Недостатъчно мъртъв - Страница 13

Той пресече стаята покрай залепената през килима лента от екипа на криминолозите, като не спираше да води разговор след разговор по мобилния си телефон. Организираше място за работа и бюра в залата за тежки произшествия за екипа от детективи, машинописци и индексатори, който събираше по случая, както и среща със служител от разузнавателните операции, за да планира разузнавателна стратегия в дневника си за политиката на разследването. Сега, в златния час, беше ценна всяка минута. Онова, което направиш в първия час след пристигането си на мястото на подозрителна смърт, можеше да повлияе сериозно върху вероятността за успешен арест.

А в тази прохладна стая, изпълнена с натрапчивата миризма на стилен парфюм, мисълта, която го спохождаше между всеки разговор, беше: „Случайна ли е тази смърт? Нощ на извратен секс, който се беше оплескал? Или убийство?“

Рой Грейс беше срещал доста убийци през годините и малцина успяваха да запазят спокойствие, хладнокръвие и присъствие на духа, във всеки случай не и непосредствено след престъплението. Повечето бяха, както го наричаха, в червена мъгла. Адреналинът им беше извън контрол, мислите объркани, действията — и разните планове, които бяха кроили, неосъществени поради факта, че просто не бяха предвидили верижната реакция на химикалите в мозъците си.

Наскоро беше гледал документален филм по телевизията за еволюцията на човека, която не успявала да върви в крачка със социалната му еволюция. Когато се изправят пред данъчен инспектор, вместо да запазят хладнокръвие и спокойствие, хората се отдават на примитивните реакции за бой до дупка — също както в саваната, ако се изправите пред саблезъб тигър. Удря ви масивна вълна от адреналин, от който се разтрепервате и изпотявате.

След време вълната в крайна сметка се уталожва. Затова най-добрият шанс да се получат резултати е да бъдат пипнати злодеите, докато все още са в тази приповдигната фаза.

Спалнята се простираше по ширината на цялата къщата — къща, която той знаеше без никаква завист, че никога не би могъл да си позволи. А дори и да можеше, което щеше да се случи само ако спечелеше от лотарията — малко вероятно, тъй като през повечето седмици забравяше да си купи билет, — никога нямаше да купи точно тази къща. Може би някое от онези приятни имения от епохата на крал Джордж, с езеро и няколкостотин акра хълмиста земя. Нещо стилно, от класа. Да. Земевладелецът Грейс. Представяше си го. Някъде в най-затънтените кътчета на съзнанието си.

Но не и тази вулгарна сграда, струпана в стил псевдо-Тюдор, зад отблъскваща варосана стена и електрически задвижвани порти от ковано желязо, на най-баровската улица в Брайтън и Хоув — „Дайк Роуд Авеню“. Нямаше начин. Единственото хубаво нещо, което бе успял да види до момента, беше доста добре възстановен бял ягуар 3.8 Mk II под покривало в гаража, което показваше, че според него семейство Бишоп имаше поне малко вкус.

Другите две коли на семейството на автомобилната алея не го впечатлиха толкова. Едната беше тъмносиньо беемве кабриолет, серия 3, а другата — черен смарт. Зад тях, скупчени на кръглата, покрита с чакъл, площадка пред къщата, се виждаха квадратният корпус на подвижната лаборатория на залата за тежки произшествия, една означена полицейска кола и няколко други автомобила на криминолозите на местопрестъплението. Скоро към тях щеше да се присъедини и жълтият сааб с подвижен покрив на един от патолозите на Министерството на вътрешните работи, Надюшка де Санча, която пътуваше насам.

В другия край на спалнята наляво — и надясно от леглото — от прозорците се откриваше гледка над покривите на къщите, на около миля и кусур към морето, до градина от терасирани морави долу, в чийто център на още по-видно място от басейна отзад се мъдреше фонтан, украсен с копие на фигурката на пикаещото момченце, без съмнение осветявана ослепително през нощта, помисли си Грейс, докато се обаждаше отново по телефона.

Този път позвъни на една стара пушка, детектива Норман Потинг — не много популярен сред екипа, но както Грейс бе установил при предишното разследване, влачеше като товарен кон и на него можеше да се разчита. Прехвърляйки Потинг към случая, той му нареди да координира работата по събиране на всички записи от наблюдателните телевизионни камери в радиус две мили от местопрестъплението и по всички входни и изходни маршрути от Брайтън. След това организира униформени полицаи да разпитат из близките къщи.

После отново насочи вниманието си към зловещата гледка на огромното легло с две колони и балдахин. Неподвижната жена с разперени ръце, всяка завързана с мъжка вратовръзка за една от колоните, разкриваше наскоро обръснати подмишници. Върху голото тяло имаше само тънко златно колие с малка калинка на клипс, златна халка и годежен пръстен с масивен диамант, привлекателното й лице бе обрамчено от разбъркана дълга червена коса, тъмни кръгове очертаваха очите, вероятно причинени от противогаза от Втората световна война, който лежеше до нея, предположи той, повтаряйки си наум думите, които за него се бяха превърнали в мантра при разследванията на убийства през годините.

„Какво ти казва трупът на местопрестъплението?“

Пръстите на краката й бяха къси и груби, с олющен розов лак. Дрехите й бяха разхвърляни по пода, като че ли беше бързала да се съблече. Сред тях лежеше старо плюшено мече. С изключение на алабастрово бялата следа от бикините около срамните й части, цялата беше загоряла — или от горещото английско лято, или от ваканция в чужбина, или и от двете. Над колието около врата й имаше тъмночервена линия, почти сигурно следа от въже, показваща вероятната причина за смъртта, макар че Грейс отдавна се бе научил да не прави прибързани заключения.