Недостатъчно мъртъв - Страница 146

146

Тя наистина беше куражлия. Сега виждаше лицето й, зачервено, с изскочили очи, с разрошена и слепена от пот коса. Ще е страхотно да прави любов с нея! Макар че явно ще трябва да й запуши устата, за да се поусмири. Но не много.

Направи няколко крачки назад, после блъсна три пъти вратата с подметката на яката си работническа обувка с метални налчета отпред и на тока. Вратата поддаде почти с цял сантиметър! И то само от един опит! Капакът на консервата се отваряше! Още няколко минути и щеше да бъде в ръцете му!

Той облиза устни. Вече усещаше вкуса й.

Като заряза чука, той пак отстъпи и ритна вратата.

После чу остър звън на входната врата. Видя как изражението на кучката се промени.

Не се безпокой, няма да отворя! Не искаме никой да тревожи любовното ни гнезденце, нали!

Изпрати й въздушна целувка. Макар че, разбира се, тя не можеше да я види.

118

От двете страни на входната врата на Клео имаше прозорци, но тя беше сложила вертикални венециански щори, старателно нагласени така, че тя да може да вижда навън, докато отвън навътре беше невъзможно да се види нищо. Грейс, застанал разтревожено пред входната й врата, натисна звънеца за трети път. После почука силно по стъклото.

Защо не отговаряше?

Позвъни отново на мобилния й телефон. След няколко секунди го чу как звъни някъде далеч зад вратата. Долу.

Дали пък не беше излязла някъде и да си е забравила телефона? Да е изтичала за храна или до някой магазин за алкохол? Той погледна часовника си. Беше девет и трийсет. После отстъпи, опитвайки се да види някакво движение в някой от горните прозорци. Може би беше на терасата на покрива, подготвяйки барбекю, и не чуваше звънеца? Той отстъпи още няколко крачки и се сблъска с един младеж с бръсната глава и шорти от ликра и потник, който буташе планински велосипед.

— Толкова съжалявам! — каза Грейс.

— Няма проблеми!

Видя му се познат.

— Живеете тук, нали? — попита Грейс.

— Да! — той посочи през няколко къщи. — Виждал съм ви няколко пъти също… вие сте приятел на Клео, нали?

— Да. Случайно да сте я виждали тази вечер? Тя ме очаква, но като че ли не е у дома.

Младежът кимна.

— Всъщност да, видях я… малко по-рано. Махна ми от прозореца горе.

— Махнала ви е?

— Да… чух шум и погледнах, чудех се откъде идва. И я видях на прозореца. Махна ми по съседски.

— Какъв шум?

— Някакъв трясък. Като изстрел от пистолет.

Грей се смрази.

— Изстрел на пистолет ли!

— Поне така ми се стори в момента. Но очевидно не беше. Всички сигнални звънци в тялото на Грейс звъняха тревожно.

— Вие имате ли ключ?

Той поклати глава.

— Не, имам за девети блок, но не и за този на Клео — после си погледна часовника. — Трябва да бягам.

Грейс му благодари. А после, докато младежът се отдалечаваше със скърцане на велосипеда, детективът чу няколко много ясни, приглушени думкания точно над него. Изведнъж тревогата му се превърна в сляпа паника.

Огледа се за нещо тежко и видя куп тухли под един хлабав брезент, точно пред къщата отсреща, от другата страна на двора.

Той се затича със спринт, грабна една, махна сакото си, докато тичаше обратно, уви го около тухлата в ръката си, удари с нея прозореца на Клео, като го разби. Много лошо, ако всичко беше наред и тя беше изскочила за малко до някой магазин. Но по-добре така, отколкото да рискува, помисли си той, като продължи да блъска по стъклото. После със свободната си ръка разтвори малко щорите.

И видя, ужасен, бъркотията от разлята вода, счупения аквариум, преобърнатата масичка за кафе, разхвърляните книги.

— КЛЕО! — изкрещя с всичка сила. — КЛЕЕЕЕ-ОООО!

Обърна глава и видя младежа, който бе спрял насред опита да отключи входната си врата и го зяпаше изненадано.

— Обадете се на полицията! — изкрещя Грейс.

След това, без да обръща внимание на острите стъкла, които стърчаха от рамката, Грейс се набра и се хвърли с глава навътре в стаята, като се удари в пода с ръце, претърколи се, после скочи на крака възможно най-бързо и се огледа диво.

Тогава видя кървавата диря нагоре по стълбите.

Болен от страх заради Клео, той хукна нагоре по тях. Когато стигна до първия етаж и надникна през отворената врата в празния й кабинет, извика отново името й.

Точно над главата си чу гласа й, приглушен и задъхан да вика: „РОЙ, ВНИМАВАЙ! ТОЙ Е ТУК, ГОРЕ!“

Погледът му се стрелна по стълбите към площадката на втория етаж. Спалнята на Клео беше надясно, спалнята за гости беше наляво. И тясната стълба за терасата към покрива. Поне беше жива, благодарение на Бога! Той притаи дъх.

Никакво движение. Никакъв звук освен бум-бум-бумкането на собственото му сърце.

Трябваше да се обади за подкрепление, но искаше да слуша, да чуе всеки звук в къщата. Бавно, стъпка по стъпка, възможно най-тихо на гумените си подметки, той тръгна по стълбата към втория етаж. Точно преди да стигне до площадката, спря, извади мобилния си телефон и се обади на 999.

— Обажда се старши детектив Грейс, имам нужда от незабавна помощ на…

Видя само една сянка. После като че ли го блъсна камион.

В следващия миг полетя във въздуха. Презглава. Затъркаля се по стълбите назад. После, като че ли след цяла вечност, се намери по гръб на пода на площадката, с крака върху стъпалата над себе си и остра болка в гърдите… счупено или пукнато ребро, помисли си замаяно, като погледна нагоре в лицето на Брайън Бишоп.

Бишоп слизаше по стълбите, облечен в защитен зелен костюм, с чук в едната ръка и противогаз в другата. Само че не беше Бишоп. Не би могъл да бъде, премина през замаяния му мозък. Бишоп беше в затвора. В затвора в Луис.

146