Недостатъчно мъртъв - Страница 84

— А ти? — каза Глен Брансън внезапно. — Дори не те попитах как мина. Какво се случи?

— Нищо — отговори Грейс. — Нищо.

— Не върви по моите стъпки, Рой. Не прецаквай всичко. С Клео имате хубава връзка. Пази я. Тя е прекрасна.

* * *

Клео беше къркана, когато Глен стигна до портите от ковано желязо на къщата, в която живееше, малко след единайсет и половина.

— Имам нужда от помощта ти — каза му тя по домофона. — Господи, ккъркана съм!

Електронната ключалка изщрака остро като свален предпазител на пистолет. Грейс влезе и тръгна към къщата на Клео по каменните плочи, осветени от бледа неонова светлина. Когато се доближи до входната врата, тя се отвори. Клео стоеше там до нещо, което приличаше на обърната черупка на гигантски син рак.

Обърна му буза, когато се опита да я целуне по устните, давайки знак в пияното си състояние, че все още му се сърди.

— Това е покривът на моя морис. Някакво копеле днес ми е разрязало с нож гюрука. Можеш ли да ми помогнеш да го сменя?

Грейс не си спомняше да е вдигал нещо толкова тежко в живота си.

— Ти наред ли си? — попита, като пъшкаше, докато залитаха под тежестта на покрива към улицата. Беше разочарован от студеното й държане.

— По-лек е от един труп! — отвърна тя весело, а после едва не падна настрани.

Тръгнаха по тъмната, тиха улица, покрай неговата алфа ромео, докато стигнаха мориса й. Грейс огледа разцепения гюрук.

— Копелета! — каза. — Къде стана това?

— Днес следобед в моргата. Няма смисъл да го ремонтирам. Ще го направят отново.

С несигурна ръка заопипва верижката за ключовете, после отключи колата, влезе вътре и свали гюрука. С борба, пот и ругатни те нагласиха на негово място покрива.

Тази задача погълна изцяло вниманието им. Нито Рой Грейс, нито Клео Мори забелязаха фигурата, застанала в сянката на една странична уличка близо до тях, която ги наблюдаваше с доволна усмивка.

69

Рой Грейс започна понеделника със съвещание в седем и трийсет сутринта с инспектор Ким Мърфи, главен инспектор Брендан Дуйган, началника на криминологичния екип на местопрестъплението Джо Тиндал и Глен Брансън. Товареше приятеля си с възможно повече отговорност, за да го разсее от домашните му проблеми. Секретарката му Елинор също беше там. Дуйган се съгласи да премести в графика си сутрешната и вечерната оперативка с по половин час разлика от тези на Мърфи, за да може Грейс да води и двете, но тази сутрин ги сляха, за да дадат и на двата екипа пълен поглед върху събитията до момента.

Малко преди осем Грейс отиде да си вземе второ кафе за тази сутрин. Когато се върна в офиса, прехвърли от мобилния си телефон трите снимки, които беше направил вчера на русата германка в Английската градина, а после пусна електронно съобщение на Дик Поуп, който днес трябваше да се върне на работа.

...

„Дик, това ли е жената, която сте видели с Лесли в Английската градина миналата седмица?

После огледа снимките. Една анфас и по една за всеки профил. От приемливо близко разстояние. Изпрати ги.

След това изстреля бързо съобщение със същите снимки на Марсел Кулен. Вече му ги беше показал на миниатюрния екран на мобилния си телефон, но щяха да се виждат по-ясно на компютърен екран. После отвори регистъра на произшествията и прегледа онези, които се бяха случили през нощта. Неделните вечери обикновено бяха кротки, с изключение на пътищата през лятото, когато излетниците, уморени, а някои и подпийнали се прибираха у дома. Сред десетките произшествия, които прегледа, имаше няколко незначителни пътнотранспортни, няколко улични престъпления, кражби на коли, битов скандал в Пачам, блъснат възрастен пешеходец от избягал шофьор, взлом във въдичарски клуб и сбиване в ресторант. Нищо, което да бие на очи като връзка със смъртта на Кати Бишоп или Софи Харингтън.

Грейс изпрати още няколко електронни съобщения, после взе дневния ред за оперативката в осем и трийсет от Елинор и се запъти по коридорите към конферентната зала, където разширеният екип надхвърляше четирийсет души.

Започна, като поздрави всички с добре дошли, и обясни специално заради новия екип структурата на разследването. Каза, че отговаря изцяло за командването на двете разследвания, като инспектор Ким Мърфи беше старши следовател по разследване на убийството на Кати Бишоп, а главен инспектор Дуйган беше старши следовател по разследване на убийството на Софи Харингтън. После съобщи, че ще пусне видеозаписа от местопрестъплението със Софи Харингтън и дори ще направи преглед на двете разследвания, за да осъвремени информацията на всички.

След видео прегледа настъпи кратка тишина, нарушена от Норман Потинг, подпрял лакти на масата, прегърбен в смачкания си и лекьосан кремав ленен костюм.

— Май гоним убиец, на който му миришат краката, ако ме питате мен — изръмжа той и се огледа наоколо широко ухилен. На усмивката му отвърна единствено Алфонсо Дзафероне. Но това едва ли беше признание на младия детектив на хумора, беше по-скоро усмивка на съжаление.

— Благодаря ти, Норман — каза Грейс студено, подразнен от грубостта и дебелащината на Потинг. Не искаше да се отклонява от напечатания дневен ред пред себе си, който старателно бе подготвил с Ким Мърфи и своята секретарка тази сутрин, но реши да използва момента да постави Норман на място.

— Може би искаш да започнеш оперативката тази сутрин със събраните от теб данни в подкрепа на твърдението си?

Със самодоволно изражение на лицето Потинг оправи възела на клубната си вратовръзка на съсекския клуб по крикет, която беше почти толкова оръфана, колкото и косата му.