Недостатъчно мъртъв - Страница 97

— Когато го видях — продължи лекарят, — изглеждаше превъзбуден. Не ме разбирайте погрешно, виждал съм много хора с психиатрични проблеми, но този мъж изглеждаше в състояние на извънредна възбуда по някакъв повод.

— Какво беше нараняването му?

— Ето това е въпросът. Беше инфектирана рана на ръката.

Изведнъж вниманието на Грейс се изостри.

— От какво?

— Ами той каза, че я притиснал с вратата, но на мен не ми изглеждаше така.

— Притиснал я с вратата ли? — попита Грейс, мислейки трескаво за обяснението на Бишоп за раната му… че се бил ударил, когато влизал в таксито.

— Да.

— А на какво ви заприлича на вас?

— Ухапване. Бих казал възможно ухапване от човешки зъби. Имаше следи от двете страни на ръката… на китката, а после от долната страна, точно под палеца.

— Ако я е затиснал с врата или с капака на мотора, ще има следи и от двете страни.

— Да, но не извити — отговори докторът. — Бяха в полукръг отгоре и отдолу, като от уста. И пробивните ранички бяха с различна дълбочина, приличаха на зъби.

— Какво ви кара да мислите, че са били от човек? Не могат ли да са от животно? От голямо куче?

Докторът се изчерви.

— Запален съм по криминалната литература… когато имам време, обичам да чета романи за криминологични разследвания… и гледам програми като „Отдел убийства“ по телевизията — телефонът му иззвъня. Той млъкна за миг, а после продължи: — Има и друго нещо, до което стигнах в случая — отново помълча, опитвайки се притеснено да прочете съобщението на дисплея. — Ако ухапването беше от куче, защо ще го крие? Ако ухапването е от човек, получено при нападение, мога, разбира се, да разбера защо премълчава. После, когато видях ужасните новини за убитата млада жена, пресметнах колко прави две и две.

Грейс се усмихна.

— Мисля, че от вас ще излезе добър детектив! Но тези две и две не са лесна работа — отговори. — Можете ли да ми опишете този човек?

— Да. Висок около метър и осемдесет, много слаб, с доста дълга кестенява коса, тъмни очила и голяма брада. Беше доста трудно да се разгледа лицето му. Носеше синьо памучно сако, кремава риза, джинси и маратонки. Изглеждаше леко мърляв.

Грейс изпита разочарование; това изобщо не приличаше на Бишоп, освен ако си беше дал труд да се дегизира, което не беше изключено.

— Ще го познаете ли, ако го видите отново?

— Абсолютно!

— Дали този мъж ще е заснет на някоя от наблюдателните ви камери?

— Имаме една в „Злополуки и неотложна помощ“, със сигурност ще го има на нея.

Грейс му благодари, записа си името и телефонните му номера, после тръгна да търси мониторинговата зала за наблюдателните камери, като попътно измъкна блекбърито и провери електронните си съобщения.

Имаше едно от Дик Поуп в отговор на това, което Грейс му беше изпратил тази сутрин със снимките, направени в Мюнхен. Той спря като закован.

...

„Рой, това не е жената, която видяхме с Лесли миналата седмица. Наистина сме убедени, че видяхме Санди. Поздрави, Дик“

79

Беше почти три и половина, когато Надюшка де Санча привърши с аутопсията и напусна моргата заедно с главен инспектор Дуйган и представителя на съдебния следовател.

От охлузванията по врата на Софи Харингтън и точковите кръвоизливи в очите й патоложката на Министерството на вътрешните работи си извади заключение, че злочестата млада жена е била удушена. Но трябваше да изчака изследванията по кръвна токсикология и резултатите от съдържанието на стомаха й, както и пробите от течностите в пикочния й мехур, които беше взела, за да елиминира другите възможни причини за смъртта. Наличието на семенна течност във вагината й показваше, че е била изнасилена или преди, или след смъртта й.

Клео и Дарън ги чакаше още няколко часа работа. Трябваше да се извърши аутопсия на „неизвестната жена“, изхвърлена от вълните. Освен това имаха мрачната задача да направят аутопсия и на шестгодишно момиченце, блъснато в събота от кола. Чакаха ги още четири трупа, включително и на четирийсет и седем годишен ХИВ позитивен мъж, когото бяха отделили в специална изолационна за аутопсия.

Родителите на момиченцето поискаха да дойдат да го видят късно вчера следобед и Дарън ги беше пуснал. Бяха дошли отново преди няколко часа и Клео ги видя. Все още беше разстроена.

Д-р Найджъл Чърчман — местният консултант патолог, който щеше да извърши тези не толкова бързи аутопсии, щеше да пристигне след половин час. Кристофър Гент — съдебномедицинския одонтолог, който беше дошъл да помага при идентифицирането на неизвестната жена, сега пиеше чай в офиса, раздразнен, че са го накарали да чака.

Клео и Дарън извадиха жената от хладилната камера и я развиха. Миризмата на гниеща плът веднага изпълни помещението. После оставиха Гент да си гледа работата.

Гент — висок, нервен мъж с очила, около четирийсетгодишен, с оплешивяваща коса, беше международно известен в две отношения. Беше написал уважавана книга по съдебномедицинска стоматология в опит да засенчи одонтолога от Монреал Робърт Дорион с неговата върховна творба „Доказателства от ухапвания“, която от дълго време беше стандартен справочник в професията. Беше също така и образован орнитолог — или птицелюб — и световен авторитет по чайките.

Облечен в зелени панталони и туника, Гент работеше бързо, но старателно на фона на звука на електрическия трион, с който Дарън разрязваше ребрата и отваряше черепите на другите трупове. Настроението беше особено мрачно и никой не подхвърляше обичайните шеги. Тялото на момиченцето ги потискаше много повече, отколкото труповете на жертвите на убийствата.