Недостатъчно мъртъв - Страница 14

Докато гледаше мъртвата жена, той се мъчеше да не мисли за изчезналата си съпруга Санди.

„И на тебе ли ти се е случило нещо такова, миличка?“

Поне бяха извели от къщата изпадналата в истерия чистачка. Един Господ знаеше колко ли следи беше успяла да затрие на местопрестъплението, докато смъквала противогаза и тичала наоколо като пиле без глава.

След като успя да я успокои, тя му даде малко информация. Знаеше, че съпругът на покойната Брайън Бишоп прекарва по-голямата част от седмицата в Лондон. И че тази сутрин е имал турнир по голф в клуба си в северен Брайтън — твърде скъп клуб, за да си го позволят повечето полицейски служители, не че Грейс си падаше по голфа.

Екипът на криминолозите пристигна преди малко и усилено работеше. Един криминолог пълзеше на четири крака по килима, като търсеше влакна, друг нанасяше с четчица специален прах по стените и всички повърхности за отпечатъци, а ръководителят им Джо Тиндал правеше оглед на стаите.

Тиндал, който наскоро бе повишен от обикновен криминолог на местопрестъплението в специалист по научна поддръжка и затова, ако се наложеше, отговаряше едновременно за обработката на няколко различни местопрестъпления, излизаше в момента от банята в спалнята. Наскоро беше напуснал жена си заради много по-младо момиче и се беше преобразил изцяло. Грейс не спираше да се чуди на тази негова метаморфоза.

Само преди няколко месеца Тиндал приличаше на откачен учен с шкембенце, щръкнала коса и очила лупи. Сега се разнасяше с глава, обръсната нула номер, коремни мускули, половинсантиметрова ивица брада от центъра на долната устна до центъра на брадичката му и модни правоъгълни очила с оцветени в синьо стъкла. Грейс, който от много години за пръв път отново излизаше с жена, наскоро се опита също да промени облика си. Но с известна завист осъзна, че не можеше да се мери с модния и нахакан Тиндал.

През няколко минути светкавица на камера осветяваше внезапно и живо за някоя и друга милисекунда мъртвата жена. Фотографът, вечно жизнерадостен мъж със сребриста коса, около четирийсетте, на име Дерек Гавин, някога бе притежавал фотографско студио в Хоув, преди светът на цифровата фотография да му подяде печалбите така, че да го накара да си обере крушите. Шегуваше се мрачно, че предпочитал работата на местопрестъплението, защото не трябвало да се мъчи да нагласява труповете да не мърдат или да се усмихват.

Засега най-добрата новина за Грейс от тази сутрин беше, че любимата му патоложка от Министерството на вътрешните работи беше командирована по случая. Родената в Испания Надюшка де Санча, с руско аристократическо потекло, беше забавна, понякога непочтителна, но блестяща в работата си.

Той внимателно заобиколи тялото на жената, като на моменти усещаше следите от въжето по собствения си врат, а после дълбоко вътре в себе си. Всичко в него се сви. Какъв проклет садист беше направил това? Сведе поглед до миниатюрното петънце на белия чаршаф под вагината й. Дали беше изтекла семенна течност?

Господи.

Санди.

За него винаги беше проблем, когато умираше млада жена. Отчаяно му се искаше някой друг да дежуреше днес.

На едно от позлатените нощни шкафчета имитации в стил Луи XIV имаше телефон. В последното „Ръководство за най-добра практика“ на полицейските служители се напомняше, че най-добрият начин да запазят потенциалните улики от телефоните беше да ги вземат и да ги дадат за преглед на криминолог, вместо да звънят по стария начин на 1471. Той се обади на един криминолог в другата стая и му напомни да събере всички телефонни апарати.

След това направи онова, което винаги обичаше да прави, да се помотае наоколо, потънал в мислите си. Погледът му веднага бе привлечен от поразителна модерна картина на стената. Взря се в името на художничката — Хелън Стийл, като се почуди дали е известна и за пореден път осъзна колко малко знаеше за света на изкуството. После влезе в огромната баня до спалнята и отвори стъклената врата на душ кабината — достатъчно голяма да живееш в нея. Огледа сапуна, закачените на куки гелове, шампоаните. Огледалната врата на шкафчето беше отворена и той провери хапчетата. Като през цялото време си мислеше за думите на чистачката.

„Миста Бишоп тук няма през седмица. Не тук минала вечер. Знам, че не тук, защото трябва прави вечеря за миси Бишоп. Тя само салата. Когато миста Бишоп тук, той обича месо или риба. Правя голяма храна.“

Значи ако Брайън Бишоп не е идвал тук снощи, за да прави със съпругата си изчанчен секс, тогава кой е бил?

И ако той я е убил — защо?

Нещастен случай?

Следата от въжето определено крещеше „Не.“ Както и инстинктът му.

12

Както голяма част от продукцията на ранния следвоенен бум в строителството, Съсекс Хаус — лъскава, правоъгълна двуетажна сграда — не остаряваше добре. Първият й архитект бе очевидно повлиян от периода „ар деко“ и погледната от определен ъгъл, сградата приличаше на надстройка на малък и овехтял океански параход за туристически плавания.

Построена в началото на петдесетте като болница за инфекциозни болести, по онова време тя господстваше сама-саменичка върху един хълм в покрайнините на Брайтън, точно зад предградието Холингбъри, и без съмнение архитектът си я беше представял в цялото й самотно величие. Годините след това обаче не я бяха пожалили. С настъпването на града районът около сградата беше определен като индустриален. По причини, които днес никой не можеше да обясни, болницата беше затворена и сградата купена от фирма, произвеждаща касови апарати. Няколко години по-късно бе продадена на компания за хладилници, която пък после я продаде на „Американ Експрес“, а той пък в средата на деветдесетте години на свой ред я продаде на полицията на графство Съсекс.