Недостатъчно мъртъв - Страница 95

Целта на старателно подготвяните пресконференции като тазсутрешната беше донякъде да информират обществеността за извършените престъпления, с надеждата да се получат улики. Но раздухването на страховете като това само задръстваше полицейските телефонни централи със стотици обаждания от изплашени жени.

Грейс изяде колкото можа от сандвича, пийна топла диетична кола, после излезе от колата и хвърли остатъците от обяда си в една кофа за боклук. Почтено си купи стикер за платен престой и го залепи на ветровото стъкло. После тръгна към панелната будка за цветя на болницата и избра малък букет. Премина покрай дългата фасада на сградата, част от която беше боядисана в бяло, друга в кремаво и трета в сиво, и влезе под голямата пластмасова козирка, покрай една линейка с огледален надпис в зелено на капака.

Рой мразеше това място. Фактът, че болницата на Брайтън и Хоув беше такава отвратителна, запусната дупка, предизвикваше у него гняв и възмущение. Колкото и помпозно да беше името й и внушителен комплексът от сгради — като сигурно някои отделения, като например сърдечното, бяха от световна класа, — в общи линии един среден медицински център от импровизирани бараки в Третия свят би засрамил тази болница.

Някъде беше чел, че по време на Втората световна война за пръв път в историята повече войници умирали не от причинените им рани, а от инфекциите по болниците, докато ги лекували там. Половината жители на Брайтън и Хоув изпадаха в ужас, ако трябваше да дойдат тук, защото според слуховете имаше повече вероятност човек да умре от някаква зараза, която ще пипне в болницата, отколкото от болестта, която го е докарала там.

И това не беше по вина на медицинския персонал — предимно качествени хора, които се скъсваха от работа — беше видял това неведнъж със собствените си очи. Грейс обвиняваше управата и правителството, чиято политика позволяваше здравните стандарти да паднат толкова ниско.

Мина покрай магазин за подаръци и закусвалня на веригата „Нуово“, аранжирана с кретон, която като че ли беше не в болница, а в крайпътен сервиз, даде път на възрастна болна жена с отсъстващо изражение на лицето по халат, която се спускаше по наклонения бетон право към него.

А после гневът му се засили още повече, когато се приближи до празната рецепция и видя надпис до аранжимент от изкуствени цветя.

„ИЗВИНЕТЕ НИ, РЕЦЕПЦИЯТА НЕ РАБОТИ.“

За щастие Елинор беше успяла да намери младата полицайка — бяха я преместили от ортопедичното отделение преди няколко дни в едно друго, наречено „Чичестър“. От списъка на стената научи, че се намира на третия етаж в това крило.

Изкачи се по спирална стълба, чиито стени бяха украсени с ведър стенопис, извървя покрит със син линолеум коридор до още две стълбищни площадки с дървени перила и спря в запуснат, мръсен коридор. Млада сестра от азиатски произход със синя престилка и черни панталони се приближи до него. Носеше се слаба миризма на картофено пюре и зеле като от училищен стол.

— Търся отделение „Чичестър“ — каза той.

— Вървете направо — посочи тя.

Грейс мина покрай редица кислородни бутилки, през врата със стъклен прозорец, облепен с предупреждения, и влезе в отделение с петнайсетина легла. Миризмата на училищен стол беше още по-силна тук, оцветена допълнително със слаб кисел дъх на урина и дезинфекциращ препарат. На пода имаше стар линолеум и стените бяха мръсни. Прозорците бяха отворени широко към друго отделение на болницата и отдушник, от който се вдигаше пара. Около някои легла бяха дръпнати ужасни завеси.

Приличаше на смесено отделение за престарели пациенти и умствено болни. Грейс се загледа за миг в дребна старица с коса като памук с цвета на хлътналите й страни, която спеше с широко отворена беззъба уста. Бяха включени няколко телевизора. Един младеж на друго легло си говореше високо сам. Друга старица в далечния край на помещението крещеше нещо гръмко и непонятно, без да го адресира към никого. В леглото точно от дясната му страна спеше дълбоко съсухрен старец, небръснат, изритал завивките си, с две празни бутилки от кока-кола на масичката, качена върху леглото му. Беше облечен в раирана пижама с развързано долнище, от което ясно се виждаше мекият му пенис, гушнат в двата тестикула.

А на следващото легло, заобиколено с прашна апаратура, за свой ужас видя жената, при която беше дошъл. И сега вече, бръкнал в джоба, за да извади мобилния си телефон, профучавайки покрай оживената сестринска стая, кръвта му наистина завря.

Една от любимите му млади служителки, детектив Ема-Джейн Баутуд, беше ранена тежко при опит да спре микробус в същата операция, в която простреляха Глен Брансън. Микробусът я беше притиснал в паркирана кола и тя получи масивни вътрешни наранявания, както и многобройни счупвания. Двайсет и пет годишната жена беше в кома и на животоподдържаща апаратура повече от седмица, а когато дойде на себе си, лекарите се опасяваха, че може би никога няма да проходи. През последните седмици обаче беше отбелязала невероятно подобрение, можеше да става сама и вече развълнувано говореше как щяла да се върне на работа.

Грейс наистина я харесваше. Беше страхотен детектив и той смяташе, че има голямо бъдеще в полицията. Но в момента, докато я гледаше как лежи там, с бледа усмивка, му приличаше повече на изгубено и объркано дете. Винаги слабичка, сега изглеждаше изпита в широката болнична нощница, а оранжевият жетон почти се изхлузваше от китката й. Русата й коса, изгубила блясъка си и заприличала на суха слама, беше вдигната небрежно, с няколко паднали кичура. На масичката до леглото й имаше купчина картички, цветя и плодове.