Недостатъчно мъртъв - Страница 145

145

— Благодаря — каза Грейс и отвори багажника. Беше празен и изглеждаше също толкова нов, колкото колата отвън. Затвори го отново, после отиде в задната част на гаража и погледна машината за нарязване на ключове.

— Защо му е на някой да си купува такава машина?

— За да си прави ключове — предположи Брансън, без да му помогне със забележката си.

— Чии ключове?

— Ключове за някъде, където иска да влезе.

Грейс помоли полицаите от местния екип за подкрепление да насочат вниманието си към другия гараж.

Когато вратата се разцепи на трески, първото нещо, което осветиха фенерчетата, бяха чифт автомобилни номера, подпрени на вратата. Той отиде право при тях и коленичи. На всеки пишеше LJ 04 NWS.

Това беше номерът на бентлито на Брайън Бишоп.

Вероятно беше и номерът, сниман от камерите за разпознаване на автомобилни номера край „Гатуик“ в четвъртък през нощта.

Грейс светна лампите вътре. И този гараж беше безупречно чист, както и съседният. В центъра на пода имаше хидравличен крик, който можеше да вдигне цяла кола. Други инструменти бяха подредени спретнато по стените. А когато отиде в дъното и видя какво имаше на тезгяха, спря като закован. Беше автомобилен наръчник за MG TF 160. Колата на Клео.

— Мисля, че уцелихме в десетката — каза той мрачно на Брансън. После извади мобилния си телефон и се обади на домашния на Клео. Очакваше да му отговори след няколко позвънявания, както обикновено. Вместо това телефонът продължи да звъни, четири, шест, осем пъти. Десет.

Което беше странно, защото телефонният й секретар беше настроен да се включва след четвъртото позвъняване. Защо не се включваше? Обади се на мобилния й телефон. Последваха осем позвънявания и препращане към гласова поща.

Нещо не беше наред. Щеше да й остави няколко минути, в случай че е в тоалетната или в банята, реши той, после ще опита отново. Насочи отново вниманието си към наръчника за мориса.

На няколко места имаше отбелязани страници с жълти лепящи се листчета. Едното беше в раздела за централното заключване. Другото — в раздела за инжектиране на бензин. Той отново се обади на домашния телефон на Клео. После пак опита с мобилния. Осем позвънявания и препращане към гласова поща. Остави съобщение, като я молеше веднага да му позвъни, а тревогата му растеше с всяка секунда.

— И ти ли си мислиш, каквото си мисля аз? — каза Брансън.

— Какво?

— Че сме окошарили не когото трябва?

— Прилича на нещо такова.

— Аз обаче не разбирам. Ти си се срещнал с родителите на близнака на Бишоп. Каза, че били искрени хора, нали?

— Двойка тъжни старци, изглеждаха достатъчно искрени, да.

— И приемният им син… близнакът на Бишоп… казали са ти, че е мъртъв, нали?

— Да.

— Съобщили са ти номера на парцела в гробищата, нали?

Грейс кимна.

— Тогава как ще шари наоколо, след като е мъртъв? С призрак ли си имаме работа или що? Искам да кажа, че това е твоя територия, свръхестественото? Мислиш ли, че си имаме работа с дух? С неспокойна душа?

— Не съм чувал за дух, който да има еякулация — каза Грейс. — Или пък да кара коли. Или да татуира хората с бормашина. Или пък да отива в болнично отделение за злополуки и неотложна помощ с рана на ръката.

— Мъртъвците също не правят такива неща — каза Брансън. — Нали?

— Поне аз не съм виждал.

— Тогава как този го прави?

След като поразмисли малко, Грейс отговори:

— Защото е недостатъчно мъртъв.

117

Барикадата все още държеше някак си, но нямаше да издържи дълго. С всеки разтърсващ удар по вратата тя се открехваше по малко. Столът вече беше разтрошен и тя затискаше вратата вместо него със собственото си тяло, притиснала гръб в долната част на кревата, чиято рамка се беше впила болезнено в гръбнака й, с крака, запънати в чекмеджетата на тоалетката.

Тоалетката не беше здрава конструкция. Пукаше се, сглобките й поддаваха. Всеки миг щеше да се разпадне като стола. А когато това станеше, маниакът ще може да отвори вратата цели двайсетина сантиметра.

Рой! Къде си, по дяволите? Рой! Рой! Рой!

Чуваше долу слабия звън на мобилния си телефон. Осем позвънявания, после спря.

БАМ-БАМ-БАМ по вратата.

После слабо бибипкане долу — мобилният й телефон съобщаваше, съвсем безполезно, че има съобщение.

БАМ-БАМ-БАМ.

Дървена треска отлетя от вратата и през Клео премина нов пристъп на ужас.

БАМ-БАМ-БАМ.

Още трески и този път през вратата мина главата на чука.

Тя се опита да контролира паникьосаното си дишане, да спре да се задъхва. Какводаправя? МолятеБожекакводаправя!

Ако мръднеше, щяха да й останат само няколко секунди, преди той да отвори вратата. Ако упорстваше, щяха да минат няколко минути, докато пробиеше достатъчно голяма дупка във вратата, за да си провре ръката. Или дори да мине през нея.

Рой ! МолятеРойкъдесиоБожемолятеРой!

Още един силен трясък, още трески и сега вече имаше дупка три на четири сантиметра. И тя виждаше едното стъкло на маската, притиснато към нея.

За миг й се стори, че ще повърне. През ума й се нижеха образи на хора. Сестра й Чарли, майка й, баща й, Рой, хора, които може би никога вече нямаше да види отново.

Ще умра тук.

Раздаде се силен трясък като изстрел. За миг тя си помисли, че той е стрелял срещу нея с пистолет. После с ужас осъзна какво беше това. Дървото на дясното чекмедже на тоалетката й се беше разцепило и босият й крак беше минал през него. Тя го изтегли, а после го залости в друго чекмедже. То изглеждаше здраво за момента. После всичко започна да се разпада.

* * *

Той наистина се наслаждаваше! Беше като да отвориш много трудна за отваряне консерва със сардини. От онези, на които трябваше да повдигнеш малко капака, за да видиш как отдолу лежат примамливо сардините, но все още не можеш да ги докоснеш или вкусиш. Въпреки че знаеш, че ще го направиш след няколко минути!

145