли го правеше за пръв път. Беше човек, който наистина си обичаше работата и смяташе, че всяко тяло, попаднало пред погледа му, заслужаваше най-доброто от негова страна.

Красив мъж, в добра физическа форма, запален по състезателните коли, той имаше младежко лице — което в момента беше почти скрито зад зелената му маска, докато разглеждаше неизвестната жена — което го правеше да изглежда много по-млад от неговите четирийсет и девет години.

Той прогони няколко трупни мухи, които се виеха около мозъка й, който беше положен на метален поднос за преглед върху отворената й гръдна кухина, и започна работа. Старателно разряза мозъка с готварски нож с дълго острие, като провери за външни тела, като куршум или пък прободна рана, или пък доказателство за кръвоизлив, което можеше да означава смърт от удар с тежък предмет. Но мозъкът изглеждаше здрав и неповреден.

Очите й, изядени почти изцяло, не можеха да дадат никаква информация. Сърцето й изглеждаше здраво, типично за човек в добра физическа форма, без отлагания по артериите. На този етап не можеше да определи с точност възрастта й. Съдейки по състоянието и цвета на зъбите й, общото й физическо състояние и състоянието на гърдите й, които също отчасти липсваха, предполагаше, че е някъде между средата на двайсетте до началото на четирийсетте.

Дарън занесе сърцето на кантара и отбеляза теглото му на таблото на стената. Чърчман кимна — беше в норма. После премина към белите дробове, като ги освободи и ги постави върху металния поднос за преглед, а от тях капеше някаква тъмна течност, докато ги поставяше там.

Няколко минути след като беше започнал да ги преглежда, той спря и се обърна към Клео.

— Интересно — каза. — Не се е удавила. В дробовете няма вода.

— Тоест? — попита Клео. Беше глупав въпрос, изречен без да помисли, в резултат на това, че беше разстроена от срещата с родителите на мъртвото момиченце, махмурлука си, стреса от многото работа и безпокойството й, че призракът на Санди ще помрачи отношенията й с Рой Грейс. Разбира се, че знаеше отговора, знаеше точно какво означава.

— Била е мъртва, когато са я хвърлили във водата. Боя се, че ще трябва да спра тази аутопсия. Ще трябва да се обадиш на съдебния следовател.

Патолог на Министерството на вътрешните работи — може би отново Надюшка де Санча — трябваше да поеме аутопсията. Неизвестната жена вече беше повишена в статут „подозрителна смърт“.

80

Рой Грейс си отбеляза наум никога да не остава затворен с Норман Потинг в малко помещение в горещ ден. Седяха един до друг пред видеомонитора в кабината до стаята за разпити. Следобедното слънце биеше безмилостно през затворените венециански щори на единствения прозорец. От Грейс се стичаше пот. Потинг, в бяла риза с къси ръкави, с големи петна под мишниците, миришеше като вътрешността на стара шапка.

Освен това детектив сержантът беше ял нещо, силно подправено с чесън, и дъхът му вонеше. Грейс извади пакетче с ментови дъвки от сакото си, метнато на гърба на стола, и предложи една на Потинг с надеждата да потисне смъртоносния му дъх.

— Не близвам подобно нещо, Рой, благодаря — каза той. — Вади ми пломбите.

Потинг превърташе някакъв запис. Грейс гледаше на екрана как Потинг, Дзафероне и още един мъж излизаха на заден ход от стаята в ускорен каданс, като изчезваха през вратата един подир друг. Потинг спря записа, после го пусна пак и всеки един от тримата се появи отново, този път влизайки през вратата.

— Опитвал ли си да си направиш профил в „МайСпейс“, Рой? — попита той внезапно.

— В „МайСпейс“ ли? Струва ми се, че съм малко стар за профил в „МайСпейс“.

Потинг поклати глава.

— Той е за всякакви възрасти. Във всеки случай Ли е само на двайсет и четири. Направихме си общ профил. Норма-Ли. Разбираш ли? Вече има трима тайландски приятели в Англия — единият е в Брайтън. Хубаво е, не мислиш ли?

— Гениално — отвърна Грейс, като по-скоро се мъчеше да избегне дъха на Потинг, отколкото разговора.

— Имай предвид — изкиска се Потинг, — че там има едни засукани пубертетен. Ау-у-у!

— А аз си мислех, че сега си щастливо оженен мъж… с тази твоя нова булка.

За миг Потинг му се стори истински щастлив, а приличното му на мопс лице се нагъна в изражение на доволство.

— Тя е голяма работа, ще ти кажа, Рой! Научи ме на някои нови номера. Мамка му! Някога спал ли си с ориенталка?

Грейс поклати глава.