Недостатъчно мъртъв - Страница 17

Очите му шареха из цялото помещение. Грейс трябваше да го накара да се успокои. Той се втренчи в него. В смехотворните му панталони, в обущата му, които наподобяваха гетите, носени от гангстерите през трийсетте години на миналия век. Скръбта поразяваше всеки по различен начин. Беше натрупал достатъчно проклет опит в това отношение по време на кариерата си и в частния си живот.

Фактът, че този мъж живееше във вулгарна къща и караше крещяща кола, не го правеше убиец. Не го правеше нищо друго освен напълно почтен гражданин. Трябваше да изхвърли всички предразсъдъци от главата си. Беше напълно възможно един човек да живее в къща на стойност някъде над някой и друг милион и въпреки това да бъде напълно прилично, съблюдаващо законите човешко същество. Дори и да имаше нощно шкафче, пълно със сексуални играчки, и книга за сексуални фетиши в офиса си, това не означаваше задължително, че е нахлузил на жена си противогаз, а после я е удушил.

Но пък и не означаваше задължително, че не го е направил.

— Боя се, че въпросите се необходими, сър. Нямаше да ги задаваме, ако не бяха. Разбирам, че ви е много трудно и че искате да знаете какво се е случило. Уверявам ви, че постепенно всичко ще ви обясним. Моля ви, изтърпете ни засега. Наистина разбирам как се чувствате.

— Разбирате ли? Наистина ли, старши детектив? Имате ли представа какво е да ви съобщят, че съпругата ви е мъртва?

Грейс едва не изрече: „Да, всъщност имам“, но запази спокойствие. Отбеляза си наум, че Бишоп не настоя да извикат адвокат, което често беше добър индикатор за вина. И все пак нещо не беше наред. Само дето не можеше да налучка какво.

Той излезе от стаята, отиде в офиса си и извика Линда Бъкли — една от двете служителки за връзки със семействата, които бяха назначени да се грижат за Бишоп. Тя беше изключително компетентна полицайка, с която беше работил на няколко пъти в миналото.

— Искам да следиш изкъсо Бишоп. Докладвай ми за всяко негово странно държане. Ако трябва, ще му назнача екип за следене — нареди й той.

13

Клайд Уивълс — висок и змиевиден, с щръкнали кичури черна коса, с език, който непрекъснато облизваше устните, стоеше зад тезгяха, оглеждайки своите — в този миг празни — владения. Малкият му магазин за търговия на дребно на „Бродуик Стрийт“, точно встрани от „Уордор Стрийт“ в Сохо, носеше същата анонимна табела като десетки други като него, пръснати из страничните — и не толкова странични — улички на Сохо: „Магазин за интимни принадлежности“.

В слабо осветения му интериор имаше рафтове с изкуствени фалоси, смазващи масла и желета, овкусени презервативи, комплекти за връзване, надуваеми секскукли, ремъци, прашки, камшици, белезници, стелажи с порносписания, дивидита с лека порнография, дивидита с тежка порнография, че и по-солени неща в задната стаичка за клиенти, които познаваше добре. Тук имаше всичко за страхотно прекарване на нощта у дома, за нормални, гейове, бисексуални и обикновени стари садосамотници — какъвто беше той самият, не че щеше да го признае дори пред себе си или пред когото и да било — нямаше начин, Хосе. Просто чакаше да му излезе подходяща връзка.

Само дето нямаше да му излезе точно тук.

Тя беше там някъде, в някоя от колонките за самотни сърца, в някой от онези уебсайтове. Очакваше го. Плачеше за него. Плачеше за висок, строен, страхотен мъж танцьор, който беше също така и страшен кикбоксьор. Нещо, което практикуваше и в момента. Зад тезгяха, зад наредените монитори на наблюдателните камери, които бяха витрината на магазина му и на външния свят, той практикуваше. Кръгов ритник. Фронтален ритник. Страничен ритник.

И онази му работа е като шиник.

И може да ви намери каквото си поискате. Само кажете… ама наистина, само кажете. Какъв вид порно искате? Играчки? Дрога? Да-а.

Най-много обичаше да наблюдава четвърта камера. Показваше улицата отвън до вратата. Обичаше да ги гледа как влизаха в магазина, особено мъжете в костюми. Уж небрежно го подминаваха, като че ли отиваха някъде другаде, а после се завъртаха на пети и се шмугваха през вратата, като че ли притеглени от невидим магнит, който току-що е бил включен.

Като този тъпчо с тънкото райе и розовата вратовръзка, който току-що влезе. Всички те му хвърляха по един поглед от рода това-не-ми-е-присъщо, последван от малоумна полуусмивка като на инфарктаджия, а после започваха да си играят с някой фалос или с чифт дантелени гащички, или с комплект белезници, като че ли сексът още не беше открит.

Ето че влизаше и още един. Обедна почивка. Да-а. Този беше малко по-различен. Облечен с ветроустойчиво яке с качулка и тъмни очила. Клайд откъсна поглед от монитора и го загледа как влиза. Това си беше класически тип крадец, като качулката закриваше лицето му от камерите. Човекът се закова на място, зазяпан за няколко мига през тъмното стъкло на вратата, като смучеше ръката си.

После се приближи до тезгяха и каза, без да го поглежда в очите:

— Продавате ли газови маски?

— Гумени или кожени — отвърна Клайд, сочейки с пръст към задната част на магазина. Там висеше цяла подборка от маски и качулки, сред униформи на лекари, сестри, стюардеси и плейбой зайчета и калъф за пенис тип жребец.

Но вместо да тръгне натам, мъжът се върна до вратата и отново се загледа през нея.

* * *

От другата страна на улицата младата жена на име Софи Харингтън, която бе проследил от офиса й, стоеше край тезгяха на магазин за италиански деликатеси, със списание под мишница, в очакване да извадят чабатата й от микровълновата фурна, и разговаряше оживено по мобилния си телефон.