Недостатъчно мъртъв - Страница 96

Очите й му казаха всичко, преди да изрекат и дума, и нещо в него се прекърши.

— Как си? — попита я той, като й протегна цветята.

— Никога не съм била по-добре! — отговори му тя с усилие да изглежда бодра заради него. — Казах вчера на баща си, че ще го бия на тенис преди края на лятото. И ще ти кажа, че няма да е трудно. Той е слаб играч!

Грейс се ухили, а после попита внимателно:

— Какво, по дяволите, правиш в това отделение?

Тя сви рамене.

— Преместиха ме тук преди три дни. Казаха, че им трябвало леглото в другото отделение.

— Така ли, да им се не види.

Грейс отстъпи назад и огледа отделението за свободна сестра, после се доближи до младичка сестра от азиатски произход, която сменяше една подлога.

— Извинете — каза, — търся някого, който отговаря за отделението.

Момичето се обърна и посочи притеснена на вид сестра на около четирийсет години, с вдигната коса и педантично лице зад големи очила, която влезе в отделението с клипборд в ръка.

С няколко бързи, решителни крачки Грейс й пресече пътя. На значката, закачена на синята й престилка, пишеше: „АНЖЕЛА МОРИС. НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ.“

— Извинете — каза той, — може ли да разменим няколко думи?

— Съжалявам — отговори тя с крехък, определено враждебен и високомерен глас. — В момента имам работа.

— Е, освен това имате и друга работа — каза той, разгневен, като извади полицейската си значка и я тикна в лицето й.

Тя го погледна стреснато.

— Какво… за какво става дума? — гласът й изведнъж се понижи с няколко децибела.

Грейс посочи към Ема-Джейн.

— Имате точно пет минути, за да преместите тази млада жена от тази вмирисана адска дупка или в самостоятелна стая, или в женска стая. Разбрахте ли ме?

Възвърнала високомерието си, отговорничката на отделението каза:

— Защо не се опитате да вникнете в проблемите, с които се сблъскваме в тази болница, старши детектив?

Повишавайки глас почти до крясък, Грейс извика:

— Тази млада жена е героиня. Беше ранена, докато извършваше акт на храброст при изпълнение на задълженията си. Помогна да се спаси градът от едно чудовище, което сега е зад решетките и очаква съд, и да спаси живота на двама невинни. Тя едва не пожертва живота си! И наградата й е да я преместите в смесена гериатрична стая, до мъж, чийто пенис виси отвън! Няма да прекара нито час повече в това отделение. Разбрахте ли ме?

Оглеждайки се нервно, сестрата каза:

— Ще видя какво мога да направя по-късно.

Повишавайки още повече глас, Грейс кресна:

— Струва ми се, че не чухте какво ви казах. В случая няма по-късно. Ще го направите незабавно. Защото аз ще остана тук, докато я преместите в стая, която ми харесва. — После вдигна телефона и го показа на жената. — Ако не искате да изпратя по електронната поща снимките, които току-що направих на брайтънската героиня, детектив Баутуд, лишена от всякакво достойнство от вас, жестоки некадърници такива, в „Аргъс“ и във всеки друг проклет вестник в страната, ще го направите незабавно.

— Тук не е разрешено да се използват мобилни телефони. И нямате право да правите снимки.

— А вие нямате право да се отнасяте така с мой служител. Намерете ми управителя на болницата. ВЕДНАГА!

78

Трийсет минути по-късно Ема-Джейн Баутуд беше извозена по мрежа от коридори в много по-модерно крило на болницата.

Грейс изчака, докато настаниха младата детективка в слънчева самостоятелна стая с изглед над покривите към Ламанша, после й връчи цветята и си тръгна, след като получи обещание по телефона от Господин Важна Клечка от кулата му от слонова кост, че тя ще остане в тази стая, докато не я изпишат.

Следвайки дадените му указания как да стигне до главния вход, той се спря до един асансьор и натисна копчето. След като чака продължително и вече беше почти готов да се откаже и да слезе пеша, вратите изведнъж се отвориха. Той влезе и кимна на изморен на вид млад индиец, който похапваше някакъв високоенергиен десерт.

Облечен в зелен панталон и туника, със стетоскоп, провесен на врата, човекът носеше бадж, на който пишеше „Д-р Радж Сингх, злополуки и неотложна помощ“. Вратите се затвориха и Грейс усети задушаваща жега, беше като в пещ. Забеляза, че лекарят го разглежда с любопитство.

— Горещ ден — каза Грейс учтиво.

— Да, малко по-горещ, отколкото трябва — отговори мъжът на изискан английски, а после се намръщи. — Извинявайте, че ви питам, но ми изглеждате познат. Познаваме ли се?

Грейс винаги е имал добра зрителна памет… понякога почти фотографска. Но този мъж не му напомняше за никого.

— Едва ли — отговори той.

Асансьорът спря и Грейс излезе. Лекарят го последва.

— Вашата снимка ли беше в днешния брой на „Аргъс“?

Грейс кимна.

— Това обяснява всичко! Четях го допреди няколко минути. Всъщност си мислех да се свържа с вашия екип за разследване.

Грейс бързаше да се върне в офиса и слушаше д-р Сингх с половин ухо.

— Така ли?

— Вижте, може би няма значение, но във вестника пишеше, че молите хората да бъдат наблюдателни и да ви съобщават за всичко подозрително, нали?

— Да.

— Е, задължен съм да спазвам поверителността на информацията за пациентите, но вчера тук видях един мъж, който наистина ме накара да се почувствам неприятно.

— В какъв смисъл?

Лекарят огледа празния коридор, погледна строго противопожарния маркуч, а после се обърна, за да види дали вратите на асансьора са се затворили.

— Ами поведението му беше много странно. Например разкрещя се на служителката на рецепцията.

В това няма нищо странно, помисли си Грейс. Беше сигурен, че тук на много хора им крещяха редовно, и то основателно.